Когато преди четири години няколко футболни съдии буквално успяха да сринат имиджа на световното първенство в Корея и Япония, президентът на ФИФА Сеп Блатер афишира намерение да реформира арбитражния апарат. Швейцарецът заяви тогава, че поне на големите първенства би трябвало да има още двама допълнителни рефери, позиционирани около вратите, както и да бъде възприет принцип за стимулиране на приключилите кариерата си професионални играчи да продължават футболната си кариера като съдии. Освен че нищо подобно не се случи, до момента Мондиал 2006 върви ако не по-зле от този преди четири години в Азия, то поне на същото ниво по отношение на съдийството.

В горещия следобед на 26 юни в Кайзерслаутерн оставаха две секунди до края на мача Австралия – Италия, когато при резултат 0:0 бе отсъдена дузпа за останалите с играч по-малко след изгонването на Марко Матераци италианци. При последната атака на Италия Фабио Гросо се строполи артистично в наказателното поле, реферът Луис Мендина Канталехо от Испания зачете падането му и последва наказателен удар, от който Франческо Тоти донесе неособено заслужената победа на "адзурите" с 1:0, класирайки ги за четвъртфиналите. С това решение на практика бе елиминиран един от най-симпатичните отбори на Мондиал 2006, който имаше шансове да стигне до успех с численото си преимущество в продълженията, или евентуално да има повече щастие при дузпите. Добре че австралийските запалянковци, пристигнали от Сидни, Канбера, Мелбърн и Аделаида, показаха забележителна култура на поражението: всеки от тях си нарами надуваемото кенгуру, пяха гордо "We coming home" в бирариите в Кайзерслаутерн, казаха че не се сърдят на съдията за дузпата и отпътуваха за Англия да подкрепят своя сънародник Лейтън Хюит на тенис-турнира "Уимбълдън".

Руският рефер Валентин Иванов от своя страна се оказа завъртян в торнадо от картони: 16 жълти и четири червени, показани от самия него в двубоя Португалия – Холандия (1:0) от осминафиналите. В интерес на истината за този развой на мача, напомнящ хубавите години на ръгбито, заслуга имаха и двата отбора, но по всеобщо мнение арбитърът се остави да бъде повлечен от събитията на терена – това бе признато дори от зачервения след мача Сеп Блатер. Единственият, който се изказа в защита на Валентин Иванов бе бившият швейцарски съдия Урс Майер – същият, който на Евро 2004 стана обект на полемика, след като не зачете гола за Англия срещу Португалия. Донякъде с право Майер заяви, че за гаменските изпълнения на терена вина носят и двамата селекционери Луиш Фелипе Сколари и Марко Ван Бастен, които "предпочетоха да гледат безучастно, вместо да се намесят адекватно". В актива на реферите до четвъртфиналната фаза влизаха още два неотсъдени гола в полза на Аржентина и Франция, като особено този на Патрик Виера срещу Корея (1:1) бе повече от очевиден. Французите с основание претендираха и за дузпа в мача срещу Швейцария (0:0), когато противников състезател игра с ръка в наказателното поле.

Голямо фиаско за ФИФА причини и английският арбитър Греъм Пол. В мача Австралия – Хърватия (2:2) британецът показа два жълти картона на хърватина Йосип Шимунич, но го отстрани от терена едва няколко минути по-късно, когато се наложи да му вдигне трети жълт картон. Интересното е, че грешката не беше забелязана от нито един от общо четиримата му помощници, нито от останалите длъжностните лица, въпреки че на трибуните и в журналистическата ложа на стадиона в Щутгарт оставането на хърватина на терена веднага направи впечатление. Шокът продължи и в официалния сайт на първенството www.fifaworldcup.com, където статистиците дълго време се чудеха как да впишат третия жълт картон.

Очевидно под влияние на силното си британско лоби, ФИФА реши да не наказва Греъм Пол, оправдавайки постъпката му с "техническа грешка". Ако обаче хърватите бяха отбелязали гол в минутите, когато Шимунич бе на терена, това можеше да доведе до анулиране на резултата заради формално нарушение на правилата и преиграване на двубоя – нещо, което щеше да е прецедент в историята на световните първенства, съпоставим единствено с онази комична ситуация от 1982 г., когато един от шейховете на Кувейт слезе на игрището, за да анулира гол на Франция със заплахата, че в противен случай ще извади националния отбор от игрището.

Големият проблем със съдийството идва не само оттам, че грешките на арбитрите влошават имиджа на футбола като честна игра с равни правила за всички. Значимите футболни първенства като Мондиал 2006 вече са еволюирали в мащабна индустрия, зависеща от това кой отбор до каква фаза ще се класира. Например евентуално отпадане на Франция в груповата фаза щеше да доведе до драстично намаляване на футболната аудитория на TF1 и "Юроспорт", които излъчват мачовете на националния отбор, до загуби за спонсорите и рекламодателите, осъществяващи кампаниите си чрез френския национален отбор. Същото важи и за съставите на много други икономически силни европейски страни, както и за тези на Бразилия и Аржентина. Докато на по-ниските нива във футбола една спорна дузпа или един незачетен гол нямат чак толкова високи финансови последици, турнири като Мондиал 2006 зависят все повече резултатите на конкретни отбори, около които са ориентирани тв-индустрията, спонсорството и рекламата, туристическият поток и т.н. Става въпрос за милиони евро, които не си заслужава да бъдат прецакани от неправилното решение на съдията, независимо дали то е било резултат на чисто човешка грешка или на някакъв друг мотив.

Въпросът с въвеждането на помощен видеозапис или други електронни средства, с които да се избягват спорните съдийски решения, се дискутира от дълго време, но все още няма практически резултати. Проведени бяха тестове с топка с вграден чип, отчитащ дали кълбото е преминало голлинията. Разработката обаче все още върви бавно, въпреки че с нея могат да бъдат избегнати конфузни ситуации като онази от финала между Англия и Германия (4:2) през 1966 г., когато при третото попадение на Джеф Хърст топката изобщо не влиза във вратата – гол, който се коментира и до днес.

От друга страна самият Сеп Блатер, както и международният борд на ФИФА, който единствен има право да променя правилника на футбола, са консервативно настроени към въвеждането на видеозапис в спорните ситуации и засега поддържат тезата, че съдийството трябва да остане подчинено на субективизма.

В интерес на истината в някои други колективни спортове като ръгбито от известно време функционира система за видеонаблюдение на мача. Например във Франция това бе въведено още от 2005 г., макар и само за определени мачове. Видеоарбитърът е международен съдия, който е разположен съвсем сам пред екран в отделно помещение и няма право да комуникира с никого. Той поддържа връзка само с главния съдия на мача и гледа записа само когато получи искане от него, най-често при отбелязването на есе. Окончателното решение обаче се взима от главния съдия, който е в правото си да не се съобрази с видеозаписа. Все пак от този вид използване на техниката в ръгбито има полза: например миналата година в полуфиналния мач от шампионата на Франция между "Стад Франсе" и "Стад Тулузен" едно спорно есе бе зачетено от съдиите след гледане на видеозапис.

ФИФА обаче засега е категорично против подобен вариант и във футбола. Преди няколко години избухна голям скандал в световното съдийство, след като руският съдия Валентин Иванов бе принуден насила от ръководството на футболния отбор "Анжи" от Махачкала, столицата на размирната кавказка република Дагестан, да застане пред видеото и да се съобрази със записа при взимане на решение в спорна ситуация, възникнала по време на мач от шампионата на Русия. Тогава ФИФА излезе със специално становище, че подобно нещо е недопустимо във футбола.

Обикновено при гледане на видеозапис на който и да е футболен мач се забелязват десетки грешки на реферите, най-често при отсъждането на засадите и нарушенията. Понякога обаче самата камера лъже, въпреки че съвременното телевизионно излъчване предполага записване на ситуациите от всякакъв вид позиции. Противниците на видеозаписа дават емблематичния пример от мача Бразилия – Норвегия (1:2) на световното първенство във Франция през 1998 г., когато Торе Андре Фло бе обявен единодушно за симулант при повторението по телевизията, получи жълт картон, а два дни по-късно записът от камера на друг канал, разположена на точната позиция, оневини напълно норвежкия състезател. Проведените тестове показват, че около две трети от спорните положение може да бъдат решавани чрез гледане на запис, но субективният фактор в отсъжданията така или иначе остава при деликатни ситуации като засадата, при която играчите са почти на една линия, няколко вида фаулиране, когато не може да се каже с абсолютна сигурност дали има нарушение или не, при игра с ръка и т.н. Може да се избегнат обаче такива конфузии за футбола като гола с ръка на Марадона в мача Аржентина – Англия (2:1) през 1986 г. в Мексико, зачетен както от главния съдия Али Бенасьор от Тунис, така и от българския му помощник Богдан Дочев.

Висящ остава и въпросът доколко претенциите на отборите спрямо съдийството са основателни, и дали само реферският фактор е бил определящ за крайния резултат в мача. Например на Мондиал 2002 се вдигна голям шум около незачетения гол на Марк Вилмотс за Белгия срещу Бразилия (0:2), както и съдийството на рефера Байрон Морено от Еквадор в двубоя Корея – Италия (2:1). В първия случай бразилците така или иначе заслужаваха победата. Във втория италианците могат да се сърдят колкото на съдията, толкова и на самите себе си. Те пропуснаха много голови положения (Виери, Гатузо), играта им изобилстваше от тактически и технически грешки, но в крайна сметка загубилите предпочетоха да потърсят единственото си оправдание в очевидно пристрастния арбитър.

Съществуват и други теории спрямо футболното съдийство и нежеланието на ФИФА да въведе видеоарбитраж в спорните ситуации. Например в излизащото в Париж списание "Гледна точка" известният журналист Франсоа Тебо отбелязва: "Шефовете на ФИФА предпочитат да се оправдават с "човешките грешки" на съдиите, за да обяснят някои техни решения, които са взети далеч преди мача и извън терена....Всеки арбитър знае добре какви интереси засяга резултатът от даден мач, чий престиж може да бъде увреден от евентуална загуба и какви политически и икономически интереси гравитират около определен национален отбор." Макар и недоказуема, тази теория се вписва напълно в събитията от предишното световно първенство през 2002 г., чиято принципална цел бе да изнесе футбола в посока към Азия. Черешката на тортата в случая бе класирането на националния отбор на Корея в полуфинала след двете победи със спорно съдийство срещу Италия и Испания.

В крайна сметка поне засега футболният спектакъл ще остане в настоящия си вид, със спорните съдийски решения, щастливи победители като Италия и парадоксални рекордьори с три жълти картона в един мач. Иначе казано с думите на Йохан Кройф: "Не въвеждайте видеото, това ще убие интригата във футбола. Цяла седмица хората могат да спорят дали е имало дузпа или не, защо трябва да им отнемаме това удоволствие?"