Първото нещо, което човек разбира в Китай, е дали има температура. На летището между самолетния ръкав и паспортния контрол преминава през нетрадиционна проверка - на телесната температура. На специалния монитор всички изглеждат като малки зелени човечета. С лек червен ореол. Лош късмет очаква тези, при които червеният цвят преобладава. Това означава, че телесната им температура е извън нормалните граници и едва ли ще бъдат пуснати да влязат в Китай.

Меренето на температурата не е някаква странна културна традиция на китайците. То е лош спомен от злощастната 2003 г., когато страната беше нападната от смъртоносния вирус САРС, който взе немалък брой жертви и превърна Китай в изолирано място от останалия свят.

Макар вирусът отдавна вече да не е заплаха, камерите като тази напомнят за него. Подобен вид техника в страна, в която обективите не са рядкост, оставя и друго усещане - всяка твоя стъпка е под наблюдение и много от нещата около теб са контролирани. Дори и дъждът.

За няколко дни престой в Китай не е възможно да опознаеш китайците или да разбереш защо в 2 ч. през нощта са облечени в спортни униформи и под зоркия поглед на отговорници играят на улицата странна игра с топка. Но са достатъчни, за да се впечатлиш от размаха, с който държавата се развива и обещава само след няколко десетилетия да бъде икономическа сила номер едно в света.

Ако продължава така, след 30 години Китай

За последните 15 години някои градове начело с Пекин напълно са се преобразили, а техните жители са заживели изцяло нов живот. В столицата, където официално живеят 11 млн., а неофициално двойно повече, са построени модерни офис сгради, бизнес центрове, молове, хотели. Стъкло, алуминиеви конструкции и авангардна архитектура сменят хутонгите - типични кварталчета от едноетажни постройки, граничещи с нашето разбиране за мизерия. Днес хутонгите, доколкото са останали, са по-скоро туристическа забележителност. До две години трябва съвсем да изчезнат под високите жилищни сгради или затворени вилни комплекси. Предстоящата олимпиада още повече променя облика на града. През последните години тук се изявяваха най-добрите архитекти в света. До площада "Тянанмън" и Забранения град изникна "Яйцето" - новият културен център и театър на града (НДК в съответен за Китай размер), а осем-десет километра встрани е олимпийският стадион във формата на гнездо.

Последните 10-15 години бележат най-голямото преселение на китайци от селата и малките (милионни) градове към мегаполисите. Работата във фабрики или офис сгради заменя оризовите полета. Автомобилите вече са много повече от колелетата и рикшите. Дори и неописуемо големи, градовете обаче остават сравнително чисти. Техните обитатели се научиха да не изхвърлят всичко на улицата, разказва Жани, българка, която живее над 15 години в Пекин. Това стана благодарение на масовото облъчване по медиите за създаване на лични хигиенни навици, възпитаване на цели поколения в училищата, добавя тя.

Впечатлението, което китайците оставят, е, че сякаш не си задават много въпроси. Просто изпълняват това, което трябва да бъде направено. Така изглеждат обикновените хора - на улицата, в хотела, в заведението. И сякаш се стряскат от чужденци. Държат се леко смутено и в старанието си да те обслужат добре правят неволни грешки. Комуникацията като цяло е трудна дори и в Пекин.

В Китай осъзнаваш, че шеговитата реплика

е съвсем реална. Тълпите са толкова големи, че ако останеш усамотен някъде, се чувстваш неловко.

Наличието на много човешки ресурс и други специфики са довели и до друг феномен - имитацията на дейност: хората вършат нещо, колкото да се намират на работа - това в буквалния смисъл на думата. Такива отговорни служители например са двойниците на един от светофарите на най-дългия булевард в Пекин - "Вечното спокойствие". Ако хванат зелената вълна за автомобилите, пешеходците трябва да чакат десетина минути, за да им светне зелено и да пресекат. Въпреки че има светофари, на четирите краища на кръстовището стои по един сърдит чичко с палка и гледа лошо. Задачата му е да подрежда чакащите групи с пешеходци и да не им позволява да пресичат на червено. Всъщност едва ли нормален човек би си помислил да пресече на шестлентов булевард, по който колите летят, а не се движат.

"Най-накрая целият свят ще види какво представлява Китай и че той е различен от представата на мнозина. Олимпиадата дава големи възможности на Китай." Така с твърда убеденост Джън казва какво очаква от предстоящата олимпиада. Той е маркетинг директор в един от големите туроператори в Пекин - "Чайна интернешънъл спорт травел сървис". Мнението му едва ли е по-различно от милионите други китайци, които с надежда очакват спортното събитие. Тогава целият свят ще види резултата от безкомпромисните усилия на всички.

Предстоящите игри са обладали всяка прашинка в Пекин и всяка молекула във въздуха. Желанието всичко да е на ниво граничи с параноично опазване на спортните обекти, наблюдение на улиците и планиране на програмата. Трябва да бъде предвидена и предотвратена и най-неочакваната изненада, която би помрачила събитията.

Подготовката тече с такава сила, че дори и природните сили не могат да я спрат. В резултат на което Пекин е на път да се справи с вечния си проблем - гъстия смог и прахоляк. Отдавна вредните производства са изнесени далече от града. Половината държавни коли са спрени от движение, а останалите се редуват по четни и нечетни номера. Възможностите на въздействие обаче не стигат дотам. За да се изчисти смогът, е необходима вода. За първи път в този период на годината в Пекин валят толкова много дъждове. Редовни дъждове. Вали всеки ден, започва в определен час в късния следобед, прави лека почивка и пак продължава. И така всеки ден като по часовник. Чужденците се шегуват, че стане ли 5 часът, трябва да се скрият на сухо, защото китайците пускат дъжда. Мнозина от тях може би не знаят, че казват самата истина, защото китайците наистина имат технология, която предизвика конденз и пуска дъжда да вали. Така става, че китайските синоптици са най-точните синоптици в света. И като всяко нещо в Китай е умножено по един милион пъти.