Въпреки сериозните последствия за английската икономика от световната финансова криза първоначалните очаквания бяха тя да не засегне толкова мащабно Висшата лига. Клубовете в общия случай изглеждат способни да се справят с тежката ситуация, защото, за разлика от останалите отрасли на индустрията, няма да е фатална ситуацията при внезапно изчезване на клиентите заради добрата сделка за 2.7 млрд. паунда (4 млрд. евро) от тв-правата. Популярността на лигата не спира да се увеличава, независимо от високите цени на билетите, прекалено добре платените играчи и странните начални часове на някои двубои. Въпреки всичко това феновете не спират да плащат за любимите си отбори, сочи анализ на вестник "Гардиън".
Но не трябва да се пренебрегва и една евентуална доста отрицателна насока на развитие на събитията. Какво ще стане при възможната ситуация, в която стотици хиляди души губят работните си места почти по едно и също време, каквото се очаква да стане вследствие финансовата рецесия? Голямата част от тях най-вероятно ще са футболни фенове, което означава, че няма да могат да плащат високите цени на билетите или телевизионните пакети за излъчване на мачовете. Ако това се случи, футболните клубове ще бъдат също толкова уязвими, колкото и всяка друга индустрия. Нормалната реакция на футболния фен в такъв случай ще бъде първо да спре да ходи на мачове и отборите ще трябва да се замислят за намаляване на цените на билетите, които не са спирали да увеличават драстично повече от едно десетилетие.
Преди време председателят на Футболната асоциация лорд Дейвид Трийсман предупреди, че дълговете на клубовете от над 3 млрд. паунда (близо 4 млрд. евро) са доста притеснително явление. Истината е, че в момента повечето от тях разчитат на собствениците си да увеличават печалбите чрез собствени вложения или "леки" кредити. Голямата част от този общ дълг се получава от безлихвените заеми на собствениците към клубовете им - Роман Абрамович (578 млн. паунда(740 млн. евро) на "Челси"), Мохамед ал Файед (165 млн. паунда (211 млн. евро) на "Фулъм"), Дейв Уелън (31 млн. паунда (40 млн. евро) на "Уигън") и др.
Въпросът е доколко това е целесъобразно, въпреки че собствениците на клубовете неоспоримо са доста богати хора и повечето от тях не показват признаци да са засегнати сериозно от кризата. Дори и президентът на "Уест хем" Бьорголфур Гудмундсон признава, че затрудненията на неговата "Ландсбанки" в Исландия не му е причинило големи притеснения във финансов аспект. Тя беше поставена под контрола на държавата, но Гудмундсон продължава да твърди, че състоянието му не е засегнато. Новият собственик на "Манчестър сити" шейх Мансур е сред най-богатите хора на света. Подобно е състоянието на повечето клубове, а тези, на които собствениците им не са мултимилиардери вече търсят такива, което да им гарантира по-висока финансова стабилност в тежките времена. Примерът е с "Нюкасъл", "Портсмут" и "Евертън", дори и "Ливърпул".
В тази финансова ситуация най-големият кошмар за един отбор от Премиършип остава изпадането от елита. И преди това беше свързвано с големи загуби, но сега може да се окаже повече от катастрофално. В долните дивизии го няма финансовият гръб от невероятно изгодната сделка за телевизионните права. Публиката там също е по-малко, както и възможностите за спонсорство и рекламни кампании. Като добавим и факта, че вече става невероятно трудно даден клуб да получи и голям кредит и се вижда защо изпадането се очертава като фатална крачка, особено за някой от по-големите клубове.
Наскоро от правителството на Великобритания призоваха за повече прозрачност при сделките за смяната на собствеността на клубовете. Това не е основният проблем, тъй като публикуването на сметките показва кой всъщност е собственикът. По-важното е да се разбере какви са намеренията на инвеститорите, когато сключват подобна сделка, защото в някои случаи излиза, че те влагат повече пари в покупката на контролния пакет акции, отколкото за издръжката. По този начин "Манчестър юнайтед" и "Ливърпул" бяха натоварени с големи дългове, съответно от Малкълм Глейзър и Том Хикс и Джордж Джилет. По-големи притеснения трябва да поражда фактът, че голямата част от тези инвеститори декларират доходите си в данъчни райски места като Вирджинските острови, Кайманите, Бахамите и т.н.