Живот на скорост с марка "Шумахер"

Живот на скорост с марка "Шумахер"

Рекордьор по спечелени титли във Формула 1, суперзвезда, рекламна икона, идол за милиони: Михаел Шумахер е много повече от най-успешния германски професионален спортист. Малцина са онези, които биха могли да се доближат до неговия пилотски талант и до успехите му.
В надпреварата за Голямата награда на Бразилия в неделя 37-годишният състезател на "Ферари" кара за последно във Формула 1. "Вече нямам енергията и силата, за да се боря за първото място, каза той на пистата "Монца" на 10 септември, когато обяви официално, че се оттегля. Запитах се какво бъдеще ми предстои. Затова взех това решение."
След финала на сезона в Сао Пауло Михаел Шумахер отпразнува своята Гран при номер 250 и края на 30-годишната си кариера в моторните спортове. "Беше невероятно време за мен, признава пилотът. Изживях пълноценно всеки миг. Щастлив съм, че имах толкова щастливи моменти в моторните спортове."
Седем световни титли, 91 победи в Гран при, 68 пол-позишъна, 73 най-бързи обиколки, 13 победи в един сезон и т.н. Списъкът с рекордите на германския пилот във Формула 1 е дълъг. Няма друг състезател в 57-годишната история на шампионата, който да има по-добри резултати от Шумахер. Промоторът на Формула 1 Бърни Екълстоун го нарече супер-супер-суперзвезда.
Едва четиригодишно хлапе, Шумахер започва да кара картинг в родния си град Керпен на пистата, собственост на баща му Ролф и на неговата майка Елизабет, която почина през 2003 г. На 3 януари 1969 г. 14-годишният Михаел дебютира в официално състезание. Година по-късно талантливият пилот печели първата си титла в германското първенство по карт при младежите. Благодарение на финансовата помощ на различни хора Шумахер кара в близки до Формула 1 серии. Работи и като механик в бокса, докато печели различни състезания и титли.
Решаващо за неговото бъдещо развитие се оказва запознанството му с Вили Вебер във Формула 3. През 1989 г. мениджърът е впечатлен от таланта на 20-годишния пилот и веднага подписва договор с него за период от десет години. "Аз пилотирам, останалото прави Вили", пояснява Михаел, който с годините стана много близък приятел със своя агент.
Вебер е човекът, който договаря високите приходи на седемкратния световен шампион. През изминалия сезон Шумахер кара във "Ферари" срещу годишна заплата 35 млн. евро. Отделно от тази сума са приходите му от договори за реклама. По данни в германската преса германецът е заработил във Формула 1 над 650 млн. евро по време на своята 15-годишна кариера.
Шумахер трябва да благодари за своето включване във Формула 1 преди всичко на автомобилната компания "Мерцедес". Благодарение на сделка на компанията от Щутгарт младият пилот на "Мерцедес" се качва в кокпита на "Джордан - Форд" през август 1991 г. на белгийската писта "Спа". В квалификацията за място финишира седми и като абсолютен новак във Формула 1 предизвиква невероятен фурор. В самото състезание не успява да завърши заради технически дефект в колата. Въпреки това обаче цяла Германия предусеща, че Михаел Шумахер има бъдеще в този спорт.
На пистата "Спа", за която пилотът казва, че я познава като собствената си стая, е взето решение той да премине в "Бенетон". На това трасе идва и първата му победа във Формула 1 на 30 август 1992 г. Своята първа титла в шампионата германецът печели през 1994 г. след серия от дисквалификации и обвинения в некоректно поведение на пистата. Всички обаче са наясно, че това е необработен диамант. След втората световна титла с "Бенетон" Шумахер преминава във "Ферари" през 1995 г. Като част от екипа на авторитетната италианска марка от Маранело германецът се превърна в един от най-популярните автомобилен пилоти на нашето време. Дори тежката катастрофа на 11 юли 1999 г. на пистата "Силвърстоун", която можеше да му струва живота, не спря похода му към върха. Неговата титла със скудерията през 2000 г. въодушеви всички фераристи, които очакваха този триумф от 21 години. С пет последователни титли при пилотите Шумахер се превърна в най-успешната и скъпа марка в първенството.
Волята за победа, перфекционизмът и тоталното надмощие във Формула 1 накараха голяма част от коментаторите в шампионата да наричат състезателя "робот" или "клонинг в болида". Неговите критици го обвиняваха, че е лишен от емоции и не зачита правата на останалите пилоти на пистата. Дистанцията, която винаги е спазвал спрямо хората, които не счита за близки, обаче му помогна да се запази непокътнат своя вътрешен свят. "Аз не съм човек, лишен от емоции, подчерта неведнъж Михаел. Това го говорят хора, които не ме познават изобщо. Опитвам се да се контролирам във всеки момент и затова хората нямат правилна преценка за това какъв съм в действителност."
За разлика от другите мегазвезди в спорта Михаел Шумахер не обича шумните купони и публичните срещи с различни хора. Той пази в строга секретност своя личен живот, където винаги е намирал спокойствие и спасение от напрегнатото ежедневие на пилот от Формула 1. "Младият милионер е всичко друго, но не и арогантен самозабравил се новобогаташ", написа вестник "Билд" за пилота.
Решението на Шумахер да напусне родината си и да живее в Швейцария е обосновано най-вече с факта, че има съществена разлика в размера на данъците в двете страни, които трябва да плаща. В началото на 90-те години той живее в данъчния рай Монте Карло. След това обаче, през 1996 г., напуска Лазурния бряг и се мести в имение край Женевското езеро. Шумахер дели дома си със съпругата си Корина, за която е женен щастливо от единадесет години. Тя го дари с две деца - деветгодишната Джина-Мария и Мик (на седем). "Аз съм обикновен баща, играя си с децата си и правя всичко възможно те да бъдат щастливи", признава шампионът.
Михаел Шумахер е солидарен и подкрепя своите приятели. През 1998 г., когато изпусна световната титла, спаси от уволнение спортния директор на "Ферари" Жан Тод, с когото са много близки. Освен това германецът винаги е бил социално ангажиран. Често подпомага финансово акции на ЮНЕСКО. Освен това дари над 10 млн. долара за жертвите от цунами в Индонезия.