Три европейски отбора и един от Южна Америка, а всъщност четири коренно различни стила. Полуфиналистите на световното първенство по футбол би трябвало да се приемат като триумф на практичния над атрактивния футбол, но това ще бъде само половината истина за представянето на Холандия, Германия, Испания и Уругвай.

Истината е, че и четирите състава не са точно това, което се очакваше от тях. А също, че футболният стил може да бъде коренно различен, независимо в какви дрехи е облечен и от коя нация идва.

Най-голямата сензация до момента е подмладеният състав на Германия, който в исторически план е известен с мощния си физически футбол. Но новото лице на бундестима е друго. Хората на Йоахим Льов играят бързо, атрактивно, дисциплинирано. И най-вече амбицирано.

Кой е очаквал Германия да играе атрактивно? Малцина, най-вече заради непознаването на тази селекция. Една от най-популярните шеги в последните дни е, че ръководството на отбора трябва да изпрати поздравителна телеграма на Кевин Принс Боатенг за това, че контузи Михаел Балак преди шампионата.

Отсъствието на 33-годишния капитан донесе много повече ползи, отколкото вреди на Льов и неговата селекция.

В повечето мачове до момента младостта на бундестима, чиято средна възраст е малко под 25 години, беше фактор. Германците играят бързо, и то убийствено бързо, когато става въпрос за контраатака. И прецизно, което за тях не е новина.

В полуфиналите германците ще се изправят срещу европейския шампион Испания и вероятно ще имат психологическото предимство след трите мача, в които отбелязаха по четири гола. За разлика от самочувствието на бундестима, плод на резултатите, в испанския лагер то е на базата на себепознанието.

Но това познание трябва да носи и страхове. Играчите на "Фурия Роха" знаят, че могат да притежават топката до безкрай, но също така, че не създават достатъчно опасности.

Двубоят с Парагвай от четвъртфиналите потвърди неясната форма, в която се намира отборът, и жестоката зависимост от Давид Вия. Новият нападател на "Барселона" доказа това, което се знаеше още от европейското преди две години – че може да вкарва и да решава мачове.

Сега има нещо, което новият селекционер Висенте дел Боске не прави в сравнение с европейското и което носи негативи. Той не рискува, както Луис Арагонес. Преди две години двойката халфове на "Барселона" Шави и Иниеста имаше сходни проблеми – умопомрачителна склонност да притежават топката, без да отправят удар към вратата на противника в продължение на 15 минути.

Мъдрецът от Орталеса имаше своя лек на тази слабост – изваждаше ги в пакет през второто полувреме и пускаше на тяхно място Сеск Фабрегас и Санти Касорла. В Южна Африка Дел Боске не рискува със своите ходове, сякаш чака чудото от Шави и Иниеста да се случи все някога.

В пълен противовес с очакваното единственият оцелял тим от Южна Америка няма нищо екстравагантно или изключително в своето представяне.

Уругвай постига най-големите си успехи от 40 години благодарение на няколко основни фактора – добре построен тактически състав, много умна и всеотдайна игра в отбрана, отлично боравене с топката и двама изключителни нападатели, които могат да променят хода на всеки мач. Било то и като играят с ръка на собствената голлиния, за да предотвратят гол в 120-ата минута.

Наставникът изисква от своите футболисти да се играе изчистено от типичните за континента екстравагантни изпълнения. Това прави тима много по-ефективен на терена, макар и не толкова зрелищен.

Холандия излиза в полуфиналите като най-пестеливия и най-лишен от блясък състав. Тази селекция на Берт ван Марвайк няма нищо общо с тоталния футбол на "лалетата" от 70-те години, нито с елегантния финес на отбора, европейски шампион през 1988 г.

Холандия днес е като точно копие на своя наставник, който в контактите с журналисти е кратък и остър. Той не се интересува от нищо друго освен от представянето на своя отбор и от следващия мач. "Еуфорията у дома е огромна и може би е хубаво, че стигнахме толкова далече. Но аз искам да се фокусираме върху Уругвай, защото този мач няма да е лесен", каза той.

Селекцията му е също толкова ефективна – за този тим, в който биха могли да блестят играчи като Ариен Робен и Уесли Снайдер, най-важното е резултатът. Затова от септември 2008 г. Холандия няма загуба на каквото и да било ниво.