„Аз съм динамит - хай, хай, хай!” Дрезгавият глас на Бон Скот, покойният отдавна вокалист на австралийската банда АС/DC, ехти от мощната стереоуредба на стадион „Готлиб Даймлер” в Щутгарт, а заедно с него на трибуните реват десет хиляди гърла от Мелбърн, Сидни, Канбера и Аделаида. Националният отбор по футбол на Австралия току що е завършил наравно 2:2 с Хърватия, а изкараните на бис от съблекалнята футболисти и техният треньор Гус Хидинк маршируват победоносно по пистата.

Невероятно, но факт – Австралия е сред 16-те отбора, които продължават напред на Мондиал 2006. За страна, която е известна по света главно с екзотики като аборигените и кенгуруто, а в спортен план доскоро почти не се вълнуваше от „сокър” за сметка на националната си смесица между американски футбол и ръгби, подобно представяне изглежда повече от фантастично. „Ози” или още „Сокъроус”, както се наричат футболните национали на Австралия, могат да се похвалят с няколко неща – с една от най-интересните групи привърженици на световното първенство, с невероятният отборен дух и с Гус Хидинк, може би най-прецизният тактик на Мондиал 2006.

В Германия всички запалянковци показват спецификите на страната си: мексиканецът ходи на мач със сомбреро или с пера и тоалет от времето на ацтеките, привърженичките на Бразилия са облечени в къси полички за самба, а фенът от Того пристига намазан с боя като вуду-магьосник. Австралиецът от своя страна идва на стадиона с огромно надуваемо кенгуру, облечено в жълтия екип на националния отбор. Поради изконната си близост с английските запалянковци, австралийците обичат да се шегуват със съперника, и още на почивката скандират към числено превъзхождащите ги хървати „Тази вечер се прибирате обратно вкъщи!”, но го правят по такъв безобиден и симпатичен начин, че дори такива освирепели запалянковци като хърватските запазват спокойствие и предпочитат след мача да си разменят фанелките. Нравът на всеки от хилядите запалянковци от Австралия е точно като на онзи симпатичен филмов герой Дънди Крокодила, пресъздаден от Пол Хогън в едноименния филм.

Впрочем в 20-милионната Австралия и до днес „сокър”-ът не е особено популярен. Голяма част от феновете на отбора в Германия съвсем наскоро са разбрали къде играят най-силните футболисти на тима Марк Видука и Хари Кюъл, но вече ги приемат за звезди поне от ранга на знаменития плувец Йън Торп. Това е добра новина за създадената преди година футболна А-лига на Австралия, в която най-популярните тимове са шампионът „Сидни”, „Аделаида Юнайтед”, „Маринърс” и „Мелбърн Виктори”.

Колкото и странно да звучи, Хърватия и Англия са двете страни, оказали най-голямо влияние върху развитието на футбола в Австралия. Играта е била привнесена на континента именно от англичаните, а в средата на 80-те години за австралийския футбол работи дори и бившият селекционер на националния тим на Англия Рон Гринууд. Не по-малка заслуга за възхода обаче имат и хърватите, чиято колония на континента наброява около 400 000 жители. В момента цели шестима национали на Австралия начело с Марк Видука, са от хърватски произход. В самия национален тим на Хърватия на Мондиал 2006 имаше трима състезатели, чието потекло е от Австралия, а за резервния вратар Джо Дудулица се спори дали не е повече австралиец, отколкото хърватин.

През 1974 г. треньорът Звонимир Рашич водеше Австралия на световното първенство по футбол, отново в Германия, където „Сокъроус” успяха да спечелят една точка с нулево равенство срещу Чили. След това последва над 30-годишно мъчително чакане, тъй като Австралия все не успяваше да преодолее мача-бараж за класиране на световни финали, въпреки че в предварителната си квалификационна група нямаше проблеми срещу регионалните си съперници като Соломоновите острови, Нова Зеландия, Фиджи, Таити или Вануату. Миналата година обаче мечтата стана факт, а победната дузпа на Джон Алойзи в реванша с Уругвай даде началото на днешните австралийски футболни приключения.

Приказката обаче нямаше да се случи, ако начело на австралийския национален отбор не беше Гус Хидинк – знаменитият холандец, който на Мондиал 2002 изпълни невъзможната мисия да класира Корея на четвърто място в света. Преди година Хидинк, в чиято трофейна колекция присъстват още Купата на европейските шампиони (1988) и шест титли на Холандия с ПСВ „Айндховен”, бе ангажиран за селекционер на „Сокъроус” и замени на поста Франк Фарина. Роденият преди 50 години във Васервелд футболен специалист пристигна в Сидни с впечатляващ екип и дясна ръка в лицето на известния бивш холандски национал Йохан Неескенс. Мисията на втория бе да наблюдава в Европа футболисти с австралийско гражданство, които да попълнят състава и Неескенс се справи чудесно, като препоръча на Хидинк някои важни играчи като например Джош Кенеди от третодивизионния германски тим „Динамо” (Дрезден), който направи отлично включване през второто полувреме срещу Хърватия. Именно Кенеди бе един от юношеския национален отбор по футбол на Австралия (до 17 г.), който игра финал за световно първенство през 1999 г. срещу Бразилия.

Освен това селекционираният от Гус Хидинк състав показва едно рядко качество във футбола – способност за светкавична промяна в тактиката на игра, когато холандецът разпореди това от скамейката. Специалистите вече отчитат и факта, че Австралия показа изключително разнообразна игра в трите си мача срещу Япония (3:1), Бразилия (0:2) и Хърватия (2:2), и способност да изненада всеки противник. В първия и третия двубой австралийците бяха догонващи в резултата, но срещу Япония съумяха да обърнат нещата в своя полза след като имаха един гол пасив, а сега успяха два пъти да догонят хърватите в резултата с головете на Крейг Мур от „Нюкасъл” след дузпа и на Хари Кюъл. „Хинидк познава австралийския манталитет и знае как да побеждава, казва Джон Алойзи. Той е най-големият треньор, когото познавам, и съм сигурен, че ще вървим напред с него.” Ще успее ли холандският майстор да направи от Австралия големия хит на Мондиал 2006? Приказката за „Сокъроус” продължава в осминафиналите: Италия – Австралия, 26 юни, Кайзерслаутерн.

Автохтонното население на Австралия са аборигените – чернокожи, с дълги коси и бради, които обитават каменни убежища. Те са използвали за лов бумеранга, чиято употреба датира отпреди 10 000 години. В страната живеят и 40 милиона кенгуру, които са голяма напаст за селското стопанство, а другото популярно животно е кучето Динго, както и всички торбести обитатели на природата. Близо до Австралия се намира Големия коралов риф, който е съставен от 400 вида корали, приютил е 1500 вида риби и се счита за една от най-големите океанографски забележителности. На територията на страната се намира и природното чудо Улуру – монолитна планина от гранит, висока 318 метра и дълга осем километра. Всичко това е било открито от британския мореплавател Деймс Кук.

Националният герой на страната е Нед Кели, който е наричан още австралийския Робин Худ. Според историческите сведения Кели ограбвал богатите и поделял плячката с бедняците, преди да бъде обесен през 1880 г. 26 години по-рано в Австралия се е разразил единственият засега бунт на населението, когато 25 000 златотърсачи издигат барикади като протест срещу корупцията и високите митнически такси.

Сред забележителностите на Австралия са още операта в Сидни, както и моста „Харбър Бридж”: висок 134 м, той е проектиран отначало през 1815 г., но строителните работи са забавят със 109 години и започват едва през 1924 г. и продължават общо осем години.