Когато вратарят на "Хановер" Роберт Енке се самоуби заради депресия, се писа известно време за психологическия натиск върху футболистите, пошумя се и след това нещата си тръгнаха постарому. 

Затова решението на старши треньора на "Шалке 04" Ралф Рангник да подаде оставка с оправданието, че е "изпушил", вече не е изненада. За последните година и половина от смъртта на Енке се промени твърде малко, за да се предпазят треньорите и играчите от големите рискове на днешния футбол.

Напрежението върху всички участници в играта продължава да е неимоверно. Рангник, известен с прякора Професора заради владението на шест езика и икономическото образование, избра да натисне спирачките и да си вземе почивка. Други като Енке не успяха да се справят с депресията и постоянните изпитания.

Случаят с 52-годишния Рангник обаче отново даде повод да се говори за рисковете в днешния обграден от медии, фенове и инвеститори футбол. А те може да са животозастрашаващи.

Селекционерът на Швейцария Отмар Хицфелд твърди, че самият той е изпадал в подобна ситуация, но не му е било позволено като на Рангник да си вземе почивка.

Но в замяна Хицфелд получил неразбиране. Хьонес му обяснил, че този въпрос не стои на дневен ред. "Продължих да работя, но вече с нежелание. Дори дубълът през 2003-а не ми доставиха такава радост", коментира 62-годишният сега специалист.

Хицфелд обяви, че той е бил забелязан едва през 2004 г., когато вече не е имало друг шанс. "Вътре в мен чувствах, че вече нямам сили. Трябваше ми една година, за да си върна силите, желанието и апетита за работа", добавя той.

Мнението на Ули Хьонес не се е променило и до днес. Сегашният президент на "Байерн" не вярва, че има някакъв определен проблем във футбола. Изпушването е социален проблем, а не футболен, заяви той по повод на оставката на Рангник.

Според него всеки, който се почувства в такава ситуация, трябва да си вземе почивка. Но напрежението за него е навсякъде, не само във футбола. "Не трябва да слагаме футбола в специална група. Футболът е като всяка друга компания. Това, което се случва при нас, го има и в други компании", твърди Хьонес.

На сходно мнение е и президентът на шампиона "Борусия" (Дортмунд) Ханс-Йоахим Вацке: "Трябва да внимаваме да не превърнем този отделен случай в суперактивност". 

Самият Рангник планираше да си вземе почивка от половин година след раздялата си с "Хофенхайм" в началото на 2011-а. Той обаче прекрати ваканцията си през март, за да поеме "Шалке" след уволнението на Феликс Магат. Сега се оказва, че е било грешка и умората е продължила да се натрупва.

Докторът на "кралскосините" Торстен Рарек препоръча за треньорите в Бундеслигата да се въведат стрес тестове, психологически курсове или специално време за почивка, за да издържат на темпото.

Все пак президентът на "Борусия" Вацке смята, че има проблем и това е, че треньорът в днешно време трябва 24 часа в денонощието да бъде достъпен. "Буквално всяка минута си принуден да споделяш някаква информация. За мен решението е треньорите да си имат своето лично време. Един час, в който да се усамотят и да бъдат със себе си", каза той, цитиран от агенция DAPD.

Възможно е наистина случаят с Професора да е само единичен случай. Ако се съди по сър Алекс Фъргюсън, който работи в най-успешния клуб в последните 20 години, очевидно нито възрастта, нито напрежението му оказват влияние. А за Арсен Венгер, който от 15 години е начело на "Арсенал", футболът е като наркотик. Други като Жозе Моуриньо са маниаци да държат всичко под контрол, което, разбира се, изисква изключително много енергия.

Но това повдига темата доколко завладяващ е футболът. Според националния селекционер на Германия Йоахим Льов става въпрос за болест и в определени периоди той е бил буквално заразен от футбол. "Първите осем-девет години като треньор се интересувах само от футбол", коментира той. След това, когато поел Бундестима, нещата си дошли на мястото.