Висшият съдебен съвет (ВСС) се зае веднъж завинаги да реши въпроса дали е морално магистрати да участват в управите на спортни федерации и клубове. Повод за дебата в съвета вчера стана избирането на съдията от Върховния административен съд Андрей Икономов за член на изпълкома на Българския футболен съюз (БФС).

Въпросът беше поставен от самия Икономов, който помоли колегите му от съдебния съвет да решат дали той нарушава закона с ангажирането си в БФС. Според Закона за съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не могат да участват във фирми или в надзорни или управителни съвети на фондации и сдружения, които осъществяват стопанска дейност. Икономов обясни, че според устава на футболния съюз той може да извършва сделки, но спечеленото от тях задължително се влага за развитието на спорта. Колегата му от ВАС Венета Марковска му направи забележка, че е трябвало да постави въпроса за обсъждане, преди да влезе в БФС, а не след това. Освен Икономов в БФС има ангажирани още няколко прокурори и съдии като членове на различни комисии - това например са прокурорът Камен Михов и председателят на Софийския окръжен съд Владимир Иванчев, съответно членове на апелативната и арбитражната комисия. От друга страна, Андрей Икономов се явява член на ръководство, в което присъстват и хора като Николай Цветин от "ВАИ холдинг".

"Проблемът с участието на магистрати в спортни организации е много сериозен и трябва да го решим генерално", каза председателят на ВАС Константин Пенчев. При обсъждането бе припомнено, че дълго време юристи са недоволствали, че докато бившият конституционен съдия Георги Марков беше член на надзорния съвет на "Левски" и вицепрезидент на БФС. Аз лично не бих участвал в клубове и федерации, заяви зам.-шефът на Върховния касационен съд Румен Ненков, който е запален почитател на "Левски". Като човек, който има отношение към футбола, обаче смятам, че е  крайно време да се вземе решение, каза той и по негова идея с проблема беше натоварена правната комисия на ВСС.

По принцип ролята на съдиите, прокурорите и останалите юристи в комисиите на Българския футболен съюз е да обслужват вътрешното правораздаване на футбола: налагането на наказания на футболисти, решаване на спорове относно размери на заплащания, състезателни права и т.н. На практика обаче се получава така, че магистратите влизат в сферата на сектор с изключително съмнителна репутация, какъвто е българският футбол. През последните десет години този спорт стана обект на слухове за пране на пари, корупция, подкупи и уреждане на резултати в мачовете с цел да се източват печалби от тотализатора. Бившият главен секретар на МВР Бойко Борисов дори обяви публично, че една част от шефовете на организираната престъпност в България е сред хората, които управляват клубовете от "А" група. Въпреки това в момента в постоянните комисии на БФС освен магистрати присъстват дори и настоящи и бивши служители на МВР.

--------------------------

Преди две години и половина имаше подобен дебат, когато тогавашният апелативен прокурор на София Иван Петров бе изваден от апелативната комисия на БФС. Петров възнамеряваше да съди футболния съюз и дори обвини конституционния съдия Георги Марков като подстрекател на изгонването му. Получи се нетипичен за средите на магистратите скандал, след който обаче същата комисия бе оглавена от съдията от Върховния касационен съд Христо Странджански. Преди това във времето, когато футболисти и съдии бяха возени в багажници от хора от силовите групировки, присъстващи във футбола, в ръководството и комисиите на БФС участваха десетки магистрати и дори хора от Главна и Военна прокуратура. Личен съветник на Иван Славков и член на изпълкома в продължителен период от време беше бившият шеф на Софийския окръжен съд Трендафил Данаилов, а освен него в ръководството участваха и хора като тогавашния началник на отдел "Следствен" Ангел Ганев.