Въпреки липсата на големи спортни прояви от ранга на олимпийските игри и световните първенства по футбол изминалата 2005 г. не беше лишена от емоции. В състезателен план тя ще бъде запомнена най-вече с триумфалното завръщане на "Ливърпул" на международната футболна сцена, с рекордите в овчарския скок на феноменалната рускиня Елена Исинбаева и с първата световна титла за Испания във Формула 1, спечелена от пилота на "Рено" Фернандо Алонсо.

Спортните постижения обаче бяха засенчени от поредицата шумни скандали, свързани с употребата на допинг от елитни атлети, уреждането на резултати от футболни мачове с цел печалба от залагания и чести прояви на расизъм по стадионите.

Футболът в Англия

Несъмнено футболното събитие на 2005 г. беше триумфът на "Ливърпул" в Шампионската лига на 25 май в Истанбул, който беше подобаващ финал за юбилейния 50-и сезон в най-престижния клубен турнир. В състава на "Ливърпул" обаче имаше само двама англичани, което е поредният довод в подкрепа на тезата, че футболът на Острова е заплашен от загуба на националната си идентичност. Американският милиардер Малкълм Глейзър придоби "Юнайтед" с цената на огромни дългове, а инвестициите от стотици милиони евро на друг милионер - руснака Роман Абрамович, в лондонския "Челси" осигуриха на клуба първата му титла в Англия от 50 години насам. Повечето английски клубове са публични дружества, търгувани на борсата, и теоретично във всеки един момент могат да бъдат продадени при добра оферта, поради което агенция Ройтерс определи състоянието на футбола в неговата родина като "смес от спорт, бизнес и култура".

Футболен бизнес

Свръхкомерсиализацията е проблем и за други големи клубове като "Реал" (Мадрид), където схемата на собственост е коренно различна, но стремежът към максимизиране на печалбата чрез безразборно привличане на звезди доведе до спад в игровата форма и поредица от унизителни загуби. В същото време московският ЦСКА стана символ на започналото възраждане на футбола в Източна Европа, след като спечели Купата на УЕФА и стана първият руски клуб, спечелил европейски клубен турнир.

Заслуга за успеха имаше и финансовата подкрепа на Абрамович чрез договора за спонсорство със "Сибнефт", което накара УЕФА да преразгледа правилата си за участие на футболните инвеститори в повече от един клуб. Големите скандали с уреждането на резултати от мачове с помощта на съдии в Германия, Бразилия и Китай накараха УЕФА и ФИФА да започнат съвместно с Европейския съюз проверка на съмненията за корупция, пране на пари, нелегални залагания, както и на засилващите се прояви на хулиганство и расизъм сред феновете.

Засили се и противопоставянето между двете големи футболни централи и обединението на водещите европейски клубове Г-14, което настоява ФИФА да компенсира клубовете за участието на техни играчи в мачове на националните им отбори. Бразилия отново защити ролята си на доминираща сила на терена с успеха за Купата на конфедерациите, а голямата звезда на отбора - Роналдиньо, взе двете най-важни индивидуални награди - "Златната топка" на "Франс футбол" и първото място в анкетата на ФИФА. Годината беше белязана и от смъртта на легендата на британския футбол Джордж Бест, който почина на 68-годишна възраст в лондонска болница.

Отвъд океана

Силни емоции имаше и в американските професионални лиги, които остават образец за спортен бизнес. "Ню Инглънд пейтриътс" триумфира за втори пореден сезон в Националната футболна лига (НФЛ), "Сан Антонио спърс" стана шампион в Националната баскетболна асоциация (НБА) за трети път през последните седем години, "Чикаго уайт сокс" взе първа титла в "Мейджър лийг бейзбол" (МЛБ) от 1917 г. насам, а Националната хокейна лига (НХЛ) стартира отново след локаута, провалил миналия сезон.

В тениса Роджър Федерер продължи да чупи рекорди при мъжете и взе трета поредна титла от "Уимбълдън", а при жените светът даде отпор на "руската революция" и четирите турнира за Големия шлем бяха спечелени от две американки - Серина и Винъс Уилямс, и две белгийки - Жюстин Енен-Арден и Ким Клийстерс, а французойката Амели Моресмо триумфира на WTA Tour Championships. Сезонът обаче завърши със скандал - втора положителна допинг проба на аржентинеца Мариано Пуерта и рекордно осемгодишно наказание за финалиста от "Ролан Гарос".

Бензин в кръвта

Изминалата 2005 г. бе белязана и от серия сериозни промени в световния шампионат във Формула 1. Състезанието, което бе доминирано в продължение на дълги години от екипа на "Ферари" и от водещия пилот в тима Михаел Шумахер, излъчи нов световен шампион - Фернандо Алонсо, който кара за "Рено".

Роденият в Овиедо състезател със своите 24 години стана най-младият шампион в историята на Формула 1 и донесе първа титла за Испания в оспорвана битка със звездата на "Макларън" Кими Райконен. След края на сезона обаче стана известно, че частната инвеститорска компания "Си Ви Си кепитъл партнърс" вече контролира 86% от шампионата, купувайки срещу 1.134 млрд. евро собствеността на промотора Бърни Екълстоун от 25%, дела на германската "Байерн ландесбанк" от близо 50% и собствеността на инвестиционната банка "Джей Пи Морган" от близо 12%. Очаква се до началото на новия сезон през март 2006 г. фирмата да купи и акциите на друга банка - "Лемън брадърс", от над 14%.

В същото време феноменалният италианец Валентино Роси влезе в историята на мотоциклетните спортове, след като спечели за четвърти пореден път титлата в клас "Мото джи пи" четири кръга преди края на сезона. Роси, който за втора година кара за отбора на "Ямаха", бе недостижим за своя основен съперник за титлата - Макс Биаджи с "Хонда". Младият пилот на "Ямаха" си осигури общо седми триумф, защото освен четирите в "Мото джи пи" има по един в последния сезон на шампионата до 500 куб. см (2001 г.), както и в по-малките класове - до 125 (1997 г.) и до 250 куб. см (1999 г.). "Докторът", както е наричан Роси от феновете си, стана едва третият в историята след Джакомо Агостини и Мик Дуън с пет или повече шампионски сезона в елитния клас на мотоциклетизма.

Постижения с допинг

Тази година приключи аферата "Балко". Виктор Конте, собственик на едноименната калифорнийска фармацевтична компания, която се озова в центъра на огромен международен скандал за продажба на забранени стимуланти сред елитни спортисти като бейзболиста от "Сан Франциско джайънтс" Бари Бондс и лекоатлетите Марион Джоунс и Тим Монтгомъри, се призна за виновен по обвиненията за дистрибуция на стероиди и пране на пари. Конте даде показания пред федералния съд в Сан Франциско, че Грег Андерсън, треньор на Бондс, както и много други спортни специалисти са му помагали да пласира тестостерон, който е бил известен сред спортистите като "сладоледа".

След признанията на Конте Монтгомъри, който държеше световния рекорд в спринта на 100 м при мъжете от септември 2002 г. до юни 2005 г., и Кристи Гейнс, олимпийска шампионка от Атланта '96 в щафетата 4 по 100 м, бяха наказани от Спортния арбитражен съд (КАС) с лишаване от състезателни права за период от две години за употреба на забранени стимуланти. Санкцията срещу атлетите влезе в сила от 5 юни 2005 г. Всички резултати на Монтгомъри от 31 март 2001 г. и на Гейнс от 30 ноември 2003 г. бяха анулирани. Монтгомъри е най-популярният атлет, санкциониран за допинг, след канадеца Бен Джонсън, на когото му бе отнет златният олимпийски медал от 1988 г. за употреба на анаболния стероид станозолол.