Жан-Франсоа Ламур: Трафикът на забранени стимуланти трябва да се наказва със затвор
Жан-Франсоа Ламур е двукратен олимпийски шампион на сабя от игрите в Лос Анджелис през 1984 г. и Сеул през 1988 г., световен шампион от Лозана през 1987 г., бронзов медалист от Денвър през 1989 г. и от олимпийските игри в Барселона през 1992 г. Той е химик по образование и дипломиран кинезитерапевт. От 1993 г. до 2002 г. Жан-Франсоа Ламур е съветник по въпросите на спорта и младежта последователно в кметството на Париж и в президентството. През 2002 г. стана министър на спорта, а от 2004 г. е начело на новосъздаденото Министерство на спорта, младежта и обществените организации. Той е вицепрезидент на Световната антидопингова агенция и най-вероятният неин бъдещ президент.
Г-н Ламур, в качеството ви на вицепрезидент на Световната антидопингова агенция и на базата на личния ви опит присъединяването на България в ЕС ще промени ли ролята и отговорността на страната в контрола на забранени стимуланти?
- България е сред 41 страни, които вече са ратифицирали правилника на Световната антидопингова агенция. Тя е изразила принципното си съгласие с него. Франция току-що го направи официално. Това значи, че тези страни се задължават да се съобразяват със списъка на забранените стимуланти и с процедурите за контрол, наложени от световната агенция.
Надявам се, че сега, след присъединяването на България към ЕС, ще станем свидетели на по-тясно сътрудничество с Франция, както и със Световната антидопингова агенция. Аз в ролята си на член на френското правителство и на вицепрезидент на агенцията ще работя активно в тази посока. Ще следя с изключително голямо внимание развитието на антидопинговата лабораторията в София и ще отговоря на всички искания и предложения от страна на председателя на ДАМС г-жа Весела Лечева.
Законодателствата на различните страни предвиждат различни наказания в случай на доказан трафик и разпространение на забранени стимуланти. Какви наказания са предвидени във Франция?
- Във Франция подобно деяние се наказва със затвор и много висока глоба. Зависи от размера на деянието, но може да се стигне до наказание от три години затвор и 75 000 евро глоба. Говорим обаче за хора, които се занимават с трафик или облагодетелстват трафика. Тези наказания не касаят спортистите. Освен ако не се окаже, че спортистът притежава огромно количество непозволени стимуланти. В останалите случаи спортистите в ролята им на ползватели на медикаменти не носят наказателна отговорност.
Имало ли е вече хора в затвора за трафик на непозволени стимуланти?
- И досега е имало, и в момента има хора, излежаващи присъди от година и половина за трафик в не особено големи размери.
Щом законодателствата на различните страни предвиждат различни наказания, съществува ли риск, свързан с тези, които не наказват така сурово трафика и разпространението на непозволени стимуланти?
- Този проблем е много сериозен! И решение ще бъде намерено постепенно. Пак нека да уточня, че не става въпрос за наказания, които се налагат на спортистите. Говорим само за наказания на хора, занимаващи се с трафик. Проблемът е огромен. И аз като вицепрезидент на Световната антидопингова агенция и вече като неин президент ще съсредоточа усилията си в борбата с трафика. Вече поисках намесата на Интерпол. Това е органът, който се занимава с трафик на наркотици, на коли... На същия принцип се занимава и с трафик на допинг. През юни миналата година в Париж се състоя първото общо съвещание на Световната антидопингова агенция и Интерпол и вече работим заедно. Проблемът обаче е, че Интерпол все още не знае достатъчно за допинга и за забранените стимуланти. Те са много различни. Могат да бъдат фармацевтични продукти или такива, произведени специално с цел допинг... Много е сложно с продуктите за допинг по кръвен път. За митничаря една банка с кръв е просто банка с кръв. Той не знае какво има вътре. Аферата "Пуерто" в Испания доказа, че има много начини за допинг по кръвен път, различни от традиционните, като вземане на анаболи например. Така че предстои огромна педагогическа работа с цел информиране и обучение на митничарите.
Вторият проблем, за който вие говорите, е в разликата в законодателствата. Трябва предвидените наказания за трафик и разпространение на забранени стимуланти да бъдат със сходна тежест. Естествено ние не можем да се налагаме на националните законодателства. Но е необходимо да има известно унифициране. И в тази посока ще се работи през идните шест години. Мисля, че това е минималният период, за да се стигне до някакво сходство в наказанията. Ако всички страни, които са ратифицирали правилника на Световната антидопингова агенция, се съсредоточат в борбата с трафика, възможно е да се обединим около твърдостта на наказанията за трафикантите.
Вие поставяте превенцията сред личните ви приоритети в борбата с трафика на забранени стимуланти и говорите за солидарност със страните, които нямат достатъчно средства за превенция. Под каква форма се изразява тази солидарност?
- Най-напред тя е насочена към страните, които малко по малко започват вече да водят битка с допинга. Някои от тях все още нямат необходимия опит, защото досега не са имали закон срещу употребата на допинг, антидопингови лаборатории, организация на работа с допинга. На такива страни Световната антидопингова агенция оказва техническа помощ. Такъв е случаят с антидопинговата лабораторията в София, която би искала да бъде лицензирана от агенцията. Трябва да се решат техническите проблеми като придобиване на необходимите познания и компетентност. Но това е най-лесното. Тук става въпрос за обмен на експерти, за представяне на задължителните процедури, които ще се извършват в случай на лицензиране.
Далеч по-сложен е проблемът с други страни, от други континенти. Имам предвид страните от Африка. Там всичко предстои тепърва да бъде направено. Имаме едно представителство на Световната антидопингова агенция в Южноафриканската република, което се опитва да налага известни правила и да води информационна кампания сред спортистите. Но там поне засега не можем нито да правим лаборатории, нито да предложим медицински контрол. Става въпрос за огромни суми пари. Така че в зависимост от нуждите световната агенция предлага техническа помощ и експертизи на едни страни, финансова помощ - на други.
В какви срокове смятате, че е възможно лицензирането на софийската антидопингова лаборатория?
- Нямам представа какво е сегашното състояние на лабораторията. Но след срещата ми с председателя на ДАМС г-жа Весела Лечева мога да кажа, че изключително внимателно ще направим необходимите проучвания. Щом лабораторията е готова, трябва да се отправи искане за лиценз към Световната антидопингова агенция.
В ролята на министър на спорта във Франция в какви области предвиждате сътрудничество с България?
- И аз, и председателят на ДАМС г-жа Весела Лечева отговаряме както за спорта, така и за младежта. И аз, и г-жа Лечева сме спортисти, участвали на огромен брой състезания, получавали сме огромен брой медали и отличия. Сега имаме сходна организация на работа. Позволявам си да ви кажа една малка наша тайна. И аз, и г-жа Лечева имаме сериозен проблем в работата си с образователния сектор. Просто казано - имаме проблем със спорта в училищата. Оказа се, че и двамата сме стигнали до една и съща формула, и двамата работим в посока спорт в извънучилищно време. Може и да изглежда парадоксално, но ние с г-жа Лечева говорим много повече за младежта, отколкото за спорта. Във Франция има една програма, която се казва "Желание за действие". Тя е създадена, за да помага на младежи в различни дейности: когато създават например собствено предприятие или собствена асоциация, работят по някакъв хуманитарен проект... 40 хиляди проекта имаше във Франция през 2006 г. по тази програма. Мисля, че с вече съществуващата база и с подкрепата на ЕС бихме могли да имаме доста интересен обмен в тази посока.
Какъв е имиджът на българския спорт и на българските спортисти във Франция?
- Мога да ви кажа моята асоциация, когато става въпрос за български спортисти. Винаги съм оприличавал българската концепция за спорта на високо ниво с тази на моя втори треньор, който беше унгарец. За мен те се характеризират с изключителна строгост. Много по-голяма, отколкото във Франция. И тази концепция ме промени дори мен самия. Дадох си сметка, че в страни като България ентусиазмът и страстта са прекрасни, но строгостта и дисциплината дават още по-добър резултат. Такива са за мен българските спортисти.
Вашите спортисти винаги са били важен фактор в решаващи политически моменти във Франция. Кампанията за президентските избори вече е в разгара си, а за разлика от многобройни артисти и музиканти този път френските спортисти не изразяват открито пристрастията си.
- Вярно е, че много спортисти се включиха в предизборните кампании на Жак Ширак през 1995 г. и особено през 2002 г. Вярно е също, че за момента френските спортисти се показват по-скоро резервирани в кампанията за президентските избори. Но само за момента! Сигурен съм, че масово ще се включат. Съвсем скоро ще видите!
-------------------------
Жан-Франсоа Ламур се срещна в Париж с председателя на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) Весела Лечева. Лечева бе на посещение във Франция, за да подпише международната конвенция на ЮНЕСКО против допинга в спорта. Така документът достигна необходимия минимум от 30 ратификации и трябва да влезе в сила в началото на следващия месец. "Никой друг международен юридически документ, изготвен от ЮНЕСКО, не е бил ратифициран толкова бързо!", коментира Коичиро Мацуура, генерален директор на ЮНЕСКО. Според него влизането в сила на конвенцията е важен сигнал за младежта и за спортния аматьорския или професионален свят. Така борбата против допинга за първи път е записана в международното право.
"С ратифицирането на международната конвенция против допинга в спорта България поема изключително сериозен ангажимент и голяма отговорност", заяви председателят на ДАМС Весела Лечева, преди да връчи ратификационния документ в Париж на генералния директор на ЮНЕСКО Коичиро Мацуура.
"България поема ангажимент да води последователна борба с допинга и да изгради политика на превенция в спортните среди и сред младите хора", заяви Лечева и изрази убеждението си, че ратификацията на международната конвенция ще доведе до промени на някои закони и нормативи. Според нея поведението на България вече като член на ЕС ще е знаково, особено като се има предвид, че страната ни трябва да покаже ново лице пред света и да гради нов положителен имидж.