Футболна Германия очакваше този момент от 7 октомври 2000 г. На този ден националният отбор на страната победи Англия с 1:0 на "Уембли". Последвалите шест години, в които Германия нямаше нито една победа над големите футболни сили в света, прикючиха във фантастичната за страната вечер на 30 юни – след 120 минути и резултат 1:1, отборът на Юрген Клинсман успя да отстрани Аржентина с 4:2 при дузпите в мач, който още преди своето начало бе определен от специалистите като "финал преди финала".

Милионите германци, които се изсипаха по улиците след триумфа на Бундестима в Мюнхен, скандираха три неща: "Германия!", "Клинсман!" и "Напред към Берлин!", където на 9 юни ще се състои финалният двубой за световната титла. Именно в Клинсман и неговия отбор депресираният днес среден германец припознава символа на успеха, който ще отклони поне за малко вниманието от всекидневните обществени проблеми със здравната каса, социалното осигуряване, образователната система и т.н.

Впрочем в стила "Клинсман" мнозина и днес вероятно виждат бъдещето на Германия, макар футболът на пръв поглед да няма много общи неща с обществено-политическото развитие на една страна. Бивш централен нападател, световен шампион през 1990 г. и европейски шест години по-късно, Юрген Клинсман наложи обновен стил на игра, базиран не само на нападението, но и на високия морал. Живеещият в Калифорния германец въведе собствени методи на работа с отбора, определяни отначало като странни, и доведе със себе си от САЩ кондиционния специалист Марк Вестерген. Именно на отличната работа на американеца се дължеше успехът в изключително тежкия мач с Полша в Дортмунд от груповата фаза, както и издържливостта на целия тим в 120-минутния сблъсък с Аржентина, макар че преди това медиите съобщаваха за странния му подход да стяга с каучукова лента коленете на играчите.

В същия непривичен дух звучаха и информациите, че състезателите трябва да четат помагала по психология, насочени към способността на човек да повярва в себе си и успеха. На една от последните пресконференции на германския национален отбор футболистът Кристоф Метцелдер съвсем честно си призна пред журналистите: "Юрген използва методи, каквито не сме вярвали, че съществуват." И действително е така – през февруари например Клинсман дори искаше да привлече като спортен директор Бернхард Петерс, треньор по хокей на трева, но хрумването се видя прекалено налудничаво на президента на Германския футболен съюз Тео Цванцингер, който отказа деликатно: "Съюзът е със стогодишна история и не може да се реформира така светкавично".

Днес Цванцингер, който е повече финансов, отколкото футболен експерт, вероятно съжалява за отказа си, тъй като машината на Клинсман работи. Не е толкова далеч моментът, когато Бундестимът изглеждаше като разпердушинена и отчаяна команда: отпадане още в груповата фаза на Евро 2000, последвано от вестникарски пикантерии за пиянската оргия в хотела, позорна загуба с 1:5 от Англия като домакин и един несполучлив финал на световното първенство през 2002 г. Реформаторските методи на Клинсман обаче пратиха всичко това в историята и напомни за времената на Бекенбауер, Нетцер, Румениге, Брайтнер и Калц, както и за онзи финал на Евро-96 и двата гола на Бирхоф срещу Чехия – последния голям успех на Бундестима. Заради всичко това днес Германия мечтае за четвъртата си световна футболна титла, втора след събарянето на Берлинската стена.

Впрочем напълно погрешно би било успехите на съвременна футболна Германия да се приписват единствено и само на Клинсман. Страната поначало е лидер в световната футболна индустрия, а националният й отбор има само двама играчи, които се състезаваха в чужбина през последния сезон – вратарят на английския "Арсенал" Йенс Леман, герой на дузпите при победата срещу Аржентина, и защитникът Роберт Хут от "Челси". Всички останали в състава бяха главни актьори във футболното шоу "Бундеслига", което се гледа от милиони германци през 34 уикенда от годината. Макар и встрани от големите успехи в Шампионската лига и Купата на УЕФА през последните години, германския клубен футбол си остава един от най-атрактивните в света, лидер по средна посещаемост в Европа с 38 191 зрители, излъчван в 130 страни на всички континенти и получил приходи от 1.5 млрд. евро за последната счетоводна година. "Резултатите на Клинсман и момчетата му са добър атестат и за нашата работа", отбелязва в тази връзка Петер Нойрурер, треньор на "Хановер 96".

Въпреки неоспоримите си достойнства, футболът с марка "Клинсман" не се различава като цяло кой знае колко от този, с който Германия печелеше победи и титли години наред. Изчистен от колкото се може повече излишъци и подчинен на генералната цел да се отбележи един гол повече от съперника, независимо по какъв начин ще стане това, специфичният германски футболен стил властва и днес в Бундестима.

Навремето този стил не се харесваше на ценителите, които предпочитаха ефектните отигравания на бразилците, светкавичните контраатаки на италианците, елегантните аржентински изпълнения или тоталния футбол на Холандия. В германците повечето запалянковци са склонни да припознаят лошите, и дори в онази нашумяла навремето кинопродукция "Бягство към победата" отборът на хитлеристите загуби от отбора на военоплениците, на чиято врата пазеше Силвестър Сталоун, а в нападение играеше самият Пеле. Навсякъде в Европа дядовците запалянковци ще ви разкажат как през 1954 г. са слухтели с наострени уши като ловджийски кучета пред радиопаратите, за да останат "мн-о-о-о-го" разочаровани от "чудото в Берн": онзи знаменит финален мач на световното в Швейцария, в който воденият от Сеп Хербер германски тим победил Унгария с 3:2, след като хората на Ференц Пушкаш вкарали два гола в до осмата минута. Всички викали за Унгария, но победили германците. През 1974 г. всички пред телевизорите подкрепяха Холандия, поскачаха при гола на Неескенс, но след това радостта беше за германците - те обърнаха резултата до 2:1 с онова фантастично попадение на Герд Мюлер, Берти "Териера" Фогтс се справи отлично с Йохан Кройф, а Франц Бекенбауер вдигна световната купа пред 75 000 свои сънародници на стадиона в Мюнхен. През 1990 г. Диего Марадона и аржентинските му съотборници бяха симпатяги №1 на италианския мондиал, но в крайна сметка титлата, отново за всеобщо разочарование, стана притежание на Германия с онзи гол от дузпа на Андреас Бреме, отбелязан пет минути преди края. По-късно тази дузпа бе третирана от някои футболни хроникьори едва ли не като политическо отсъждане във връзка с току-що състоялото се обединение на Германия.

И днес в Европа едва ли ще срещнете кой знае колко привърженици на германския футбол, освен самите германци. На Мондиал 2006 всички обиждат германците – англичаните им крещят в лицата: "5:1 и дори Хески ви вкара гол!" и "Пет германски бомбардировача летяха в небето, но Англия ги свали!"; холандците скандират "Къде ми е велосипеда?", тъй като германското военно присъствие в Амстердам през войната се запомнило със забраната на холандците да карат колелетата си; французите викат "Германия, обичаме те, но ще загубиш както винаги!", очевидно хранейки лоши спомени от онзи мач в Севиля през 1982 г., когато водеха с 3:1 в продълженията, но след това Румениге поведе отбора с надупчено от инжекции коляно, резултатът стана 3:3, вратарят Тони Шумахер счупи зъбите на французина Батистон, а при дузпите победители излязоха германците.

И въпреки това германският футбол днес заема изключително достойната позиция на полуфиналист на Мондиал 2006, елиминирал от турнира един от най-силните отбори в света – този на Аржентина. Ще се сбъдне ли мечтата на 9 юни? Клинсман и хората му са готови за чудото. Напред към Берлин!