В големия спорт братята, особено близнаците, са рядкост. Да успеят да развият едновременно един и същи талант - това е истинска свръхестествена намеса. Но се случва. В България неведнъж близнаци са успявали да направят кариера в спорта. За футболистите на "Ботев" от 90-те години Гено и Иван Добревски и за баскетболните национали Калоян и Деян Иванови животът и спортът са едно цяло. За волейболните близнаци Братоеви ситуацията не е по-различна. Е, идва обаче моментът, в който единият успява да излезе на по-преден план. Да стане по-известен, да направи по-силна кариера. Нещо подобно се случва с Валентин Братоев, който беше определян като едно от откритията на европейското първенство по волейбол преди месец. Въпреки че и двамата близнаци бяха част от националния отбор на Силвано Пранди, Валентин беше този, който получи по-голяма възможност за изява и да бъде коментиран.

В средата на следващата седмица Братоеви ще навършат 22 години, но пътят им вече няма е същият. Докато Георги остана в "Левски", Валентин подписа първия си договор извън България и вече играе в италианския "Куасар" (Маса). Доскоро двамата бяха известни с множеството си провинения, но все повече за тях се говори като за бъдещето на българския волейбол. И все пак защо точно с този спорт? Валентин винаги е бил сигурен, че това ще се случи, въпреки че в началото с брат си не са отговаряли на нужните данни. "Бяхме високи спрямо останалите деца, но не достатъчно за волейбол. Нас цял живот са ни гонели от тренировки, защото не сме били перспективни. Брат ми, откакто започна да играе волейбол, има само един изигран сезон. В последната година при старшата възраст беше титуляр. Много е смешно, че докато се състезавахме в "Славия", Жоро беше резерва, но в младежкия национален отбор играеше титуляр." Близнаците са упорити и това им помага да се справят с трудностите. След заниманията те оставали да тренират елементите, които им куцат. "Това лято ходехме в неделя да тренираме двамата с брат ми в залата в "Люлин", добави Валентин. Близнаците са тренирали и плуване в спортното училище на "Локомотив" (Сф). Валентин не харесва особено футбола, но обича да гледа тенис. "Не играя, защото съм много зле, но следя мачовете", казва Валентин.

Открай време двамата се съревновават във всичко - на дартс, боулинг, картинг. И не може да се каже, че някой доминира над другия. Последната голяма победа е за Георги на дартс. На европейското в Турция Валентин бил в една стая с Цветан Соколов. "С брат ми не сме делили стая от може би пет години. Първото е, че ако сме с него заедно, правим уникална кочина. Не че сега чистим, като сме на лагер, но поне гледаме да си държим малко по-подредено заради другия човек, с когото сме."

Събирането на двамата на едно място винаги носи проблеми. Валентин не помни колко пъти с Георги са били гонени от тренировки. Навсякъде, при различни треньори, по различни поводи и в различни спортове. Последното му изгонване мина под максимата "без вина виновен" и посрещачът все още не знае защо беше отстранен временно от "Левски Сиконко". Но този проблем отмина. "Все ни гонеха, но не са прави. Всъщност националният отбор е първият, в който не са ни гонили от тренировка. Досега сме имали 15 треньори, но само г-н Пранди не ни е показвал вратата. Със сигурност ме респектира много, защото е най-добрият волейболен специалист в света. Усещането да не ни гонят е много хубаво. Миналата година ме изгониха три пъти от "Левски", а последния не разбрах дори защо", припомня с усмивка нападателят. Той играе посрещач, а брат му е разпределител и оттам идва разликата. Докато обикновено да пробиеш при разпределителите се чака по-дълго, при посрещачите титулярното място идва бързо.

Братоеви тръгват от "Славия", който през последното десетилетие даде път на много талантливи играчи. От залата "Овча купел" излезе разпределителят Андрей Жеков, след това Матей Казийски, а сега и близнаците. За тях обаче пътят към силните столични клубове "Левски" и ЦСКА се оказа много къс. През лятото на 2007 г. те са продадени на сините и така се озовават в един от най-добре финансираните отбори в страната. Сега темата за пристрастията се дефинира по-трудно. "Ако става дума за волейбол, ще избера "Славия", защото там започнах да играя. Между "Левски" и ЦСКА определено съм за "Левски". Пък и специално във волейбола всички мразят "Левски". Когато бяхме в "Славия", и ние не харесвахме сините. Но все пак майка ни ни склони и отидохме", казва той. За него пътят през залата в "Люлин" има двойна стойност - освен че се развива като състезател и получава шанс да стъпи на най-добрия трамплин към националния, той има възможност да се излекува от сериозна травма. "Радвам се за трансфера в "Левски", защото ме взеха контузен и ме заведоха при може би най-добрия доктор в света. Мога да кажа, че "Славия" ни даде начален тласък, но успехите дойдоха с "Левски", коментира той. Във волейбола посрещачът на "Куасар" е благодарен на Найден Найденов и Брунко Илиев. Под тяхно ръководство Валентин и съотборниците му станаха шампиони. Той определя 2009 г. като "най-запомнящата се година в кариерата" си. Логично идва и предложението за Италия, макар за втора дивизия. "Трансферът стана лесно - питаха ме дали искам да играя и аз казах, че мечтата ми е да се състезавам в Италия. Там можеш да се научиш на много неща, а аз искам да се развивам. От волейбол да изкарам толкова много пари, че после да си лежа", шегува се той. Но осъзнава, че това е много трудно. Мисли, че след края на кариерата си ще се занимава с бизнес. Мечтата му е да играе в "Мачерата" или "Тренто".

Майката на близнаците следи изкъсо волейболното им развитие и посещава редовно мачовете им. Валентин не пропуска да ядоса майка си дори при радостно събитие. "Тя не ни е мениджър, но ни помага много. Покрай нас изучи медицина, право и още куп неща. Даже като разбра, че съм подписал с италианците, ми се разсърди, че не съм й казал. Но бързо й мина", добавя играчът, който по световните спортни стандарти още е в младежка възраст.

Желанието и любовта към волейбола са големи, но в тийнейджърските години се появила друга голяма страст - компютърните игри. "Ходихме на квалификации ходихме на World cyber game (WCG). Редовно бяхме по турнири, ама нямаме някакви сериозни постижения. По едно време мислех да се откажа от волейбола и да играя компютърни игри. Тогава бях 1.75 висок и бях нисък на фона на останалите по 1.90 в залата. За кратко бяхме и дебелички. Играехме по 15-16 часа. Спяхме по 5-6 часа и веднага в компютърната зала. Нонстоп взимахме пари от нашите за нещо - и хайде на компютрите", спомня си посрещачът на националния отбор.

Сега в националния тим на България има няколко сериозни "състезатели", запалени по компютърните игри - близнаците, както и звездите Матей Казийски и Владимир Николов. "На Counter Strike с Жоро нямаме равни. На World of Warcraft обаче Матей и особено Владо са от световна класа." По време на лагерите на националния отбор скуката липсва. Случките са много, а когато липсват, по-опитните споделят какво е било в тяхната младост.

Сега след толкова години в съвместни щуротии идва моментът, в който двамата трябва да се разделят. Валентин  признава, че в Италия му липсва най-много брат му. "С Жоро някъде от 13 години играем заедно. Винаги сме били в един отбор. За съжаление сега той не може да е с мен. Евентуално следващия сезон. Още преди да замина, ми казаха, че градът е хубав и има много дискотеки, което не е добре", шегува се посрещачът.

Според него с брат си са много различни. "В училище ми вървеше математиката. На Жоро много му се удаваше българският. Определено нямаме нищо общо с брат ми, освен че си приличаме визуално и че играем волейбол. Жоро е праволинеен. Той не прави нещо, ако не е планирано точно. Докато аз съм на обратния полюс - правя нещо, без да знам какво ще стане. Във всяко нещо е така, дори и във волейбола", казва Валентин. Може би тази склонност да е нетрадиционен и непредвидим му помогна да изиграе няколко силна мача в Турция преди месец. Сега му предстои да го покаже и в Италия.