Бил е необходим някой с визията на Хърбърт Уелс, за да построи този стадион сред стълбовете и отломките в самите покрайнини на Истанбул. Щеше да е необходим разказвач със също толкова голямо въображение, за да предскаже тази футболна вечер. В разстояние на шест минути в началото на второто пулувреме една формалност се превърна в епос. Сякаш серия от телевизионното куклено шоу "Анди Панди" беше преобърната в "Кръстника". И в края, когато часовникът показваше 30 минути след полунощ, се стигна до дузпи. Това бяха особено напрегнати моменти, но в контекста на завръщането на "Ливърпул" от 0:3 на полувремето, този случай несъмнено би бил определен от някогашния мениджър на клуба Бил Шенкли като "живот след смъртта".

"Ливърпул" задържа дъха си, удържа нервите си и оцеля. Йежи Дудек, вратар, приковаван на позорния стълб заради грешките си през четирите години на "Анфийлд", току-що беше спрял великия Андрий Шевченко по най-еластичния начин само три минути преди края на продълженията. Сега той се изправи отново срещу същия хищник. Дотогава Сержиньо беше изстрелял топката над напречната греда при първата дузпа, преди Дудек да отрази удара на Андреа Пирло, а "Милан" започна изпълнението на наказателните си удари като пълна противоположност на начина, по който започна вечерта. Тогава италианците взеха преднина от три гола за 44 минути, а "Ливърпул" изпълняваше незначителна роля в неравностоен двубой "големите срещу малките". Това сравнение не изглеждаше неуместно: Паоло Малдини, който отбеляза първия гол за "Милан" в 53-ата секунда, навършва 37 години следващия месец. Когато Дудек спасяваше дузпа след дузпа два часа по-късно, вечно младият Малдини вероятно е усещал своята възраст. Трите смени на "Ливърпул" - Дитмар Хаман, Джибрил Сисе и Владимир Шмицер, дадоха на отбора си преднина за пръв път тази вечер, а Дудек изведнъж отново се озова срещу Шевченко.

"Футболистът на годината" в Европа спечели Шампионската лига за Милан в Манчестър преди две години с хладнокръвно изпълнена дузпа срещу "Ювентус". Сега обаче, окуражен от Джейми Карагър, който напомни на своя вратар за действията на Брус Гробелар през 1984 г., Дудек разчете правилно намеренията на Шевченко, хвърли се надясно и донесе на "Ливърпул" пета Купа на европейските шампиони, точно както Гробелар осигури четвъртата. Малдини описа тази победа срещу "Ювентус" в Манчестър като "безпроблемна", но никой от "Ливърпул" не би могъл да да опише тази вечер по същия начин, макар че първото полувреме наистина беше безпроблемно. Но когато Стивън Джерард вдигна прочутата купа, "Ливърпул" можеше да каже, че това беше по-хубаво от "безпроблемно".

Обратите винаги са драматични, но в 50-годишната история на Купата на европейските шампиони никой отбор не е успявал да преобърне ситуацията както "Ливърпул". Сцените в края на стадиона, изпълнен на три четвърти с фенове на "Ливърпул", бяха чиста фантазия, докато Кака скиташе разрушително между халфовата линия и защитата на "Ливърпул". Когато той се откъсна от статичния Джерард в 44-ата минута с дързост, достойна за Далглиш, и след това прати Карагър в отчаян шпагат с 35-метров пас като тези, които оползотворяваше Йън Ръш, изглеждаше, че "Ливърпул" е победен от някой от своите. Тогава Джерард не беше герой, размахващ трофея, а Рафаел Бенитес беше треньор, който беше рискувал и загубил. Испанецът пусна като титуляр Хари Кюъл въпреки съмненията за кондицията на австралиеца - и за неговия морал. След 20 минути на безполезно присъствие Кюъл излезе, накуцвайки. Освиркан от собствените си фенове, "Ливърпул" щеше да изживее още по-лоши моменти.

 След случилото се с Кюъл на Бенитес вероятно му се е искало полувремето да свърши. Когато този момент настъпи, "Ливърпул" изоставаше с три гола и какво можеше да каже треньор с ограничени познания по английски на играчи, чувстващи се и изглеждащи посредствени пред един отбор "Милан", който е на крачка да потвърди величието си? Бенитес се обърна към Хаман, един германец, и той отвърна с едно от най-старателните си представяния. Когато Джерард се извиси, за да извика спомените за Томи Смит, спорът за това дали "Ливърпул" може да спечели Шампионската лига наистина имаше основания.

Сега вината беше у колегата на Дудек, Дида. Бавен и самонадеян в реакцията си при удара с глава на Джерард, поведението на Дида беше представително за това на "Милан". И когато след това Шмицер отбеляза втория гол за "Ливърпул", в "Милан" вероятно са си помислили за онова гостуване срещу "Депортиво" (Ла Коруня) миналия сезон, когато преднина от 4:1 от първия мач беше заличена от загуба с 0:4.

 Деветима от 11-те титуляри на "Милан" от сряда вечерта играха в онзи двубой. Тогава те бяха носителите на европейската титла, точно така са се чувствали вероятно и на почивката. Но миланската хватка отново се разхлабваше. Това е сериозно постижение за Бенитес в неговия първи сезон, той може би дори не счита този отбор за свой. Но, както казваше един плакат: "Рафа е Босфорът". Трябва въображение.