Оттеглящите се ветерани и новите звезди, които изгряха на Евро 2004
Фернандо Коуто (Португалия)
Започна като капитан на домакините и изглеждаше, че му предстои запомнящо се сбогуване с националния отбор след 110 мача и повече разочарования, отколкото успехи. Той обаче беше капитан само за 90 минути, след като отборът му загуби с 1:2 от Гърция в мача на откриването - защитникът не успя да блокира Йоргос Карагунис при първия гол - и репутацията му не попречи на Луиш Фелипе Сколари да го извади от състава.
Руи Коща (Португалия)
Вторият от "златното поколение", който реши да сложи край на кариерата си, като Луиш Фиго ще стане вероятно последният оттеглил се член на отбора, станал световен шампион за младежи през 1991 г. Тридесет и две годишната звезда на "Милан" се включи успешно като резерва и отбеляза втория гол срещу Русия и чудесно попадение срещу Англия, с което поне беляза последното си участие в националния отбор. Той събра 94 мача и вкара 23 гола за страната си.
Франк де Бур (Холандия)
Началото на края за холандския еквивалент на "златното поколение". Обвързаният с катарски отбор Де Бур си извоюва обратно място в титулярния състав при контузията на Вилфред Бума и го запази след победата срещу Латвия. Типично безсмислено единоборство с Фреди Люнгберг на четвъртфиналите обаче сложи край на участието му в турнира. Разочарованието от толкова много разминавания с успеха надделя при 34-годишния защитник със 112 мача за Холандия.
Марсел Десаи (Франция)
Футболът е жесток спорт и това, за което Дидие Дешан като капитан успя да мотивира отбора си през 1998 и 2000 г., изглежда, се беше изпарило в края на кариерата на Марсел Десаи. Франция предложи една от най-немощните защити на световната титла през 2002 г. и не се представи много по-добре на Евро 2004, а отслабващата мощ на Десаи беше брутално извадена наяве при равенството 2:2 срещу Хърватия. Рекордните 116 мача с три отбелязани гола и два триумфа в Шампионската лига правят 35-годишния защитник, роден в Гана, един от най-успешните играчи на всички времена.
Ебе Санд (Дания)
Истински боец, неуморим в атака като помощник на свободния да бележи голове Йон Дал Томасон, 31-годишният нападател, автор на 22 гола в 66 мача за националния отбор, се пребори с рак на тестисите и си върна мястото в състава, като впечатли и с екипа на клубния си германски отбор "Шалке 04", на когото сега иска да посвети цялата си енергия. Изигра последния си мач за Дания в третия мач от групата срещу Швеция, преди контузия да му попречи да участва в загубата срещу Чехия.
Франческо Толдо (Италия)
Трудно е да бъдеш резерва на вратар от световна класа, но точно това трябваше да прави 32-годишният Толдо след Евро 2000 за Джанлуиджи Буфон. Излезе на преден план на Евро 2000, като кулминацията му беше спасяването на четири дузпи в полуфинала срещу Холандия. Буфон обаче беше по-модерен и след турнира си върна титулярното място, което Толдо така и не успя да извоюва отново въпреки 11-годишния си опит в националния отбор.
Младите звезди, които изгряха на Евро 2004:
Уейн Рууни (Англия)
Възпламени турнира с безстрашната си игра и липсата на респект към големите имена, както показа срещу ексшампиона на Стария континент Франция. Англия вероятно щеше да завърши на първо място в групата, ако Дейвид Бекъм беше оползотворил дузпата, която Руни спечели при резултат 1:0 за Англия срещу французите. Четирите гола показаха качествата му в атака, но за разлика от Майкъл Оуен той беше готов да се връща и да се бори. Дано Рууни последва пътя на Пеле, а не на мъчениците Пол Гаскойн, Джордж Бест и Диего Марадона.
Крищиано Роналдо (Португалия)
Царят на финтовете показа, че умее нещо повече с двата си отлични гола с глава и чудесна игра по крилото, където създаде на съперниците доста проблеми. Деветнадесетгодишният, за когото Дейвид Бекъм каза, че не е чувал нищо, когато португалецът беше купен, за да го замени в "Манчестър юнайтед", носеше голяма отговорност на младите си рамене и това сякаш не му правеше впечатление. Направи така, че новото попълнение на "Челси" Ариен Робен да изглежда съвсем обикновен играч в полуфинала срещу холандците. Изглежда, че той ще бъде лидерът на новото португалско "златно поколение".
Милан Барош (Чехия)
Феновете на "Ливърпул" вероятно са се чудели дали скучният нападател, когото познаваха, има брат близнак, след като той бележеше, когато си поиска, срещу опоненти от калибъра на Дания, Германия и Холандия. Бърз като светкавица и с безпогрешен усет за голове, той беше перфектното допълнение на гиганта Ян Колер. Постижението от 21 гола в 30 мача за националния отбор е потресаващ коефициент на ефективност и дава на чехите истинска надежда за бъдещето, когато техните по-стари звезди ще започнат да се отказват.
Ариен Робен (Холандия)
Като се изключи представянето на полуфинала, 20-годишният играч се представи много добре на турнира и именно смяната му при незабравимата загуба с 2:3 от Чехия вероятно се оказа фатална за втория мандат на Дик Адвокаат на треньорския пост. Доста неочаквано той показа железни нерви, изпълнявайки решаващата дузпа срещу Швеция на четвъртфиналите, която сложи край на проклятието на големи турнири в това отношение. Той обаче не можа да помогне за прекъсването на една по-важна "черна" серия - без спечелен трофей.
Антонио Касано (Италия)
Във връзка със сълзите на Пол Гаскойн на световните финали през 1990 г. проследете промяната от радост до отчаяние на лицето на 20-годишния нападател, когато той си мислеше, че отбелязаният от него гол в добавеното време на мача с България за победата с 2:1 класира "адзурите" сред най-добрите осем отбора. Проблемът беше, че шведите бяха изравнили до 2:2 срещу Дания и вместо заглавни страници, обявяващи го за спасител на нацията, доминираха теории за конспирация. Все пак, когато младежът най-после получи шанс от Джовани Трапатони, той показа на старите някои забравени добродетели - както на Кристиан Виери как се вкарва гол, след като прати топката в мрежата срещу Швеция.
Златан Ибрахимович (Швеция)
Неговият уебсайт може да изглежда като прекомерно его на 22-годишен играч, който още не е постигнал нищо на международната сцена, но няма съмнения относно природния му талант. Изключителният му гол срещу Италия може би ще бъде толкова дълго обсъждан, колкото победното попадение на Марко ван Бастен на финала през 1988 г. за Холандия.