За Самуел Ето'о миналата седмица се превърна в разходка в миналото. Преди около половин година нападателят на "Барселона" взе микрофон в ръка на "Камп Ноу" и започна да пее една широко разпространена песен с леко променен текст. Madrid cabron, saluda al campeon, танцуваше камерунецът пред 98 000 фенове. Което беше глупост, текстът призоваваше "негодниците" от "Реал" (Мадрид) да поздравят новия испански шампион. И цяла Испания чу това.

В столицата не са му простили, заради което Флорентино Перес трябваше да се намеси преди двубоя между неговия "Реал" и каталунския противник в събота. Към бившия играч от младежкия отбор на "Реал" трябва да се отнасят с уважение, заяви клубният президент: "Това все пак е само един мач." Рядко директор на един от тези два враждуващи клуба, които имат фенове по целия свят, е произнасял по-умерени думи. Но дали е прав? Наистина ли става дума само за един футболен мач? Имало е времена, в които историята на Испания е минавала като буря през този двубой. Играчите на "кралския" клуб са

вкарвали головете си в името на диктатора

Мигел Примо де Ривера, който през 1926 г. принуждава основателя на "Барса" Ханс Гампер да отиде в изгнание, където швейцарецът четири години по-късно се самоубива. Те дриблират за фашисткия генералисимо Франсиско Франко, който по време на испанската Гражданска война нарежда да бъде застрелян президентът на "Барселона" Жосип Суньол и предотвратява със закон трансфера на легендата на "Реал" Алфредо ди Стефано в "Барселона".

В своите невинно бели фланелки те са раздавали пасове в името на идеята за една испанска нация, докато техните съперници са се борили за независима Каталуния. Тези времена отдавна са в историята. Търговията и капиталът са изтръгнали мача от неговата историческа обвързаност: през есента на 2005 г. този най-голям класически сблъсък на световния футбол вече съществува само като фикция. Така в петък двамата президенти - Перес, 53-годишен, и Жоан Лапорта, 43-годишен, се бяха настанили удобно на една маса. Докато глобалната футболна общност дебатираше кой е "вечният" враг на другия, строителният предприемач и адвокатът си подаваха тапас, паеля и риоха. Всичко изглеждаше така, сякаш приятели са излезли да хапнат, а Перес разказа за ежегодната вечеря: "Шегувахме се и всички бяхме много спокойни. За честта стана дума по-късно на терена."

Нито дума вече за вражда. Но и как иначе? При встъпването си в длъжност преди пет години Перес сам търсеше добрите отношения с противника. През 2002 г. той за пръв път покани предшественика на Лапорта - Жоан Гаспарт, на помирителна вечеря и по-късно му предложи ложа на стадиона. Възпитаният хотелиер се реваншира от своя страна с традиционен обичай. Вместо както обикновено да изложи играчите от Мадрид на хора от освирквания на 98 000 фенове на "Камп Ноу", Гаспарт изпрати всичките 22-ма футболисти едновременно на терена - хванати за ръце

като деца в детската градина

Всичко това обаче беше безобидно в сравнение с днес. Укротяването на някога щедро поощряваната вражда достигна финалната си фаза. И в двата клуба контролът е поет от търговци, маркетингови специалисти и финансови експерти. Перес например измъкна "Реал" от дълговете, всяка година добавя поне по един елитен играч към ансамбъла си от звезди и заля азиатския пазар с рекламни артикули на "Реал". На 630 километра на изток през 2003 г. група действени юпита около Лапорта също се заеха да модернизират символа на Каталуния - "Барселона". Никога не е имало повече бизнес и по-малко душа.

"Новите клубни шефове може да изглеждат като брокери, но митовете и мистиката не са им чужди", похвали наскоро управляващите в "Барса" каталунският публицист Сержи Памие. И като доказателство бившият футболист посочи каталунския флаг пред стадиона: "Те дори върнаха патриотичната символика." Това, което убягна на Памие: символиката, мистиката и митовете не са чужди на търговските предприятия, дори напротив. Тяхната абсорбираща сила е колосална. Всичко, което е подходящо за максимализиране на оборота, се използва. Така преди три години производителят на джинси "Левис" даде пример и в глобална рекламна кампания използва символния инвентар на по-скоро враждебно настроеното към консуматорството движение за мир, като постави своите обути в джинси модели в първата редица на една демонстрация.

И все пак в последно време с този мач се случва това, което се е случило с тангото през ХХ век. Хорхе Луис Борхес, големият аржентински писател, през 1930 г. установява у сладострастния танц от арменските квартали на Буенос Айрес постепенно изгубване на първоначалното значение, причинено от манията по тангото на висшето общество в парижките салони. "Преди, казва Борхес, тангото беше разблуден дяволски танц. Днес то е само начин да ходиш."