Пари, държавна политика, школи, професионализъм или самосъзнание. Какво липсва, за да може България да се похвали с добри треньори в отборните спортове? Кризата в тази сфера е очевидна. Във футбола, волейбола и баскетбола качествените специалисти се броят на пръстите на двете ръце, като някои от тях в момента дори са без работа.

Картината се очертава ясно още щом човек погледне към това, което се случва във футболните отбори на ЦСКА и "Левски". Двата най-големи клуба се водят от Адалберт Зафиров и Георги Иванов-Гонзо, които нямат задължителния Про лиценз. В баскетбола най-успешният отбор за последното десетилетие - "Лукойл Академик", печели титлата всяка година с различен треньор, който често е чужденец.

Изключение не прави и волейболът, но все пак е единственият спорт, който дава един най-добрите специалисти в света - Радостин Стойчев. Само за три години той разви своя проект "Тренто" и спечели титлата и Купата на Италия и стана европейски и световен клубен шампион. Според него в основата на успеха са личностните качества на човека.

Стойчев разказва, че при него идват треньори от цял свят, за да гледат как води тренировките си. "Това е обичайна практика в Италия. При мен са идвали Андреа Джани и Лоренцо Бернарди. Канил и Хулио Веласко, който е исторически фактор в развитието на волейбола с нововъведенията си.

Той много добре умее да формулира мнението си и проблемите. Тук са идвали треньори от Франция и Аржентина. Просто звънят и идват. В Италия не се приема за срамно да потърсиш мнението на колега", каза още Стойчев. Досега от българските треньори при него е бил единствено бившият волейболист на "Левски" Георги Петров.

Той обяснява, че в съвременния свят на развитите технологии и комуникации никой не може да се оправдава с липса на знания. Подобно е мнението и на един от най-изявените български треньори от миналото Аспарух Никодимов.

Те не минават поетапно през треньорството. Необходимо е да имат поглед върху работата в детско-юношеската школа. Всеки иска да е при големите пари, но трябва практика. В Италия треньорите минават няколко пъти през шестмесечно обучение. Не може Малдини да съблече екипа на "Милан" и да стане треньор."

В сайта на Българската треньорска школа по футбол (БТШФ) е обявен списък със 103-ма души, които имат най-високия Про лиценз, с който могат да водят отбори от А група. Голяма част от имената са абсолютно неизвестни.

Според Никодимов някои от тях са платили под масата, за да получат лиценза си. "Други пък водят отбори в А група, като ползват чужд лиценз, докато самите те нямат право да са треньори. Тук идват и всякакви чужденци. Собствениците на клубовете само харчат парите си."

Примерите през годините показват, че чужденците рядко се налагат. Някои нямат качествата да водят отбори, други пък имат, но бързо се разочароват от ситуацията в България. Най-пресните случаи са отново в ЦСКА, където през последната година на работа бяха Хесус Паредес и Йоан Андоне. Първият беше помощник на Луис Арагонес, извел Испания до европейската титла преди две години.

Паредес издържа само пет месеца, а Андоне - почти три. Затова отборите предпочитат да залагат на български специалисти. Един от младите футболни треньори е Александър Станков, който също като Стойчев твърди, че човек сам трябва да инвестира в развитието си.

Той е бил на стаж в "Милан", "Байерн" и "Порто". Той обясни, че при всеки договор, който подписва, настоява да има клауза, според която клубът да му осигури стаж в голям европейски отбор. "Прекалено интелигентните хора не намират реализация във футбола. Принципен човек съм и не намирам разбиране. Собствениците на отборите често се бъркат в работата на треньорите", казва той.

Другият голям проблем е липсата на качествени обучения. "Минал съм през всички нива на футболната школа в България и не съм получил почти никакви знания", добави Станков. В тази връзка Радостин Стойчев уточни, че работата на добрия треньор не се състои просто в това да подрежда състезателите си на игрището: "Много е важно специалистът да е добре подготвен и да знае какво е нужно за възстановяването на спортистите, с какво трябва да се хранят и да бъде психолог."

Стажовете в чужбина са един от начините за добиване на опит и знания. Не са много обаче българските треньори, които ходят да се учат от големите специалисти. Селекционерът Станимир Стоилов беше за кратко в Барселона в края на миналата година, а след това помощник-треньорът на "Славия" Асен Букарев пътува до Манчестър, където присъства на тренировки на шампиона "Юнайтед".

Преди години на особена почит в България бяха треньорите, които имат лиценз от школата в Кьолн, а сега вече никой не я посещава, защото българската школа е по-лесна и по-евтина.

Спортният директор на ОСК "Лукойл" Сашо Везенков смята, че проблемът с треньорите е многостранен. "За треньорите се съди по успехите. Сега нямаме добри специалисти. Епизодичните победи не означават, че си треньор.

Волейболната и баскетболната федерация работят в правилната посока. Организират се различни семинари, но българските треньори мислят, че знаят всичко", заяви Везенков. На въпроса защо треньорът на "Лукойл Нефтохимик" Северин Димитров не е бил на стаж в "Тренто" Везенков обясни, че "Северин не е поискал. Ако го направи, ще го пратим".

Той даде за пример Любомир Минчев, който е завършил треньорската школа на ФИБА. Самият Минчев беше начело на "студентите", но също за кратко. "Самоинициативата е много важна. Последните три-четири години ходих на семинари в Белград, като сам си плащах разходите. Отидох на стаж и в Москва при Светислав Пешич, но точно тогава "Динамо" го уволни", каза Минчев.

Така кръгът се затваря. Оказва се, че голяма част от българските треньори просто не показват желание за собственото си развитие. Собствениците на клубовете също не проявяват интерес да инвестират в тази насока, като пращат служителите си на стажове и семинари.

За сметка на това наемат скъпо платени чужденци, които или не знаят повече от българите, или имат качества, но точно затова бързо разкриват проблемите и си тръгват.