Също така WADA  са готови да дадат гратисен период от 6 месеца до година на спортистите от България за задължителните от от 1 януари 2011 г. биопаспорти. Причината за толеранса е, че изпълнението на национална атидопингова лаборатория се забави вече близо две години.

Изграждането на лабораторията ще струва около 8 млн. лв, като сумата е предвидена в бюджета за 2011 г. В момента предстоят конкурси за фирми изпълнители и за доставчици на апаратурата.

България е на четвърто място в света по уличени с допинг спортисти по време на олимпиади. В челото на неприятната класация са Русия и Гърция.

Едно от изискванията за международен лиценз е обработването на минимум 3000 проби на година. "Реално погледнато, България не разполага с толкова спортисти, камо ли да може да работи върху толкова тестове ежегодно, казва Плочев, който в момента е началник на Клиниката по инфекциозни, паразитни и тропически болести към ВМА - София. "Има обаче един по-дълбок смисъл в изискването на WADA и именно върху него трябва да акцентира бъдещата лаборатория. Целта на световната агенция е да слезе на много по-ниско ниво от професионалния спорт. Да бъдат изследвани спортисти още от най-ранна възраст и най-начинаеща фаза на тяхното развитие. Да се проверяват участниците в ученически и колежански състезания, аматьорски лиги. Трябва да се разбере как се отнасят самите спортисти към медикаментите, имат ли здравна култура. "

В България, както и в немалка част по света се допуска грешка да се води борба срещу спортистите, а не срещу допинга и неговото разпространение, допълва специалистът. Проблемът не е самата употреба на забранени медикаменти, а нейното стимулиране от всички страни. "В момента българските спортни организации сякаш не искат антидопинговият център да се бори с допинга. Те по-скоро очакват бъдещата лаборатория да работи за тяхната невинност и да им гарантира само чисти препарати. Само че не това е целта на националния антидопингов център", обяснява доцентът.

Целта е изграждането не само на лаборатория, а на цял антидопингов център, като в него трябва да има и втора лаборатория, която да обработва резултатите от тестовете за изготвянето на биопаспортите на спортистите. "В тях трябва да е описано абсолютно всяко медикаментозно третиране на състезателя, дори когато става въпрос за употреба на забранени в спорта вещества. Тези изследвания имат за цел да установят дали даден спортист е употребявал, да речем, кортизон, за да се лекува от възпаление или алергия, или пък го е ползвал, за да повиши кръвообращението си", допълва Плочев. 

Спортисти без биопаспорти няма да имат права за участие в международни състезания. Нито един български спортист не разполага с такъв документ, затова WADA са готови да проявят разбиране, ако  националната атидопингова лаборатория заработи скоро.