Повод стана необичайно голямо количество метандростенолон, заловен на митницата при опит за нелегално внасяне в Белгия. Пратката на обща стойност над половин милион евро е била предназначена, както се оказа, за широк нелегален трафик сред спортуващите във фитнес центровете. Оттогава повечето страни в ЕС начело с Франция, Белгия и Италия започнаха да разглеждат употребата на забранени стимуланти не само като измама в професионалния спорт, но като сериозен проблем на общественото здраве, особено сред подрастващите.

Когато в България се спомене за допинг, най-честата асоциация е за напомпани щангисти и мустакати лекоатлетки, както и за монументалната пропаганда на т.нар. спортни хора. Всички ти припяват в един глас, че професионалният спорт в страната е чист като сълза, а когато някой български спортист изгърми със забранени стимуланти, това се оказва според тях част от големия заговор срещу талантливите спортисти, прославящи по света малката и бед­на Българийка.

През изминалата седмица дебатът относно употребата на допинг за пръв път влезе в направлението, в което Европа го третира вече пета година. Повод стана разследване на "Нова телевизия": журналистката Цвета Младенова и екип на предаването "Темата на Нова" заснеха със скрита камера как всеки би могъл да се сдобие със забранени стимуланти, които не фигурират в списъка с разрешените за продажба лекарства. Скритата камера засне разговор на екипа с д-р Евелина Попова, съпруга на депутата от Коалиция за България Олег Попов. В разговора тя им обясни, че имат всичко разрешено и забранено, а по-късно лекарствата бяха доставени и закупени в офиса на фирмата под предлог, че ще се продават на мускулести клиенти в нов фитнес център. Докато очакват прокуратурата да се произнесе по случая, д-р Попова и съпругът й развиват версията, че записът е манипулиран и срещу тях е изфабрикувана нечувана манипулация, насочена косвено срещу депутата.

Скандалът избухна в изключително неподходящ момент, само няколко дни след приемането на България в ЕС. Страната се явява външна граница на съюза, и - както заяви здравният министър Радослав Гайдарски - общността основателно се опасява да не би България да стане депо, от което нелегални лекарствени и допингиращи средства да се разпространяват на останалата територия. В случая въобще не става въпрос за употреба на допинг от професионални състезатели, а от любители и подрастващи, при това в условия на нелегалност и по предписания от инструктори и специалисти със съмнителна квалификация.

Този нелегален пазар е парцелиран сред две основни потребителски групи - най-често в единия случай става въпрос за младежи, които искат да бъдат здрави и мускулести, а в другия за хора, които не искат да се примирят с остаряването. Тези, които се ориентират към забранените стимуланти, изпитват след това на собствен гръб отрицателния им ефект. Всичко започва с акне и увеличена секреция, минава през кръвотечение от носа, сърдечни смущения, поведенчески разстройства и смущения на потентността и в крайна сметка завършва с атрофия на отделни части на тялото. Иначе казано с жаргона на културистите: отначало приличаш на Арнолд Шварценегер, а след това ставаш кандидат за конкурса "Мокра фланелка".

Доста специалисти са склонни да сравнят нелегалния пазар на забранени стимуланти с този на наркотиците. За България досега липсват изследвания колко точно от спортуващите във фитнес центровете, а и в останалите спортове са употребявали например поне веднъж стероиди. Данните от проучвания, проведени в други страни, сочат, че в САЩ например 11% от спортуващите момчета между 11 и 12 години са употребявали стероиди. Във фитнес залите в Западна Европа между 6 и 8% от спортуващите регулярно приемат този вид стимуланти. Организацията "Екут допаж", специализирана в подобен вид проучвания, твърди, че реалният процент при културистите е около 23-25, тъй като там няма допинг контрол, а в спортове като леката атлетика и колоезденето данните варират между 10 и 14 на сто при аматьорите. В тази връзка всички страни в Западна Европа имат добре разработени стратегии за борба с този проблем. Родителите се предупреждават, че съществува добре разработен пазар на допинг, в това число и по интернет, което представлява опасност за децата им. Британската медицинска асоциация например отдавна се ангажира да съдейства в борбата срещу черния пазар на допинг, предназначен за любители спортисти. Американците засилиха контрола върху хранителните добавки, след като се оказа, че част от тях съдържат неописани върху опаковката забранени стимуланти и най-вече анаболни стероиди.

В България, както се оказа и от думите на д-р Попова, "имаме всичко - и разрешено, и забранено". В страна със сравнително занижен лекарствен контрол регистрирането например на хранителна добавка собствено производство става повече от лесно - нужно е само да се отнесе описанието на добавката в Районната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ, бившето ХЕИ) и да се вземе разрешително. Няма практика самите добавки да се изследват или периодично, или поне веднъж. Този вид либерален режим беше премахнат в страните от Западна Европа още през 2001 г. - анализ на лабораторията в Кьол на над 650 вида добавки показа, че 15% от тях съдържат неописани на етикета забранени стимуланти, най-често стероиди, което прави добавката особено ефективна, преди да настъпят нежелателните ефекти.

В случая с "Темата на Нова" д-р Попова се явява дистрибутор на хранителни добавки на "П.М. интернешънъл". Те са вън от съмнение, тъй като се произвеждат под контрол в чужбина и притежават сертификат срещу допинг от лабораторията в Кьолн. Като цяло през 2005 г. в България пазарът на хранителни добавки се е оценявал на около 1.4 млрд. лв. годишно с тенденция към растеж между 5 и 10% за следващите няколко години. При този обем парадоксалното е, че все още няма съставен и качен в интернет общ регистър на хранителните добавки.

Проблемът вълнуваше съвсем ограничен кръг хора, като например президента на федерацията по културизъм и фитнес Патрик Ангелов, който продължително време настояваше да се състави обща работна структура и нещата да бъдат регулирани по начин, който ще гарантира, че добавките няма да съдържат забранени стимуланти, които водят до нежелан ефект.

Абсолютно по същия начин стои въпросът с дистрибуцията на допинг. В България законодателството е безкрайно либерално в това отношение и най-тежките санкции за продажба на непозволени медикаменти са до 3000 лв. В страни като Франция и Италия дистрибуцията на допинг се счита за криминално деяние.

Влезте например в сайта steroidite.com, който е на български език. В раздела за най-продавани продукти може да си поръчате стероиди като метандростенолон срещу 40 лв. кутията, дека-дураболин за 12 лв. и т.н. Това са продукти, които не присъстват в списъка с разрешените лекарства на Изпълнителната агенция по лекарствата. Нейният шеф Емил Христов отбеляза още, че само един от всичките препарати, закупени от екипа на "Нова телевизия" от офиса на д-р Попова, фигурира в списъка.

Служител в един от големите фитнес клубове в София свидетелства пред "Капитал", че във всяка зала може да се закупи допинг. Масова практика е нелегалният внос с куфари от Тайланд, Тайван, Сингапур, Турция и Русия. "Пратка от 100 - 200 ампули минава като личен багаж, отбелязва същият човек. Най-големи обороти правят инструкторите по културизъм и силов трибой. Между клиентите има и такива, които пазаруват за свои приятели от Германия, като се опитват да установят постоянни канали за доставка. Така те от своя страна изнасят зад граница."

Според Патрик Ангелов проблемът не е само, че анаболни стероиди се продават нелегално, а и това, че се предлагат фалшификати, които могат да доведат до фатални последици. "Няма нито един фитнес клуб, на който да е правена проверка от съответните органи за продажба на стероиди. Във федерацията членуват 140 от близо над 600-те клуба в България и на тях всяка година изпращаме писмена препоръка да не извършват търговия с медикаменти. Но това са частни клубове и не могат да бъдат следени от обществена организация. Зная, че в голяма част от тях самите инструктори, когато изготвят програмите за тренировка и възстановяване, уведомяват клиентите си за последствията и рисковете при приема на стимуланти, които между другото може да се купят и в аптеките." В крайна сметка въпросът с допинга като проблем на общественото здраве остава на дневен ред, особено след като в медиите се разшумя около случая със скритата камера на "Нова телевизия". Повече от очевидно е, че държавата едва сега се сблъсква с този вид проблем с допинга, нуждаещ се от адекватно решение. Макар и с цената на съсипване на толкова доходен бизнес - къде полулегален, къде не.