Световната титла на Веселин Топалов в шахмата и големите успехи на Калоян Махлянов в традиционната японска борба сумо се превърнаха в едни от най-важните спортни събития за 2005 г. не само за България, но и в световен мащаб. Значимостта на българските победи в тези две диаметрално противоположни дисциплини произтича най-вече от разчупването на формирания до този момент модел, според който успехите в едната бяха монополизирани от представителите на САЩ и страните от бившия СССР, а в другата - от азиатците.

Веселин Топалов стана първият европеец извън страните от бившия СССР за последните 70 години, който успя да се изкачи на върха в шахмата. Последният, направил това, бе Макс Еве от Холандия в далечната 1935 г. Топалов завърши участието си на мондиала в аржентинския град Сан Луис през октомври с актив от 6 победи, 8 ремита и нито една загуба. Месец по-късно 22-годишният Махлянов, популярен в японското професионално сумо с прозвището Котоошу, постигна втора победа тази година срещу единствения действащ велик шампион, или т.нар. йокодзуна - монголеца Асашорю в силния турнир "Кюшу" във Фукуока. Успехът му донесе признанието "Златна звезда" и му помогна да се изкачи в йерархията от секиваке (шампион) до озеки (голям шампион), нещо, което не беше постигано преди това от нито един европеец.

За да получи това повишение в ранг, бившият борец от Велико Търново изпълни условието на федерацията по сумо да запише 33 победи в три последователни турнира.

Издигането на България до водеща страна в най-интелигентния спорт - шахмата, е изключително голямо признание. Агресивният и хазартен стил на 30-годишния Топалов, който бе избран за спортист на годината в България, го превърна в любимец на шахматната публиката по света и накара анализаторите да го сравнят с величия в този спорт като Роберт Фишер и Гари Каспаров. Всъщност последният завърши кариерата си през изтеклата година именно след загуба от българския гросмайстор в Линарес.

С успеха си Топалов стана петият актуален български световен шампион в шахмата. Преди това страната ни държеше титлите при жените, ветераните, хората с увреден слух и по шахматна композиция.

През годината България отново спечели медали от световни първенства в спортовете, в които се представя традиционно силно - класическа борба (Николай Гергов и Армен Назарян), бокс (Алексей Шайдулин) и художествена гимнастика (ансамбъл). Преди да се контузи, спринтьорката Ивет Лалова стана европейска шампионка на 200 метра в зала, а 16-годишната тенесистка Сесил Каратанчева влезе сред първите 50 в световната ранглиста.

Отново най-успешният колективен спорт за България беше волейболът, след като мъжкият национален тим успя да се класира за световното първенство догодина.

Във футбола годината не се оказа ползотворна за българския национален отбор, който под ръководството Христо Стоичков не успя да се класира за Мондиал 2006 в Германия. Решаващи в случая се оказаха домакинските загуби от Хърватия (1:3) и Швеция (0:3) и равенството 1:1 при гостуването на Унгария. На клубно ниво обаче "Левски", "Литекс" и ЦСКА записаха най-доброто представяне в евротурнирите за последните 15 години. Трите тима взеха участие в груповата фаза на турнира за Купата на УЕФА, а "Левски" и "Литекс" дори се класираха за 1/16-финалите на състезанието. По пътя си трите български тима победиха съперници като "Байер", "Оксер", "Олимпик", "Викинг", "Динамо" (Букурещ), "Днепър" и "Грасхопърс". България отново не успя да класира свой представител в Шампионската лига, след като ЦСКА беше елиминиран от настоящия шампион турнира "Ливърпул", въпреки че го победи на "Анфийлд" с 1:0.

---------------

Лошата година на Иван Славков

Изтеклата година беше преломна за българския спорт и по отношение на неговото ръководство, след като Международният олимпийски комитет извади от състава си Иван Славков по време на 117-ата си сесия в Сингапур.

Осемдесет и четири от членовете на комитета гласуваха за изключването на дискредитирания от филма на Би Би Си "Да купиш игрите" българин, 12 гласа бяха в негова полза, а петима се въздържаха. Би Би Си излъчи филма си непосредствено преди игрите в Атина миналата година, а разкритията на английските журналисти станаха причина за мащабно разследване на МОК, след което българинът бе лишен от всички привилегии на централата.

Отстраняването на Славков от МОК доведе и до избори за нов председател на Българския олимпийски комитет, който беше ръководен от бившия зет на Тодор Живков в продължение на 23 години. Начело на централата застана бившата олимпийска шампионка на висок скок Стефка Костадинова.

До нейния избор обаче се стигна след множество скандали, съпътствали подготовката за общото събрание на БОК, в които опоненти бяха от една страна Иван Славков и бившия председател на ДАМС Симон Спасов, а от друга - бившия спортен министър Васил Иванов-Лучано и приближената му Ирен Кръстева, която наскоро беше отстранена от председателския пост в спортния тотализатор.

В края на годината Иван Славков беше отстранен и от президентския пост в Българския футболен съюз, като на негово място беше избран първия вицепрезидент на централата през последните четири години Борислав Михайлов.

Бившият национален вратар спечели изборите със 194 срещу 133 гласа. След парламентарните избори в страната през лятото Министерството на младежта и спорта беше преобразувано в агенция и бе поето от депутатката от Коалиция за България и бивша олимпийска шампионка по спортна стрелба Весела Лечева.

Междувременно София подаде кандидатурата си за домакин на зимните олимпийски игри през 2014 г. Мисията обаче изглежда невъзможна, тъй като конкуренти на София са градове като Алмати (Казахстан), Боржоми (Грузия), Хака (Испания), Пьонг Чанг (Южна Корея), Залцбург (Австрия) и Сочи (Русия).