Наскоро треньорът по лека атлетика Георги Димитров-Корема за пореден път обвини Министерството на спорта, че не дава пари за подготовка за елитните му състезателки Ваня Стамболова, Венелина Венева и Теодора Коларова.

Войната между "хрантутниците" от обществените организации, каквито са федерациите и клубовете, и "чиновниците" от държавния орган, управляващ спорта, е стара, колкото е демокрацията в България. Тя се разпалва най-вече в началото на годината, когато се разпределят бюджетните средства. По това време се водят най-лютите лобистки кампании и се вият най-дългите опашки пред кабината на министъра.

И както фактите говорят - всеки министър си има пристрастия. По времето на Васил Иванов-Лучано боксът живееше във финансов комфорт. Весела Лечева трябваше да се съобразява с партийно поръчение и да налива пари в касата на федерацията по мотоциклетизъм, управлявана от Богдан Николов и приближения му бивш министър на вътрешните работи Румен Петков. Обяснимо Свилен Нейков е с предпочитания към "родното" гребане - с онези 1.2 млн. лв., които е отпуснал за федерацията през 2010 г.

Сумата е третата най-голяма след успешни спортове като борба и волейбол. Както и към културизма, който получи най-много пари от неолимпийските спортове – 337 хил. лв., повече дори от шахмата. Вниманието към този мускулест спорт също има обяснение – президент на федерацията е приятелят на премиера Александър Сталийски. С тези пари Нейков плати оборудването на зала по културизъм в "Дианабад"- комплексът, където Борисов обикновено гледа футболни мачове в компанията на Сталийски.

Тази година министерството ще разпредели 21.3 млн. лв. на 36 федерации от олимпийските спортове и още 3 млн. лв. от неолимпийските. Това е близо 76% от целия бюджет за спорт от 33 млн. лв. Сумата е, колкото миналогодишната, но след орязването от 20% заради кризата. Разпределението по федерации вече е изготвено и чака подписа на министъра. Подобно на 2010 г., когато федерациите поискаха общо 40 млн. лева, и сегашните им бюджети са двойно над възможностите за държавно финансиране, обясни  Асен Марков, директор в "Дирекция спорт".

Факт е, че нито една федерация не е в състояние да оперира без парите от държавата. Но ако преди време съотношението между бюджетните средства и парите от спонсори и реклами беше 1:3 заради новата икономическа обстановка, а и заради

се случва точно обратното. Държавата обаче реши да въведе рестриктивни мерки. Според идеолозите на новата концепция трябва да се сложи край на бездействието и заинтересуваните да работят повече, за да заслужат парите си. Както и да се стопят клубовете фантоми, които източваха средства. Това, разбира се, може да оптимизира разходите в най-общия случай, но хората от спорта не очакват промените да засегнат любимците на сегашното му управление.

Официално новата схема трябва да сложи край на надутите сметки и съмнителни фактури, с които федерациите отчитаха дейност. За пръв път министерството определи кои дейности от държавния спортен календар ще подпомага и заложи лимити. Така за храна един спортист ще има 30 лв. на ден, хонорарът на съдия е до 30 лв., медицинско осигуряване на състезания - до 160 лв. заедно с линейка и персонал.

Транспортът на специализирано оборудване е до 500 лв. в страната и 100 лв. в рамките на София. Купите за призьори са до 55 лв., а медалите - до 3 лв. Наемът на зали също е лимитиран до 1000 лв. на ден. За лагерите в страната ще се плащат по 55 лв. храноден, а в чужбина - по 100. Единствено перо, което не може да се контролира, са самолетните билети. Пари за международни събития ще има само за световни и европейски първенства плюс още 4 турнира за индивидуални спортове.

Различен е  подходът и към олимпийските спортове. Летните са приоритетни в момента заради олимпиадата в Лондон през 2012 г. Те ще получат повече пари и предимно за малкото състезатели от 14 водещи спорта с потенциал за медали. В зимните спортове ще се финансират по-широк кръг спортисти, тъй като сега се оформя основата от млади състезатели, които трябва да са готови за игрите в Сочи през 2014 г.

Три категории за състезатели ще получат от държавните пари. В първата, най-скъпата, са тези с потенциал за класиране в Лондон, или т. нар. проектоолимпийски отбор. Това са общо 101 състезатели, като най-много са от борбата - 24. В елитната група влизат още 14 национали - мъже в баскетбола, и по 14 мъже и жени от волейбола. Квотите на България за летни олимпиади намаляват с всеки нов цикъл, като за последната в Пекин имахме 54 квоти и 72-ма състезатели, а цялата делегация заедно с официалните лица и треньорите беше около 100 човека.

Групата от второ ниво включва всичките 21 участници в младежката олимпиада в Сингапур, които се явяват т.нар. олимпийски резерв за игрите в Рио през 2016 г. В третото ниво попадат разширените национални отбори, или общо 85 състезатели.

Само 14 федерации от олимпийските спортове имат състезатели от всичките три категории и това ги прави приоритетни за финансиране. Останалите ще получат значително по-малко. И тъй като разпределението на средствата става предимно според класирането на олимпийски, световни и европейски първенства, от федерациите вече ще се търси сметка за обещаните резултати. И ако на някого в края на годината не му излязат медалите и призовите места с отклонение до 20%, парите му ще бъдат орязани.

През 2010 г. България имаше трима световни шампиони само от един олимпийски спорт - борба: Станка Златева, Михаил Ганев и Христо Маринов. Отделно българските спортисти са взели 12 медала от европейски първенства в олимпийски спортове. Едва ли е коректно парите за спорт да се делят на броя на отличията, защото ще излезе, че инвестицията в едно призово място е около един милион лева.

Клубовете също ще минат през сито, за да получат пари от общия бюджет от 6.5 млн. лв. Те ще бъдат разпределени сред 72-те  федерации от олимпийските спортове. Централите сами ще определят по колко да получат "Левски" и ЦСКА например. Министерството е задало критерии за относителния дял на отделните спортове - според броя на картотекирани състезатели, участие в държавните шампионати, колко треньори са на заплата, международен принос и т.н.

Най-много картотекирани състезатели има в 30-те дисциплини на леката атлетика - в съответните възрастови групи. Тези клубове  съответно ще получат най-голям дял от бюджета. В България има общо 47 850 картотекирани спортисти в олимпийските спортове и 2973 треньори на заплата в клубовете и още 17 170 в неолимпийските заедно със 1444 треньори. Това прави

които формират една твърде голяма социална прослойка, и то без футболните деятели.

Обсъжда се и още една радикална идея - клубовете да бъдат категоризирани, а дейността, за която се събират такси, да стане спортна услуга. "Близо един милион лева на месец се въртят от такси между треньорите и клубовете в страната, на който не се плаща данък, обясни зам.-министърът Иван Ценов.

По думите му в страната са картотекирани 60 хиляди спортисти, от които само 7000 са мъже и жени, т.е. от представителни отбори. Останалите обичайно плащат по 20 лв. на месец, за да се занимават с някакъв вид спорт. Тези пари отиват за възнаграждение на треньорите, но не са регламентирани, защото не се зачитат като спортна услуга, каквото всъщност е. Клубовете също получават помощ от държавата и използват база, за която често не плащат наем.

Ако идеята срещне повече съмишленици, ще бъде оформена като предложение за промяна в Закона за физическото възпитание и спорт.

Значително увеличение е заложено за заплатите на старши треньорите, които вече ще получават по 1500 лв. Това е

като целта е да не изтичат ценни кадри в чужбина. Едва ли обаче това възнаграждение ще впечатли треньорите, които биха получили оферти от други държави. Заплатите на състезателите също не са малки - олимпийски шампион - 2500 лв., за световен първенец -  2000 лв.

Повече пари ще има и за застраховки. Министерството търси законен начин да се застрахова подготовката на състезателите, каза Асен Марков. Сега федерациите имат задължение да застраховат само по време на състезания, като повечето застраховат само националните състезатели. Когато има инцидент, се търси държавата за скъпи лечения в чужбина. Федерацията по баскетбол е въвела европейска практика освен медицинската застраховка да застрахова и заплатата. И ако даден състезател се контузи, в периода на негодност му плаща застрахователят.

В крайна сметка каквито и да било критерии да се измислят за справедливо разпределение на средствата, те си остават ограничени, базата - лоша, заплатите -  ниски, а премиите малки.