Едно незабравимо за италианския футбол лято, започнало с грандиозен скандал за уредени мачове в Серия А, донесе очакван от малцина триумф за страната, след като в неделя вечерта националният отбор победи Франция с 5:3 след изпълнение на дузпи на финала на световното първенство в Германия и спечели титлата за четвърти път след 1934, 1938 и 1982 г. Италианците за пореден път демонстрираха впечатляваща ефективност и от шест участия на финал до момента имат само две загуби - срещу Бразилия през 1970 и 1994 г., единствения друг случай в историята на турнира, когато носителят на титлата беше определен с дузпи. С успеха в неделя те не само избегнаха опасността загубите от Франция в решаващи мачове да се превърнат в комплекс след поражението на финала на Евро 2000, но и сложиха край на черната серия от провали при изпълнение на наказателни удари на световни първенства, започнала с отпадането на полуфиналите срещу Аржентина през 1990 г., преминала през фаталните пропуски на Барези, Масаро и Роберто Баджо на финала срещу Бразилия през 1994 г. и загубата срещу Франция на четвъртфиналите през 1998 г.

Решаваща роля за изхода от мача обаче имаше не толкова доброто представяне на италианците, които бяха далеч от формата, демонстрирана на полуфиналите срещу Германия и като цяло бяха надиграни от съперника, колкото изгонването на звездата във френския отбор Зинедин Зидан в продълженията. В момент, когато Италия изглеждаше почти безпомощна, Зидан удари с глава в гърдите Марко Матераци след размяна на реплики помежду им и минути по-късно беше изгонен от аржентинския рефер Орасио Елисондо. Халфът на "Реал" започна последния си мач за националния отбор по най-добрия възможен начин, отбелязвайки гола за 1:0 от дузпа и изравнявайки рекорда от три попадения на финали на световни първенства на Джоф Хърст, Пеле, Вава и Паул Брайтнер. С необяснимата си постъпка в толкова важен момент Зидан почти сигурно лиши Франция от втора световна титла и въпреки подкрепата, която получи от съотборниците си, треньорът Раймон Доменек и президентът на страната Жак Ширак хвърлиха върху него по-голямата част от вината за неуспеха. Зидан е едва четвъртият футболист, получил червен картон на финал, след аржентинците Педро Мансон и Густаво Децоти през 1990 г. и сънародника му Марсел Десаи през 1998 г., но въпреки това беше избран от ФИФА за най-добър играч в турнира. С този ход федерацията отстъпи от принципите за честна игра, приложени при избора на германеца Лукас Подолски за най-добър млад играч вместо направилия неприятно впечатление със симулациите си португалски талант Крищиано Роналдо. В антигерой за френския отбор се превърна и влезлият като смяна Давид Трезеге, който преди шест години отбеляза "златния" гол на финала на Евро 2000, но този път направи решаващия пропуск при изпълнението на дузпи.

Победата в неделя предизвика бурни празненства в Италия, където на спечелването на световната купа се гледа като на шанс за ново начало след скандалите в местното първенство. Много от феновете на четирите елитни клуба, заплашени с изключване от Серия А - "Ювентус", "Милан", "Фиорентина" и "Лацио", се надяват, че успехът може да накара трибунала в Рим да прости на провинилите се. Само "Ювентус" имаше четирима представители в титулярния състав на Италия за финала и двама в този на Франция. Италиански политици, сред които и премиерът Романо Проди, не спестиха похвалите си за победата, а президентът на страната Джорджо Наполитано благодари на играчите за това, че "са върнали чувството за национална гордост". Министърът на правосъдието Клементе Мастела, който преди финала предложи амнистия за всички обвиняеми при спечелване на титлата, повтори предложението си и след мача. "Възможността Буфон, Канаваро и Дел Пиеро да играят в серия В или С от следващия сезон е неприемлива", заяви той.