Марко Пантани, един от най-големите колоездачи за последното десетилетие и бивш победител в обиколките на Франция и Италия, бе намерен мъртъв в събота вечерта в хотелската си стая в Римини. Причините за смъртта му ще станат известни едва в понеделник, след като приключи аутопсията, но според неофициална информация най-вероятно става въпрос за самоубийство. Агенция АНСА съобщи, че при първоначалния оглед в стаята са били намерени големи количества лекарства.

Жертва на допинга

Смъртта на 34-годишния колоездач, известен като Пирата, бе изтълкувана като резултат от депресията, обхванала Марко Пантани след 1999 г. Тогава като участник в обиколката на Италия той даде положителна проба за допинг, а съдебното дело за спортна измама срещу него вървя чак до октомври 2003 г., когато бе оправдан от съда в Тионе. Въпреки неудачите в последните години Пантани се състезаваше до миналото лято, когато завърши 14-и в обиколката на Италия. След оттеглянето си лежа дълго време в клиника за нервни и депресивни заболявания. Изключително популярен в Италия, Пирата остана в историята на колоезденето с феноменалния си дубъл от 1998 г., когато спечели двете най-силни обиколки - тези на Франция и Италия. Впоследствие обаче Марко Пантани попадна в центъра на скандалите с допинга.

През 1999 г. той даде положителна проба и бе изваден от обиколката на Италия. След този случай Пирата изпадна в психическа криза и близо година не се състезаваше. Завръщането му беше повече от злополучно - през 2001 г. отново в обиколката на Италия Пантани беше обвинен отново в употреба на допинг, като препаратите бяха открити при полицейски обиск в стаята му. Това му донесе осеммесечна дисквалификация. "Той плати прекалено скъпо. В годините, когато беше номер едно, Пантани се оказваше винаги в окото на циклона", каза бившият италиански шампион Фелис Джимонди.

Новината за смъртта на Пантани шокира спортните среди не само в Италия, а и в цяла Европа, но и продължи дебата по темата за разядения от допинг и корупция колоездачен спорт на професионално ниво. В последните няколко години колоезденето се утвърди като един от най-скандалните, най-измамните и нечисти спортове в света, а международният колоездачен съюз ЮСИ бе притиснат да признае, че съществува реален проблем с употребата на забранени стимуланти. В нощта когато почина Пантани, още един колоездач умря при твърде странни обстоятелства.

Двадесет и една годишният белгиец Йохан Сермон почина в съня си, като според медицинските доклади става въпрос за сърдечна слабост. Интервюиран от интернет сайта www.cyclingnews.com, мениджърът на колоездачния тим "Дайкин" Ернст Вуист изключи възможността смъртта да е настъпила вследствие на допинг. Пресата обаче не прие думите му за чиста монета, просто защото колоездачният спорт вече е достатъчно оцапан от употребата на забранени стимуланти.

Аферата "Кофидис"

Двата смъртни случая с Пантани и младия белгиец бяха предшествани от поредния случай с допинг, който изчерпа търпението на световната антидопингова агенция. Става въпрос за така наречената афера Кофидис в едноименния френски тим. Началото на аферата е още през март 2003 г., когато полицията получава първите сигнали за трафик и употреба на допинг в "Кофидис", а по време на обиколката на Франция няколко месеца по-късно засича телефонни разговори на хора от отбора, потвърждаващи подозренията. Малко по-късно постъпва и оплакване на баща на млад колоездач, починал при неизяснени обстоятелства. В крайна сметка всичко излезе наяве в началото на 2004 г., когато бе арестуван Филип Гомон, състезател от "Кофидис", предлагал да продаде допинг на съотборника си Робер Сасон. Гомон е стар познайник на специализираното полицейско звено за пресичане на трафика на забранени стимуланти, след като още през 1996 г. е бил заловен с нандролон. В хода на сегашното разследване колоездачът, който е пред края на кариерата си, заяви пред съдията Ришар Пален, че "90% от колоездачите вземат допинг", и направи пълни самопризнания, очевидно нямайки какво да губи повече.

Полицейски източници твърдят, че специално в колоезденето се е сформирала такава допингова мафия, която е по-добре организирана и от коза ностра. За отбелязване е, че властите във Франция действат повече от твърдо срещу подобни случаи, като в края на 90-те години някои състезатели в обиколката на Франция бяха арестувани веднага след финала по подозрение за употреба на допинг. И въпреки това проблемът остава.

Търговията с победите

Другият проблем, който върви в колоезденето заедно с допинга, е корупцията. В книгата си "Обиколката на пороците" бившият технически директор на "Фестина" Брюно Рюсел описа главозамайващите комбинации, които се въртят по време на обиколката на Франция. Освен че според Рюсел употребата на допинг е била инстуционализирана във всички елитни отбори, състезателите са имали възможност да си купуват победи "като банани в супермаркет". Бившият шеф свидетелства например как през 1997 г. германецът Ян Улрих е приел офертата, отправена му от френския състезател Ришар Виренк на 13-ия километър преди финала на етапа в Куршевел.

Виренк предложил и дал на Улрих 20 000 евро, ако германецът го остави да спечели етапната победа.

Впрочем в "Обиколката на пороците" е визиран и Марко Пантани, който отказал да приеме подобна корупционна оферта от страна на Виренк. Французинът предложил на Пантани около 2000 евро, за да му помага в битката с Ян Улрих, но италианецът отказал. Брюно Рюсел твърди, че е бил потресен от наглостта на Виренк заради обидно ниския подкуп от 2000 евро за звезда като Пантани.

Антоан Вайе, бивш треньор във "Фестина", също твърди, че преговорите между колоездачите се водят понякога направо на самото шосе в хода на състезанието. "Виждал съм как някои състезатели разполагат в себе си с огромни суми в наличност, и то докато карат. Едва ли си ги носят за хотелски разноски", смята той. Бившият световен шампион по колокрос Жером Шиоти също призна преди няколко години, че през 1999 г. просто си е купил титлата от Мигел Мартинес срещу 10 000 евро. Той добавя, че дори в аматьорското колоездене във Франция и други водещи страни в този спорт са се формирали такива регионални мафии, които си разпределят печалбите от състезанията, след като преди това са се споразумели кой да бъде победител в тях. В "Обиколката на пороците" Рюсел дава и други примери за откровена покупко-продажба на етапни победи. Така например победителят в "Тур дьо Франс" през 1996 г. Бярне Рийс, който след това работеше и като шеф на датския тим CSC-World Online, позволил на Лорен Дюфо от "Фестина" да спечели етапа в Памплона срещу 30 000 франка. Дюфо инвестирал още 50 000 франка във Фернандо Ескартин от тима "Келме", който трябвало да помогне при измъкването на французина от колоната.

Всъщност някои наблюдатели са на мнение, че в колоезденето рибата се вмирисва откъм главата. Лично генералният директор на "Тур дьо Франс" Жан-Мари Льоблан признава, че в кариерата си на професионален състезател е участвал в подобни машинации. Той се съгласил "да кара" за Роже де Влеминк по време на състезанието "Четирите дни на Дюнкерк" през 1971 г. за 1000 франка. Когато през 1998 г. избухна скандалът "Фестина", Льоблан заяви, че е шокиран от масовата употреба на допинг, но е изненадан от корупцията. "По време на дългите състезания стават такива неща", многозначително констатира Льоблан.