В една от класациите най-приятните и увлекателни професии бяха подредени така: дегустатор на сладоледи, спасител на плажа, спортен журналист. В третия случай очевидно се е имало предвид възможността да превърнеш хобито си в професия.

По данни на Международната асоциация на спортните журналисти AIPS тази професия е с най-висока смъртност в журналистистическия бранш, а според италианското издание "Гуерин спортиво" е била на четвърто място в света за 1993 г. Характеризира се с непрекъснат стрес, породен от все по-изострящата се конкуренция между медиите, необходимостта от незабавни реакции в намирането и отразяването на новините, както и задължителната работа през уикенда, когато най-значимите събития в почивните дни във всяка страна са спортните състезания. Работните дни са изключително динамични, наситени с напрежение, стрес, чести пътувания и невъзможност за почивка в събота и неделя. Преди около две седмици журналистите от френската спортна телевизия LEquipe TV обявиха стачка, след като ръководството на канала настоя да преминат на шестдневна работна седмица с цел по-добро покриване на събитията през уикенда.

Разрастване в бранша

В глобален аспект броят на спортните журналисти непрекъснато нараства заради все по-голямото предлагане на спортни състезания. Практически годишните календари на всички спортове са съставени по такъв начин, че няма пауза дори и в летния период. Развитието на новите видове електронни медии във връзка с нарастващото потребление на интернет, както и непрекъснатото покачване на цените на телевизионните права за всички видове състезания доведоха до следната ситуация: медиите и спортните журналисти станаха изключително важен компонент в оформилия се като отделен индустриален сектор професионален спорт. По тази причина навсякъде в Европа, в това число и в България, в момента има търсене на пазара на труда в тази професия.

Един ден на спортния журналист

Карлош Перейра Сантош е около 40-годишен, работи в отдела за футбол на големия португалски спортен вестник "А Бола". На 9 юни е изпратен в Повоа де Варзим със задача да отрази в една страница събитията в българския национален отбор по футбол, като при това материалът трябва да бъде по-интересен и по-подробен от този в конкурентния вестник "Рекорд". Около обед той и екипът на изданието са в кметството на Варзим, където върви приемът на българския отбор. Намерил е български журналист, с когото си сътрудничат. След приема отива в хотела на българския национален отбор със задача да направи интервюта с някои от футболистите. Изборът му пада върху Велизар Димитров от ЦСКА. Разговаря с него, като преводът се извършва от български журналист. Разменя няколко изречения и с играещия в Китай Зоран Янкович. След това набира информация за още новини около българския отбор, който далеч не е сред най-интересните в Португалия. Всичко се развива много бързо и динамично, понеже след 14 часа ще бъде невъзможно да се говори с когото и да било от състава, а вечерната тренировка е закрита. В крайна сметка резултатът на следващия ден са шестте материала на Сантош в "А Бола" относно българския национален отбор по футбол - доста повече, отколкото в конкурентния "Рекорд". Има интересно сравнение между Пламен Марков и вече бившия треньор на европейския шампион "Порто" Жозе Моуриньо, като се отбелязва, че и двамата са изскочили от нищото, но докато португалецът е по-самоуверен, българинът предпочита да пази дискретност.

Конкуренцията

За разлика от Франция, където пазарът на спортни издания се държи от едно и също издателство, чиято собственост са всекидневникът "Екип" и седмичникът "Франс Футбол", в Португалия, Испания и Италия съперничеството е изключително изострено между два или три спортни всекидневника. Това налага непрекъснато присъствие на репортери при водещите футболни отбори. Вестник "Рекорд" например има отдели, отговарящи само за лисабонските тимове "Бенфика" и "Спортинг", като всеки отдел е от седем души. С "Порто" са ангажирани шестима души. Всеки ден трябва да се направят поне две или три страници за съответния отбор, което понякога в дни без събития е истинска мъка.

В Италия "Гадзета дело спорт", който е с най-голям тираж, разчетът на репортерите е в същите граници, с почти денонощно присъствие около отборите на "Милан", "Ювентус", "Интер", "Рома" и "Лацио". Същото е положението в Испания, където в Барселона излизат два спортни всекидневника - "Спорт" и "Мундо Депортиво", както и в Мадрид - "Марка" и "Ас". В Англия липсва специализиран спортен вестник, но всички таблоиди имат спортни притурки.

Коментатори под прицел

За най-трудна обаче се счита професията на телевизионните коментатори, които предават пряко в ефир. От тях се изискват добра дикция, отлични познания за спорта и способност да реагират веднага с компетентен коментар във всяка възникнала ситуация. Грешките им или неточните прогнози се помнят много дълго. Покойният Николай Колев-Мичмана например бе дълго време дискутиран за репликата си: "Вече можете да дишате спокойно, уважаеми зрители", изречена при 2:0 за България в мача с Перу на световното през 1970 г. в Мексико след втория гол на Дерменджиев, точно преди Теофило Кубияс и компания да обърнат резултата до 3:2 в полза на латиноамериканците.

Впрочем този проблем бе характерен и цялото поколение европейски футболни коментатори от епохата на Мичмана - като се започне от знаменития Тиери Ролан от френската TF1, мине се през шпикера на бившата съветска телевизия Маслаченко и се стигне до известният коментатор на югославската телевизия Милойко Пантич. Поставени под непрекъснат дебат относно способностите им, клубната принадлежност и най-вече компетентността им, тези хора са призвани да работят с възможно най-голямата и най-взискателна аудитория - тази на националната телевизия.