Франкфурт, 8 юни.

„Уффф, тук те карат да плащаш за всичко, въпреки че си журналист…На световното в Япония и Корея преди четири години всичко беше безплатно. Интернет – без пари и от най-бързия, транспорта – без пари, яденето без пари. А тук навсякъде искат пари. Много скъпо ще ми излезе това световно първенство.”

Бен Алая е от Нигерия и влачи тежкия си куфар по алеите около стадион „Комерцбанк Арена” във Франкфурт, докато търси спирката, откъдето може все пак да хване безплатния медиен бус от пресцентъра до гарата. Той е специалният пратеник на Мондиал 2006 на нигерийския всекидневник „Дейли Индипендънт”. „Виждам, че сте от България, но и вас, и нас ни няма на това световно първенство.” След като се осведомява, че отборът на България е бил елиминиран от Хърватия и Швеция, чернокожият журналист услужливо ни успокоява с думите: „Вие сте добре, нас ни победи Ангола, какъв срам…” След това продължава да мърмори, че е безобразие градската железница до Офенбах да струва 3.35 евро  и то само в едната посока.

Офенбах е ключовата дума на последния ден преди откриването на Мондиал 2006. Градчето, разположено на около 20 км от Франкфурт, ще бъде домакин на забележително събитие – открита за запалянковците тренировка на националния отбор на Бразилия.

Впрочем ако не знаете, че сте в Германия, със сигурност ще се учудите къде точно сте попаднали. Около гарата в космополитния Франкфурт и без това повечето минувачи са с тъмен цвят на кожата. Ирландският пъб отсреща е превзет от група гласовити англичани, опънали пред витрината огромно знаме на страната си с надпис „Астън Вила”. Пред входа на съседния хотел неколцина запалянковци в червено-черни фанелки развяват националния флаг на Тринидад и Тобаго. „Идваме над 2000 души и ще надвикаме англичаните!”, обяснява разпалено един от тях, на чиято фанелка е изписано прозвището на неговия тим „Сока Уориърс”, след което ни пита дали „Христо” още играе. Оказва се, че дори 12 години след САЩ-94 Стоичков е известен навсякъде, в това число и в такива забутани пристанища като Порт-ъв-Спейн.

Всичко това обаче е само фон на лавината от хора, екипирани в жълто-зелени фанелки, които се насочват към подземната спирка на линия S2 от градската железница. Именно това влакче отива до Офенбах, където следобяд ще гастролират бразилците.

Цената на цялото удоволствие е едва 3.35 евро за транспорт в едната посока, тъй като самата тренировка е безплатна, макар че интересът към нея е огромен, много по-голям, отколкото към който и да е мач на местния тим от втора Бундеслига „Кикерс Офенбах”. „Тези тук поне пускат хората да погледат Роналдиньо без пари, макар и само на тренировка", обяснява бразилския спортен журналист Андре Разак. На откритата тренировка в Швейцария домакините бяха сложили входна цена от 20 франка, срещу което хората трябваше да гледат отбора как тича по пистата. Твърде скучно беше за събитие с билети.”

Междувременно пред стадион „Биберенберг” в Офенбах вече се събрала истинска бразилска торсида, точно като онази, великолепно описана навремето от руския журналист Игор Фесуненко в книгата му „Пеле, Гаринча и футбола”. „Торсида” са онези тълпи бразилски запалянковци, чийто темперамент е несравним с нищо друго на света. В интерес на истината тукашните „торсидорес”, които са се скупчили с хиляди пред входовете на „Биберенберг”, всъщност са от...Германия. Поне половината от тях са натурални русокоси германци, екипирани с фанелките на Бразилия. Останалите са от емигранските квартали – турци, латиноси, африканци, араби. Цели отделения от долните класове на местните училища са доведени за събитието, а в стадиона влизат и над 20 души в инвалидни колички, които имат честта да стоят точно до игрището.

„Бразилия е ритъм, Бразилия е любов, Бразилия е световен шампион!...Аз съм от Пуерто Рико и живея във Франкфурт”, обяснява пред камерите на телевизия „Глобо” чернокожата танцьорка на самба Лили, задъхана между два танца и обкръжена от над 200 души. Музиката е жива и се изпълнява от петима души с тромпети и тимпани, сред които и някакъв непонятен ударен инструмент с 20 барабана. Лили е една от десетките танцьорки на самба, които са голямата атракция пред стадиона три часа преди тренировката.

В Германия истинските бразилски запалянковци от Рио и Сао Пауло все още не са пристигнали, тъй като първият мач на техния тим е чак във вторник срещу Хърватия. Въпреки това Роналдиньо и компания не страдат от липса на фенове и са толкова популярни, че са способни да напълнят 25-хилядният стадион дори само с тренировката си. За по-добра организация шефовете на „Кикерс Офенбах” са пуснали безплатни пропуски, които обаче са се изчерпали още преди седмица. Повечето германци възприемат събитието като семейно, затова всеки е довел съпругата и децата си, естествено, всички в жълто-зелени фанелки.

Пачангата продължава и в стадиона, където мощната радиоуредба е усилена до последно и от тонколоните гърми: „Sambaaaaa, did your name!” Докато чакат отбора да пристигне, бразилските журналисти не скучаят. Около някакъв брадат човечец се образува огромно стълпотворение от камери и микрофони – оказва се, че това е двойник на президента на Бразилия Луле, специално доведен в Германия от някакъв шегаджийски настроен тв-канал. Интервюто с двойника се излъчва пряко в Бразилия, тъй като две телевизии – местният клон на ESPN и Спорт ТВ, предават пряко часове наред събитията от Офенбах. За европейските разбирания прякото тв-излъчване на футболна тренировка, било то и бразилска, вероятно изглежда странно, но за латиносите това е нещо съвсем обичайно. Бразилската група журналисти е и една от най-многобройните, наброява повече от 400 души, а облеченият в зелено екип на телевизия „Глобо” е донесъл със себе си тонове снимачна техника. „Глобо” е една от най-силните телевизии в Латинска и Централна Америка и се конкурира единствено с такива водещи медии като мексиканската „Телевиса”, която от своя страна разполага с вероятно най-красивата репортерка на мондиала – русокосата Мартина Франц.

Трибуните на „Биберенберг” дават началото на истинското събитие с мощен одобрителен ред, когато от входа се появява новият жълто-зелен автобус „Хюндай” с всички герои на този ден – бразилските футболисти и треньори. Надписът върху него гласи: „Този автобус се движи от 180 милиона бразилски сърца”. Вратата се отваря и отвътре направо върху игрището излизат вратарят Дида, Кафу, Кака, Роналдо и всички останали, а появата на Роналдиньо води до някакъв напълно неописуем взрив от емоции. „Винаги е така, на тренировките има много хора, тъй като отборът ни е обичан от всички, обяснява Андре Разак. В Сао Пауло на такова събитие се събират близо 70 000 зрители, макар че в Рио са по-малко...”

Селекционерът на бразилския отбор Карлош Алберто Парейра подрежда състава около централния кръг на терена, докато специално наетият диджей, чиято задача е да ръководи шоуто, честити рождения ден на Кафу. Застанали в кръг, бразилците играят онова упражнение, известно като „пиян морков”, като в кръга са трима играчи, които се стремят да отнемат топката.

След това, очевидно решен да покаже по-голямо шоу, отколкото злополучното за феновете тичане около пистата в Швейцария, Парейра разделя състава на два отбора – титуляри и резерви, и прави двустранна игра. Бразилците се славят като магьосници с топката, но сега надминават себе си. Те приличат на онова подвижно баскетболно шоу от САЩ „Харлем Глоубтротърс”, тъй като играта им изобилства с най-атрактивните елементи във футбола – пасове с пета, далечни удари и невероятни пасове, всичко това улеснено от факта, че отбраната на съперника не се стреми да пречи активно. Всичко е с марка „Бразилия”. Толкова много магически изпълнения с топката не могат да се видят в нито един официален мач, където защитата на противника се опитва всячески да пречи. В състава на „титулярите”, които се очаква да играят в първия мач с хърватите, Роналдиньо, Адриано и Робиньо буквално правят чудеса с топката. Това в никакъв случай не е професионален футбол, поне не в прагматичните му рамки, а си е чиста проба забавление. В крайна сметка обаче по-рационално играещите „резерви” се активизират във втората част от заниманието, вкарват три гола на Дида и печелят двустранната игра с 5:2. Те се прегръщат в центъра и дразнят на шега „титулярите”.

„По принцип футболистите не желаеха да има такива тренировки, но ФИФА има изисквания за провеждане на открити занимания, добавя Андре Разак. Това днес е най-вече за публиката, тъй като отборът цени вдъхновените си привърженици си в целия свят.” Впрочем един десетинагодишен германски фен е толкова вдъхновен, че успява да финтира кордона охранители, добира се до Роналдиньо и иска да свали фанелката от гърба му. Не я получава, но за сметка на това е удостоен с честта да се снима прегърнат с носителя на „Златната топка”, след което е изведен от стюардите, победоносно размахващ ръце.

Тренировката приключва, но не и празникът. Автобусът с надписа за 180-те милиона бразилски сърца е изпратен с овации, а хилядното множество се насочва към центъра на Франкфурт за карнавала на феновете. Световното първенство започва.