Иван Славков и краят на играта

На живо
На живо: Протестът на "Боец" пред МВР

Иван Славков и краят на играта

Последните дни преди началото на олимпийските игри в Атина бяха свързани по изключително неприятен повод с името на България. Председателят на Българския олимпийски комитет Иван Славков попадна в журналистическия капан, заложен в разследване на екип на Би Би Си за възможността да се купуват гласове за домакинството на игрите през 2012 г., а многомилионната тв аудитория в целия свят видя как един българин с висок пост в спортните структури няма нищо против да съдейства в евентуална операция с рушвети, използвайки положението и познанствата си.

Всъщност в цялата история няма нищо странно, като се има предвид какви хора управляват спорта и футбола в България. Те очевидно са свикнали да работят по този начин и, изглежда, по тази причина малцина се обявиха против действията на Славков в заснетия със скрита камера филм. Повечето от техните коментари се въртяха около изпитаната още във времето на Тодор Живков максима "да се снишим, да изчакаме да премине бурята".

Имиджовият ефект

Повече от ясно е, че за България подобно не съвсем олимпийско събитие с участието на олимпиец №1 на страната й създава много лош образ, при това само дни преди началото на най-мащабното спортно събитие за годината. На практика България влиза в игрите с три основни интриги - двата все още неподобрени световни рекорда в леката атлетика на Стефка Костадинова и Йорданка Донкова плюс историята с Батето. Една от функциите на спорта е и да служи за реклама на страните и особено на по-малките като България, които рядко влизат с нещо положително в световния новинарски обмен. Вместо това обаче сега се явяваме на олимпиадата с доста позацапан имидж, който кореспондира повече с непрекъснатите допинг скандали и измами около щангистите, отколкото с истинските постижения на спорта в страната - такива, като например олимпийските титли на Тереза Маринова и Таню Киряков от Сидни 2000.

В един момент дебатът около скандала със Славков стигна и до съшитата с бели конци история за това как всъщност филмът "Да купиш игрите" е част от сложен заговор срещу т.нар. кандидатура на София за зимната олимпиада през 2014 г. За неосведомените - такава кандидатура все още не е издигана пред МОК (срокът е до края на 2005 г.), нито пък българското правителство и общинските власти в София са декларирали официално, че застават зад проекта и ще го финансират. Всичко досега е в пожелателен стил, царят казал, Лучано се обявил "за" и т.н. Този проект залага на близостта на София до планината. При засиления интерес от доста по-развити страни да организират олимпийски игри, не особено конкурентната инфраструктура на българската столица, както и факта, че България не е страна с традиции в зимните спортове, той изглежда с минимални шансове за успех. Както обаче самият Иван Славков натърти при огласяването на идеята, само за първата агитационна кампания "ще трябват три-четири милиона, може и повече". Как ще се харчат милионите, при положение че консултант на софийската кандидатура е същият печално известен от филма спортен агент Горан Такач, не е трудно да се досетят и непосветените в олимпийските дела.

Наследството на Самаранч

Както е известно, след скандала Иван Славков беше отстранен временно от всички постове, които заема в Международния олимпийски комитет, членството му в него беше замразено до окончателното изясняване на случая, и в добавка акредитацията му за Атина 2004 беше отнета. Според коментар на германската агенция твърде възможно е президентът на МОК Жак Рог да използва случая, за да се освободи от хора, принадлежали към обкръжението на предшественика му Хуан-Антонио Самаранч. Още повече че Славков публично си позволяваше да критикува "американизацията" на олимпийското движение, а именно от корпоративния сектор в САЩ произтича най-голямото спонсориране на МОК. Не е случайност, че МОК отстрани трима души, които принадлежаха към наследството на оттеглилия се от президентския пост през 2001 г. испанец Хуан-Антонио Самаранч. Иван Славков направи голяма кариера като зет на българския диктатор Тодор Живков. Кореецът Ким служеше на бившата диктатура в Южна Корея като водещ таен агент и по-късно стана един от най-мощните спортни функционери в света. Мохамад Боб Хасан се превърна в милиардер през периода, в който беше любимец на индонезийския диктатор Сухарто. Диктаторите се сринаха, но техните олимпийски наместници останаха. По време на 21-годишното си управление Самаранч привличаше в МОК предимно хора, които бяха сред най-влиятелните в страните си или поне стояха близо до властта. На испанеца му беше почти безразлично как точно се използва тази власт, отбелязва ДПА.

Жак Рог започна пресконференцията си за скандала с думите: "Пред вас стои един ядосан човек. Да кажа, че съм разочарован - не, аз съм повече от разочарован. Аз съм разгневен. Ядосан съм от поведението на някои хора, които петнят такова прекрасно нещо като олимпийското движение. Винаги е тъжно, когато разбереш, че някои личности нарушават правилата. Решението ни обаче ясно показва, че ще има нулева толерантност към уличените в корупция и злоупотреба наши членове." Бившият състезател по гребане уточни, че отстраняването на Славков е временна мярка и окончателното решение ще бъде взето след приключване на разследването. По този начин президентът на МОК даде да се разбере, че неговата персонална позиция е против действията на Иван Славков. Това най-вероятно допълнително би наклонило везните във вреда на българина, когато ще се вземе окончателното решение по случая. Според Ройтерс и АП бъдещето на Славков, който е пожизнен член на МОК, ще бъде решено до лятото на 2005 г., преди да бъде направен изборът на град - домакин за игрите през 2012 г. Според Ройтерс малко вероятно е Иван Славков да остане в олимпийската централа.

С облагите дотук

Андрю Дженингс, разследващ журналист от Би Би Си и автор на три книги за корупцията в олимпийското движение, отбелязва, че членството в МОК носи невероятни облаги и практически поставя хората му в една по-особена сфера "Членовете на МОК ползват безплатни нощувки в скъпи хотели, самолетни билети първа класа, служебен автомобил с шофьор за всяко събитие, организирано от МОК, и множество други малки привилегии, които в крайна сметка формират характера им и завишават личния им стандарт. Луксът породи желание у мнозина постоянно да търсят нови и нови облаги, което е гаранция за съществуването на корупция и задкулисни сделки", твърди той. Дженингс, който е и консултант на филма "Да купиш игрите", посочва, че голяма част от членовете на МОК използват неправомерно своя привилегирован статус и участват в бизнес за милиарди долари, като тяхната печалба в повечето случаи остава скрита и не се облага с данъци.

В това отношение Иван Славков има какво да губи. Покрай филма бяха припомнени и няколко по-ранни скандала с негово участие, както и публикации в западната преса, че е участвал навремето в трафик на оръжие, а самият Дженингс в една от книгите си цитира член на МОК, който твърди, че Славков му е предлагал сделка с автомати "Узи". За отколешен номенклатурчик като председателя на БОК евентуално "спиране на кранчето" би било тежък удар. Още повече че случаят вероятно ще рефлектира и върху участието му във футболните структури. Пред скритата камера на Би Би Си например Горан Такач изтъква като едно от най-големите предимства на Славков позициите му в световната и европейската футболна централа и как заради тях българският му приятел безпрепятствено може да пътува до всяка една точка от света.

"Славков лекомислено си е позволил да бъде в една стая и съща стая с един от агентите с най-незавидна репутация - Горан Такач. Камерата го е записала как казва, че е готов да преговаря. През годините Славков често бе виждан в компанията на агенти с недобра репутация. Мисля, че е абсурдно да говорим, че се е опитал да разобличи корупцията. Сигурен съм обаче, че той е в беда. Не знам как МОК може да вдъхва доверие, ако не го отстрани", добавя Дженингс.

Кой ще замени т.нар. Бате

Ако се стигне до окончателно оттегляне на Иван Славков от шефските места на двете най-важни спортни структури в България - Българския олимпийски комитет и Българския футболен съюз, ситуацията ще стане, меко казано, интересна. И двете организации са обществени, в тях официално държавна намеса се изключва. Повечето от делегатите на конгресите на БОК и БФС са хора от чиновническия апарат в спорта у нас, доверени лица на Славков, които досега го преизбираха с пълно единодушие, подобно на изборите във времето, когато неговият тъст Тодор Живков управляваше страната. Този апарат е до такава степен сработен в групирането на гласове около една или друга кандидатура, че е способен да претвори в дела и онази популярна ситуация от "Бай Ганьо", при която всяко магаре може да бъде избрано на ръководен пост, стига в каузата да са впрегнати Гочоолу, Дочоолу и останалите от компанията. От тази гледна точка евентуално падане на Иван Славков от двата поста би отприщило мощни изборджийски страсти, при които единственият възможен победител ще бъде този, който успее да си уреди най-много гласове предварително. Точно както в "Да купиш игрите".

- - -

От филма на Би Би Си става ясно, че срещу скромната сума от 200 000 евро на човек, безплатни почивки в чужбина или срещу друг вид "приятелски" услуги в целия свят всеки член на МОК би могъл да продаде своя глас в полза на някой от градовете домакини. Според правилника членовете нямат право да получават подаръци над 1900 евро, което прави подобен вид договаряне незаконно и в същото време твърде доходоносно за всеки, имащ право на глас. Репортерите на Би Би Си са изчислили, че сръбският лобист Горан Такач може да бъде нает срещу 3600 евро на ден, което е неприлично висока сума дори за най-развитите страни от Европейския съюз.

По повод търговията с домакинството на олимпийските игри, която е само малка част от тайния кръговрат на средства в МОК, вестник "Таймс" написа: "Олимпиада ли? Имате я срещу 3 милиона паунда." Изданието калкулира в груб вид сумата, необходима на един град да наеме лобист, който да "помогне" за "благоразположението" на необходимия брой гласове на членове на комитета. Интересът от страна на инвеститори расте, а заедно с това и авоарите в личните банкови сметки на част от олимпийските функционери, тъй като олимпийските игри отдавна са надхвърлили измеренията само на спортно състезание, превръщайки се в многонационално събитие с огромен икономически ефект. Разследването на Би Би Си показа още, че за кратко време журналистите са получили обещание за 54 гласа в полза на кандидатурата на Лондон от необходимите 63. "Това е потресаващо. Аз бях шокиран, защото смятах, че ще купят около 25 гласа. Скандалното е, че стана толкова лесно", посочи Андрю Дженингс.