България не успя да се класира на световното първенство в Южна Африка през 2010 г. Ако се съди по думите на ръководството на БФС, треньорския щаб и футболистите, то виновни за това няма.

Президентът на футболния съюз Борислав Михайлов обясни само, че е време за "тежки мерки" след унизителната загуба с 1:4 от Кипър. Когато всички бягат от отговорност, привържениците на националния отбор започнаха сами да посочват кой е с най-сериозна "заслуга" за падението на България. Някои посочиха Михайлов и колегите му в изпълкома, други поискаха оставката на Станимир Стоилов и отговорника за националните отбори Наско Сираков, а според трети слабите футболисти са в основата на провала.

Най-острите критики са срещу селекционера. Тук започват въпросите. Той ще си тръгне, но кой може да го смени? Българин ли да е или чужденец? Едната гледна точка е, че можещите български специалисти са се изредили (някои повече от веднъж) и няма смисъл да се прави крачка назад.

Тогава се стига до варианта чужденец. Веднага следва отговорът от страна на БФС: "Изключено." Чужденецът щял да струва много скъпо, а пари няма. Според непотвърдена информация на "Дневник" заплатата на Станимир Стоилов е 25 хил. лева на месец (300 хил. лева годишно, или близо 150 хил. евро). Сираков пък получава общо около 5 хил. лева месечно (30 хил. евро на година).

С напредването на глобализацията все по-често националните отбори се водят от чужденци. Дори в родината на футбола опряха до неангличанин. Италианецът Фабио Капело получава малко повече от 5 млн. евро годишно. След позора на Англия в европейските квалификации преди две години Дон Фабио дойде и оправи нещата, като класира страната на световно без никакви трудности.

В Русия плащат на Гуус Хидинк между 6 и 7 млн. евро. Холандецът също си върши работата - след доброто представяне на Евро 2008 той прати Русия на бараж за място на световното. Хидинк преди това помогна на отбори като Република Корея и Австралия да постигнат нечувани за тях успехи.

Шведът Свен Горан Ериксон имаше кратък договор с Мексико, където за десет месеца получи близо 5 млн. евро. Джовани Трапатони застана начело на Ирландия срещу 2 млн. евро годишно и класира отбора си на бараж. Бразилецът Луиш Фелипе Сколари, световен шампион от 2002 г. със "селесао", взимаше по 2.5 млн. евро от Португалия. След полуфинала на Евро 2004 вероятно заплатата му е била увеличена. Очевидно е, че България няма как да се мери с Англия, Русия, Мексико и Ирландия.

Любопитно е обаче, че страна като Грузия може да си позволи чужд треньор, при това с доказани качества. От 2006 до 2008 г. начело на националния отбор беше германецът Клаус Топмьолер, който получаваше по 940 хил. евро на година. След него беше привлечен аржентинецът Ектор Купер, водил "Валенсия" и "Интер" през годините. Германецът Ото Рехагел пък води Гърция срещу 1 млн. евро. Специалистът изведе отбора си до европейската титла през 2004 г.

Сърбите, които по природа държат на родното, също имаха чужд треньор. При това не кой да е, а испанецът Хавиер Клементе. "Плавите" успяха да се споразумеят с него за годишна заплата от 360 хил. евро. В интервю за в. "Политика" той призна, че това е най-ниското му възнаграждение за последните 20 години. "Правя го за Сърбия. На фона на заплатите на европейските треньори 30 хил. евро на месец е много малко. Но аз знам какви усилия направи Сърбия, за да събере тези пари", каза Клементе, макар да не постигна успехи.

Дори африканските страни могат да си позволят селекционер от чужбина. Гана се класира на световно първенство под ръководството на Милован Райвац, а сърбинът получава по 360 хил. евро. Начело на друг сигурен финалист в Южна Африка - Кот д'Ивоар, е Вахид Халилходжич. Треньор на "лъвовете" от Камерун е Пол льо Гуен, а преди него от 2007 до 2009 г. беше германецът Ото Пфистер. В Азия Ирак беше воден от Бора Милотинович, а след Хидинк начело на Южна Корея застана сънародникът му Дик Адвокаат. До 2006 г. Япония плащаше, за да се възползва от уменията и опита на бразилеца Зико.

Още по-пресен е случаят със селекционера на Чили. Аржентинецът Марсело Биелса и помощниците му Едуардо Берисо и Луис Бонини получават общо 1.2 млн. евро годишно. Чили вече се класира на световно първенство, като изпревари футболни сили като Аржентина и Уругвай. Важно уточнение е, че всеки, класирал се на световното по футбол, получава минимум 5 млн. долара (3.35 млн. евро) премия от ФИФА. На практика, ако се привлече добър треньор за около 1 млн. евро, който класира България на Мондиал, той ще се самоизплати.

Най-добрите волейболни треньори струват между 100 и 500 хил. евро на година (именитите аржентински специалисти получават около 300 хил. евро и нагоре). Националният селекционер на България Силвано Пранди взима някъде между 150 и 200 хил. евро годишно по информация на "Дневник". Волейболната федерация (БФВ) често е критикувана по много точки, но в този аспект никой не може да каже нищо. Смешно е ръководителите на футбола да твърдят, че нямат пари, при положение че във волейбола плащат на селекционера повече, отколкото БФС дава на националния треньор.

А със сигурност Пранди не е просто някой чужденец. Водещият италиански специалист Андреа Анастази, европейски шампион с Испания от 2007 г., определи в интервю за "Дневник" сънародника си за един от най-големите в цялата история на волейбола в страната. Под ръководството на Пранди България стана трета в Европа. Това вероятно ще събуди и интереса на спонсорите и така инвестицията на федерацията в селекционера ще се възвърне. С други думи - БФВ, Пранди и публиката са доволни.

Ползите от инвестицията в някой добър специалист от чужбина биха били няколко. На първо място чисто практическата е евентуално класиране на България на голям форум. Последното участие на националния отбор на Мондиал беше през 1998 г., което означава, че до следващото ще минат общо поне 16 години. Засега най-пресен е споменът за Евро 2004 в Португалия.

Не по-малко важна сред ползите се явява възможността на някои български треньори да натрупат опит, ако влязат в щаба на въпросния специалист. Така е във волейбола. С идването на голямо име целта е да се постигнат успехи, каквито сега няма. Успехите пък ще върнат хората на стадиона. При средна цена на билетите 15 лева и посещаемост 30 хиляди зрители се получават приходи от билети  450 хил. лева на мач. При пет домакинства в квалификациите за европейско или световно първенство сумата става 2.25 млн. лева (1.16 млн. евро). В Кипър българската публика показа, че обича отбора си. Слабите резултати обаче гонят феновете от стадиона и срещу Грузия приходите от билети може и да не стигнат 10 хил. лева. Доброто представяне означава и нови спонсори.

Стоилов обикновено се свързва със Сираков, което предизвиква противоречиви мнения. Друг минус за настоящия селекционер е провалът му като треньор на "Литекс". Донякъде оправдание за него е, че той не беше селекционер по време на целите квалификации, както и желанието му да води България и в следващия цикъл за Евро 2012. Като плюс може да се оцени и мнението на капитана Бербатов. Според нападателя "Стоилов си върши работата". Мнението на футболиста на "Манчестър юнайтед" би трябвало да има тежест поне заради факта, че работи със сър Алекс Фъргюсън и следователно има представа какво прави като минимум един треньор.

Въпросът за специалистите в България също е обширен и има много виждания. Вярно е, че в последните години се въртят едни и същи треньори - Пламен Марков, Димитър Пенев, Станимир Стоилов, Стойчо Младенов, Димитър Димитров-Херо. И вече започва да се чувства криза на достойни имена. От големите треньори на България в последните 30 години само Аспарух Никодимов и Георги Василев още не са заемали този пост.

Ясно е, че проблемът с избора на селекционер е само част от общия пъзел. БФС има много работа и наистина е време за "тежки мерки" по въпроса с базите, школите, работата с юношите, инвестициите и т.н. Важно е човекът, който ще води България в следващите квалификации, да бъде начело на отбора от първия до последния мач и сам да понесе отговорността за евентуален провал или да обере поздравленията за класиране на Евро 2012.