Не можах да позная Италия в първите 30 минути. Отборът играеше сякаш съвсем различен футбол и в нито един момент не погледна към защитата си. Този стил на италианците ми харесва. Те изпуснаха изключително много положения, а в края на първата част дори бяха лишени от напълно заслужен гол заради грешка на съдиите.

В играта им обаче имаше много бързина. Всъщност този състав беше съвсем различен от предишния - имаше цели пет промени. И въпреки че в официалния сайт на УЕФА се появи система 4-3-3, "адзурите" играеха по-скоро във вариант 4-4-2, като Дел Пиеро имаше свободата да се движи зад Тони и да търси празните пространства. Каморанезе и Перота също бяха доста интересни, а в работата на Пирло и Де Роси имаше много повече идеи, отколкото в цялата халфова линия на отбора в двубоя с Холандия. Всъщност Италия играеше футбол, какъвто всички фенове искаме да гледаме - с атаки и техника. А те го могат. Но със сигурност най-важното беше, че тимът имаше желание да играе бързо.

 А това в съвременния футбол е задължително. От друга страна, съставът Румъния, струва ми се, бе изненадан (едва ли имаше много хора, които не бяха от този стил) и не показа нещо различно от първия двубой. Имаше контраатаки, имаше и положение дори, но в сравнение с италианците северните ни съседи изглеждаха съсредоточени върху отбраната си.

След почивката стана дори още по-интересно. Аз поне от доста време не съм се забавлявал така. Отборите размениха по един гол изцяло, благодарение на индивидуални грешки. Първо Дзамброта демонстрира невероятна наивност, поставяйки топката на пътя на Адриан Муту.

 След това пък при корнер за италианците само минута по-късно Панучи изравни, след като цялата защита на Румъния пропусна положението. И после дойде истинско вратарско шоу. През целия мач Лобонт спаси може би 15 положения. И го направи с удивителна лекота, което само ме убеди, че освен за умения става дума и за изумителен късмет. Топката просто отиваше в ръцете му.

 А ако случайно той не успяваше да я хване, тя минаваше встрани. Чудно е изобщо как Италия не вкара нов гол. И когато 10 минути преди последния съдийски сигнал имаше дузпа, мислех, че драмата не може да стане по-голяма. Буфон обаче спаси изстрела на Муту. И тук големият въпрос - трябваше ли точно играчът на "Фиорентина" и бивш на "Ювентус" да бие, при положение че е познат от Серия А на стража?

Според мен не. Но тази констатация не е много честна. Защото когато колата се обърне, пътища много. Всъщност до този момент сякаш няма изненада на първенството.

 Може би Румъния претендира да спечели това звание заради практичната си игра и добри резултати. Но на практика тяхното класиране все още е под въпрос. С всеки изминал мач обаче хората на Пицурка успяват да съчетаят в играта си две неща - силната отбрана, която ние знаем, че имат, от една страна, и от друга, добрата контраатака. В крайна сметка и двата тима запазиха шансовете си за класиране.

Но румънците определено са в по-добра позиция. Те имат две равенствата с двата най-силни състава. Сега им остава да изиграят още един добър двубой и с Холандия. Положението в групата обаче е такова, че най-вероятно един от финалистите на Мондиала през 2006 ще напусне турнира.