Българската лекоатлетка Ивет Лалова завърши с пето време във финала на 200 м от програмата на олимпийския турнир в Атина. В сряда вечерта спринтьорката завърши с време 22.57 сек. Олимпийска шампионка стана състезателката от Ямайка Вероника Кембъл, която пробяга дистанцията за 22.06 сек. Второто място остана за 18-годишната американка Алисън Феликс (22.18). Тя регистрира и нов световен рекорд за девойки. Бронзова медалистка на 200 м стана представителката на Бахамите Деби Фъргюсън с време 22.30. Ивет Лалова бяга във втора пътека между белгийката Ким Гевер и Алисън Феликс. Преди това състезателката на "Левски-Спартак" завърши четвърта на олимпийските игри в най-атрактивната лекоатлетическа дисциплина - спринта на 100 м. Тя показа най-добра реакция на старта (0.154) и до средата на дистанцията бягаше сред първите три. Само три стотни лишиха българката от медал, но медиите прогнозираха бляскаво бъдеще за Лалова на следващите игри в Пекин през 2008 г.

В: Как изглеждат олимпийските игри през погледа на Ивет Лалова?

- Това беше луда надпревара, невероятно изживяване. Честно казано, искам да се върне отново миналия петък, когато пристигнахме тук, и да изживея всичко отначало.

В: Във финалното бягане на 200 м си пролича натрупаната умора?

- Да, така е. В тази дисциплина се видя кой не е бягал на големи първенства и кой не е правил осем бягания едно след друго, дори и с малко по-голяма почивка. Наистина умората си каза думата. Въпреки всичко аз съм доволна от себе си. На 100 м много исках да се представя силно и почти бях сигурна, че имам шанс да намеря място на финала. За 200 м обаче дори и не мечтаех за финал. На републиканските първенства след две бягания се чувствах уморена. Сега в Атина обаче разбрах какво е истинска умора.

В: Това че бягахте във втора пътека повлия ли по някакъв начин на вашето представяне?

- Да. За стоте метра пътеката няма никакво значение. За двеста обаче коридорът влияе. Първа и втора пътеки са най-неблагоприятни, защото виражът е по-остър и изискват по-специфична техника на бягане.

В: Съперничките ви излязоха преди вас на финалната права. Това не ви ли притесни?

- Когато бягам, виждам с периферното зрение максимум момичетата в съседните пътеки. Останалите забелязвам чак на финала. Така че това не може да ми окаже влияние.

В: Знаете ли, че анкетата на немското списание “Щерн” ви сочи за най-красивата лекоатлетка на олимпиадата?

- Благодаря много за това признание. За съжаление на финала камерите не показват най-красивите, а най-бързите. Иначе се лаская много от подобна класация. За всяка жена това е голям комплимент. Повече ми се иска обаче да бъда сред най-добрите спринтьорки. Това е моето призвание.

В: Оттук нататък какво ще се промени за вас?

- Сега още не мога да преценя. Като професионалист мисля за бягането си, за представянето си. Предполагам обаче, че след два дни като се прибера в България, ще усетя колко много се е променил животът ми. Все пак аз съм човек, който се крие от подобни промени. Не искам да се възгордявам, не искам хората да ме превърнат в някакъв герой. Разбира се, бих дала всичко от себе си, за да съм един добър пример за младото поколение, да го мотивирам да спортува и да прави добри неща. Но не искам да бъда някакъв идол или звезда.

В: В спортно отношение върху какво ще работите?

- Слабото място, което усещам в себе си, е само едно и то е техниката. Оттук нататък, понеже вече съм на 20 години, не съм девойка, няма да мога да правя толкова големи скокове в постиженията си както досега в чисто физически план. Затова трябва много да наблегна на своята техника. Там, ако се изпипат нещата докрай, мисля, че мога да направя много сериозни резултати.

В: Американските атлети работят с компютърни компании, които със специални програми шлифоват техниката на бягане. Вие имате ли намерение да тренирате по този начин?

- Не съм чувала за такава програма. Но какво да ви кажа, мисля че американците са малко необичайни в това отношение. Аз се радвам на системите, по които ние работим. Някои хора може би ще кажат, че те са остарели. Може наистина да е така, но те са познати и изпипани, и винаги са давали най-добрите резултати. Американците винаги търсят модернизиране, търсят новите неща. Според мен те скоро ще пускат компютрите да се състезават, а не хората. Затова смятам, че едно нещо, което през годините е давало много добър резултат, може да бъде полезно винаги.

В тази връзка искам да изкажа огромна благодарност на моя личен треньор Коце Миланов.

Какво спечелихте от тази олимпиада?

- Увереност. Успях не в един, а в два финала да бъда сред осемте най-бързи жени на планетата, и то на олимпиада. За едно момиче, което досега не е участвало на голямо първенство поради лошо стечение на обстоятелствата и лош късмет, това е много. Стисках зъби до края, молех се на Господ да ме пази да стигна дотук и се радвам, че преживях всичко това, защото сега се чувствам по-сигурна в себе си отвсякога.

В: След този успех има ли интерес към вас от рекламодатели?

- Аз вече имам два договора с “Найки” и “Пощенска банка”. Първият е до 2008 г., а с банката контрактът е едногодишен. Обаче предполагам, че тепърва ще има засилен интерес. Честно да ви кажа, от повечето неща ще се скрия, ще се потуля, защото големият интерес води до звездомания. А аз имам една единствена цел - да продължа да се боря, защото за мен сезонът не е свършил.

В: Какво ви предстои сега?

- Тук е мениджърът ми Атила Спириев. С него ще обсъдим кои са следващите състезания. Тъй като имам шанс да събера точки за финала на Гран при в Монако на 18 и 19 септември, ще направя всичко възможно да участвам още някой и друг старт, за да събера точки за участие в Монако. Има и още две състезания от Златната лига, но тепърва ще обсъдим всичко това.

В: Значи лятната почивка се отлага?

- Краят на септември ще бъде май, както се казва.