До юни 2004 нито една рускиня не беше печелила титла от турнир за Големия шлем. От юни 2004 г. насам нито една тенисистка, която не е от Русия, не е печелила титла от турнир за Големия шлем. Победителка в Париж: Анастасия Мискина. Победителка на "Уимбълдън": Мария Шарапова. Победителка в Ню Йорк: Светлана Кузнецова. Сред първите 13 на световната ранглиста в момента има шест рускини с тенденция към покачване. В основната схема на U.S. Open имаше 15 рускини, осем от които поставени.

Стандартната история гласи следното: гладни деца на комунизма от разпадащия се гигант СССР виждат в тениса единствения път към социално издигане и затова се трудят здраво. Като класически пример за теорията "мияч на чинии" обикновено трябва да служи Мария Шарапова. Тя напуска родината си на седемгодишна възраст, за да постъпи в тенис академията на Ник Болетиери. Шарапова била толкова слаба при пристигането си във Флорида, че "отстрани изобщо не можело да я видиш", цитира "Ню Йорк таймс" успешния треньор Болетиери. "Обеднели руски деца", заключава и списание "Тайм", се стремят чрез тениса към щастлив живот.

Този модел на обяснение отговаря до голяма степен на "американската мечта", но има малко общо с руската действителност. "Кузнецова, Мискина, Дементиева - всички те са от добри семейства, не са гладували", казва Ана Дмитриева, грандамата на руския тенис. През 1958 г. тя става първата рускиня, на която е разрешено да играе на "Уимбълдън", и от първия път стига до финала при девойките. И до днес тя коментира по телевизията големите турнири. Според Дмитриева истинската тайна на руските успехи е, "че най-накрая никой вече не пречи - нито съюзът, нито държавата, нито ЦК или политбюро на партията".

Едва "перестройката" на Горбачов доведе в средата на 80-те години до това, че решенията кой в кои турнири ще участва вече не се вземат "отгоре", а премиите от наградните фондове остават за играчите. Дълги години Дмитриева е била единствената тенисистка от СССР, която е имала право да играе в чужбина. По-късно започват да пътуват по двама представители при мъжете и жените. Тъй като тенисът в продължение на 64 години (до 1988 г.) не е бил олимпийски спорт, стремящото се към печелене на медали съветско ръководство не виждало причина да го подпомага целенасочено.

Поради това в много от семействата на днешните тенисистки няма традиции в този спорт, но е налице генетична предразположеност към високи спортни постижения. Братът на Светлана Кузнецова е носител на сребърен медал в колоезденето от олимпиадата през 1996 г., майката е шесткратна световна шампионка в същия спорт, а бащата е неин треньор. Бащата на Надя Петрова е бил състезател от световна класа в хвърлянето на диск, а майка й е носител на олимпийски медал през 1976 г. с щафетата в бягането на 400 м. "Рецептата за успех на нашите момичета - казва Дмитриева - изглежда по следния начин: преди състезанието мотивирани до ръба на истерията, а след това максимално концентрирани." Строгият календар на веригата изисква да си гражданин на света. Своенравната Мискина, която стигна до второ място в световната ранглиста, говори свободно английски. Френският на Дементиева удовлетворява изискванията за благодарствена реч към публиката на "Ролан Гарос".

По-голямата част от днешните вундеркинди са израснали заедно в Москва, където е имало най-много тенис кортове, в базите на армията, тайните служби или профсъюзите. Вера Звонарьова, междувременно 11-а в световната ранглиста, е загубила с 0:6, 0:6 срещу Надя Петрова, днес номер 13 в света, още на осемгодишна възраст - и наскоро посочи този разгром като най-запомнящия се неин мач. Мискина, 23-годишна, и шестата в световната ранглиста, 22-годишната Елена Дементиева, се познават от детската градина - навремето са се дуелирали на базата на "Спартак" (Москва) за парче пица. И двете тренират при Раиса Исланова, майката на 60-ата в световната ранглиста Динара Сафина. Навремето при "Спартак" в московския парк "Соколники" е израснала и Ана Курникова, която за известно време беше пример за цяло поколение руски тенисистки със спортния успех и блясъка, които излъчваше, преди да попадне в жълтите хроники и да пропадне в ранглистата. Всеки, който иска да ядоса честолюбивата Шарапова, трябва само да я сравни с Курникова.

Лариса Преображенская, някогашната треньорка на Курникова, която вече е на 74 години, и до днес подтичва с модна жилетка и слънчеви очила из базата на "Спартак" и следи своите възпитаници. До нея стои бащата на Надя Петрова, бивш лекоатлет, който сега отговаря за физическото укрепване в клуба. Игор Волков, главен треньор на децата в "Спартак" от 33 години насам, в същото време наблюдава първия тренировъчен ден на новопристигналите. Пред стена от въоръжени с чанти "Прада" и кожени якета DKNY хубави майки Маша, Даша и други петгодишни момичета преодоляват първите препятствия по пътя към превръщането си в тенис звезди. На 15-годишна възраст една рускиня е отиграла средно 1.5 милиона топки повече от една германка, пресмята приблизително германският треньор Маркус Шур. И наистина, малките прехвърлят топката над мрежата по три пъти седмично пред строгите очи на тенис учителите. Похвалата звучи по следния начин: "Не разпервай така ръцете си назад при ударите, приличаш на пингвин."

Тези, които идват тук, за да се учат на тенис, в никакъв случай не са гладуващи - обучението струва около 100 долара месечно. В критично финансово състояние е само клубът. Той принадлежи на организацията на профсъюзите. Липсват дори хора, които да поддържат кортовете. "Организацията не ни дава дори копейка", казва главният треньор Волков. Въпреки това той и неговите хора се опитват да спасят съветските стандарти на спортното обучение и в новото време. За тази цел понякога са необходими болезнени стъпки - наскоро е била отклонена оферта на петролопроводния мултимилионер Дмитрий Пумпянски да привлече един от треньорите на "Спартак" за своя син, изпратен в Швейцария.

Елитният спорт и патриотизмът са тясно свързани в Русия на Путин, още повече във времена на постоянни лоши новини в страната. Борис Николаевич Елцин, първият президент на Русия, е нещо като висшият кръстник на националното тенис чудо. Говори се, че Елцин, който в началото на 90-те години се снима с тенис ракета на корта, е помогнал за прелома с тази символична снимка: бивш апаратчик на комунистическата партия от Свердловск в Урал, обут в къси бели панталонки по пътя към новото капиталистическо време. Народът, както обикновено, прие идеята на управляващия като заповед за подражание. Последствието беше безпрецедентен бум в дълго хуления като буржоазен спорт. Броят на покритите игрища е нараснал четворно след края на СССР, професионалните турнири са се увеличили десетократно, клубовете имат богат избор сред новото поколение.

Учителят по тенис Шамил Тарпишцев, 56-годишен, е шеф на руската тенис федерация, от 30 години е треньор на мъжкия отбор на Русия, член е на МОК и е движеща сила на кандидатурата на Москва за домакин на олимпиадата. Той познава Елцин. Двамата заедно навремето проведоха инициативата с националните фондове, която се базираше на хубавата идея руският спорт да бъде спасен с алкохол и никотин - безмитен внос в полза на подпомагането на атлетите. В крайна сметка липсваха около 10 милиарда долара и Тарпишцев, междувременно издигнал се до министър на спорта, беше освободен. И до днес САЩ продължават да отказват да издадат виза на функционера на МОК. Това обаче не навреди на приятелството с Елцин. Тази година двамата бяха заедно на "Уимбълдън" в хубави стаи в хотел "Ройъл гардън".

Когато Елцин не може да присъства лично, той гледа мачовете по телевизията. "Винаги имаме поне един зрител", коментират с горчива ирония от платения телевизионен канал "НТВ плюс", който има сериозни проблеми с набирането на абонати. Когато Борис Николаевич проспи нещо, може да стане така, че по-късно да се обади и да помоли пропуснатото да бъде излъчено още веднъж заради него. Първото телевизионно предаване изобщо от "Уимбълдън" през 1984 г. е прокарано с помощта на сина на тогавашния министър на външните работи Громико, фен на тениса. Но и до днес степента на познатост на руските звезди в родината им е толкова ниска, казва маркетинговият специалист от фирма "Октагон" Алексей Селиваненко, че рекламата чрез тях почти не си струва. За повечето е нужно на първо място да има "любовна история", за да станат продаваеми.

Това обаче няма да спре възходящата тенденция в ранглистата за жени. На такова мнение са треньорите в "Спартак" (Москва) като Игор Волков. Така предполагат и ръководителите на испанските тенис академии, където руски деца биват обучавани срещу 2500 евро на месец. От това се страхува и Ник Болетиери, който неотдавна изпусна по повод на деветгодишна рускиня, доведена от родителите си при него, следната реплика: "Те непрекъснато настъпват към теб като руската армия." Светлана Кузнецова не се зарадва истински след последната точка на финала на U.S. Open 2004. Вечерта тя отново отиде на корта, за да удря топки почти до полунощ. След това отиде в хотела, напразно се опита да намери по телевизията картина от своята победа и опакова нещата си за полета до Бали, където една седмица по-късно спечели на финала.