Главата на династията Берлускони се оттегли от ръководството на "Милан"

Главата на династията Берлускони се оттегли от ръководството на "Милан"

Една от най-влиятелните личности в европейския футбол - италианският премиер Силвио Берлускони, официално се оттегли от президентския пост във футболния клуб "Милан".

Причината е в новоприетия закон в страната за конфликт на интереси, който забранява на членове на правителството да заемат ключови постове в ръководството на големи компании, съобщиха от миланския клуб за информационната агенция ANSA с допълнението, че за момента постът остава вакантен.

След избирането на Берлускони за премиер през 2001 г. клубът формално се ръководи от своя вицепрезидент Адриано Галиани, който също е обвиняван в конфликт на интереси заради факта, че е президент на Италианската футболна лига.

Според всички медии намерението на Силвио Берлускони е "Милан" да остане в рамките на династията му. Неговият по-голям син Пиерсилвио, който ръководи телевизионната му империя, обаче няма да се занимава с футболния клуб поради липса на достатъчно време. Затова по всяка вероятност "Милан" ще бъде оглавен от най-малкия син на Силвио Берлускони - Луиджи, който в момента е едва 16-годишен и според законите в Италия няма право да бъде президент на нито едно дружество, докато не навърши 18 години.

Дотогава миланският клуб най-вероятно ще бъде временно ръководен от Галиани или от брата на Силвио Берлускони - Паоло.

Новият закон беше приет през юли именно с цел да раздели огромната политическа сила на премиера-милиардер и бизнес интересите на неговата империя. В тази връзка оттеглянето му от поста в "Милан" беше очаквано. Първият от 10-те параграфа на закона се отнася директно за държавния глава, министрите и другите членове на правителството и засяга най-вече възможни конфликти на интереси. Членовете на правителството могат да притежават компания, но не и да я управляват.

Опозиционният политик Сандро Батисти от лявоцентристката партия "Маргерита" обаче заяви: "Оттеглянето на Берлускони е фарс в края на една комедия и е най-ясното доказателство за това, че законът за конфликт на интереси е провал и не може да има реален ефект върху личните интереси на премиера."

След избирането му за президент на "Милан" през 1986 г. Берлускони преобрази изпадналия в криза клуб, като назначи за треньор Ариго Саки и плати за трансферите на тримата прочути холандци - Марко ван Бастен, Рууд Гулит и Франк Рийкард, които превърнаха отбора в най-популярния в света в края на 80-те и началото на 90-те години. Впоследствие за треньори бяха назначавани специалисти като Фабио Капело и Карло Анчелоти, а в състава играха някои от най-добрите италиански футболисти като Франко Барези, Паоло Малдини и Роберто Баджо и чуждестранни звезди като черногореца Деян Савичевич, либериеца Джордж Уеа, французина Марсел Десаи, бразилците Кафу и Кака и украинеца Андрий Шевченко, тазгодишния носител на "Златната топка".

За изминалите 18 сезона отборът спечели четири пъти турнира за Купата на европейските шампиони (КЕШ) и наследилата го Шампионска лига (1989, 1990, 1994, 2003), седем титли в италианската серия А 1988, 1992, 1993, 1994, 1996, 1999, 2004), веднъж Купата на Италия (2003), четири пъти Европейската Суперкупа (1989, 1990, 1995, 2003), пет пъти Суперкупата на Италия (1989, 1992, 1993, 1994, 2004) и два пъти Световната клубна купа (1989, 1990). В момента отборът е на второ място в серия А на четири точки след лидера "Ювентус" и се класира за втората фаза на Шампионската лига, където ще срещне английския "Манчестър юнайтед".

Берлускони се утвърди на европейската сцена като доста спорна личност по време на колоритната си кариера, която го превърна в политически лидер на Италия и в най-големия медиен магнат на страната. След завръщането си на власт през май 2001 г. най-богатият италианец се възползва успешно от борбите в коалицията от четири партии, за да стане най-дълго задържалия се на поста премиер на страната.

 Въпреки че формално ръководството на бизнеса е в ръцете на децата и съпругата му, той продължава да взема решенията. Империята включва три от четирите частни телевизионни компании в Италия, най-голямата рекламна агенция в страната "Публиталия", голямото издателство "Мондарони", най-голямата италианска компания за филмова дистрибуция "Медуза", компанията за финансови услуги "Медиоланум" и "Милан". Миналата година акциите на "Медиасет" достигнаха обща стойност 7.71 милиарда евро и донесоха дивиденти за 2003 г. в размер на 1.7 милиарда евро.

Силвио Берлускони е роден на 29 септември 1936 г. и понастоящем е сред най-възрастните политици в Европа. През 1961 г. завършва право и впоследствие успява да намери богати инвеститори за идеите си, макар произходът на средствата за някои от проектите и досега не е ясен. Първите му бизнес успехи идват в сферата на строителството и телекомуникацията през 70-те години, а малко по-късно постига огромен успех с групата "Фининвест". Основател на движението "Форца Италия" и избран за негов президент през 1994 г., той премина през голям брой скандали и съдебни процеси, докато спечели президентските избори в Италия през 2001 г.

В началото на декември италианският премиер избягна присъда след дълго разследване на афера за корупция, след като съдът се позова на изтекла давност за престъплението и не го наказа за даване на подкуп.

----------------

Силвио Берлускони е поредният глава на така наречените футболни фамилии в Италия, който се оттегля от ръководения от него клуб. Причините, поради които фамилните глави предпочетоха да спрат прякото си участие във футболния живот в Италия в последните години, са напълно различни. В повечето случаи ставаше въпрос за фалиране на личен бизнес или на ръководените клубове. Първият такъв случай бе с оттеглянето на филмовия бос Виторио Чеки Гори от "Фиорентина". Последва босът на "Лацио" Серджо Краньоти. Най-драстично бе положението в "Парма", където фалитът на концерна "Пармалат" бе последван от спиране на участието във футболния клуб на фамилията Танци. Смъртта на популярния шеф на "Фиат" и "Ювентус" Джани Аниели също лиши този спорт в Италия от една от колоритните му фигури. Лошата инвестиционна политика в "Интер" на президента Масимо Морати доведе до оттеглянето му, след като бяха прахосани стотици милиони евро за купуване на футболисти.