Когато последният официален мач на Красимир Балъков приключи, се изсипа градушка. Силна, в продължение на пет минути. И почти никой не видя как великолепният български футболист напусна терена на малкия "Фогтландщадион" в град Плауен в южния край на Германия в 15.23 ч. в неделя следобед. Повечето от 3500-те зрители вече бяха напуснали трибуните, все пак техният отбор безнадеждно губеше с 2:4. Гледането вече не си струваше, българинът си тръгна. Това беше един невероятно тих край.

Красимир Балъков, който е на 39 години,

можеше да се оттегли и по друг начин, съпроводен от повече шум.

Все пак е част от историята на Бундеслигата. Той беше плеймейкър на "Щутгарт" в продължение на 236 шампионатни мача. Играл е 92 пъти за националния отбор на страната си. Най-големият му мач очевидно беше онзи срещу германците на световното първенство през 1994 г. в САЩ, който изпрати предсрочно вкъщи състава на Берти Фогтс. Той можеше да превърне първата среща за сезона на отбора от Оберлигата "Плауен" срещу "Магдебург" и в едно последно голямо представление. Някой трик с пета, ненужен дрибъл или въздушна целувка за фотографите. Можеше да го направи като Лотар Матеус, който през май помагаше на аматьорския "Локомотиве" (Лайпциг) за пред медиите. Но той прие този мач, който беше първият след последната му изява с "Щутгарт" преди две години, изключително сериозно, поне в продължение на 77 минути.

Колкото се очаква всъщност от човек, чиито коси са започнали да посивяват.

Той изпълняваше всеки корнер за "Плауен", всеки свободен удар. Дирижираше както някога, с пестеливи жестове. Той изработи два гола, единствените за "Плауен". Първия с плонж и с десния крак, втория с глава. И когато краката вече не го държаха достатъчно, той напусна игрището тичешком, почти невидим в бурята, която сякаш беше чакала точно този момент. В крайна сметка този мач изобщо не беше предвиден като PR трик, Балъков го направи от любов. Неговата приятелка е от Мелтойер, селце на около 10 км от Плауен. Преди около две седмици играчи от "Плауен" убедиха Балъков след първото му посещение при тъста и тъщата да посети клуба. Три дни по-късно той подписа договор като съветник за смешна сума, събрана от шепа спонсори. В Балъков те виждат идеалното рекламно лице, тъй като Плауен

кандидатства за тренировъчен лагер за световното първенство

през следващото лято. Покрай другите си задължения българинът трябва да помогне да бъде намерен отбор, а да играе за местния футболен отбор не е било обсъждано.

Балъков все още не признава защо все пак се е съгласил. В началото е имал съмнения, разказват от клуба, който също не е бил сигурен в идеята. Защото теорията за подобряване на имиджа с някой като Балъков не е сериозна. Какво може да спечели "Плауен"? След това няма да бъде нито по-добре, нито по-зле. Само веднъж ще дойдат повече зрители от обикновено, в неделя феновете бяха 500. След това се завръща ежедневието. Те отново ще се борят срещу силните в Оберлигата, срещу "Магдебург", "Хале", "Лайпциг". Понеже първото място винаги се оказва недостижимо, на оградата на стадиона има плакат с надпис "Изкачването невъзможно". Вероятно в един момент това е направило впечатление и на Красимир Балъков. Че неговото място всъщност не е тук, че само може да загуби реномето си. А "Плауен" - само своето лице. Защото при победа щяха да кажат: само заради Балъков. Но отборът загуби, а феновете на "Магдебург" скандираха: "Дори и той не може да ви помогне!" Накрая Красимир Балъков раздаде автографи, търпеливо и с усмивка. Той не каза нищо повече.