Алекс Фъргюсън празнува 25 години начело на "Манчестър юнайтед"

Алекс Фъргюсън празнува 25 години начело на "Манчестър юнайтед"

Алекс Фъргюсън се отличава с неутолима страст към работата
Reuters
Алекс Фъргюсън се отличава с неутолима страст към работата
Преди 25 години една малка измама и фалшив шотландски акцент дават началото на една от най-успешните връзки между клубен отбор и мениджър в цялата история на футбола.
"Когато направихме прословутото обаждане до "Абърдийн", където той беше треньор, един от нашите директори – Майк Еделсън, взе телефона и с измислен шотландски акцент помоли да извикат на телефона Алекс Фъргюсън", спомня си тогавашният изпълнителен директор на "Манчестър юнайтед" Мартин Едуардс.
"Нямаше как да се обадя и да кажа: "Здравейте! Аз съм Мартин Едуардс от "Манчестър юанйтед", мога ли да говоря с Алекс Фъргюсън?" Тогава Майк Еделсън свърши своята работа, проведохме бърз разговор със сър Алекс и си уговорихме среща", споделя Едуардс.
Едва ли някой тогава е предполагал, че една кратка среща в автопарк на магистрала M74 в Южен Ланкашър между Фъргюсън, Едуардс, Еделсън и Боби Чарлтън ще донесе 37 трофея във витрината на "Мачнестър юнайтед". Днес човекът, който стои зад тези купи и успехи, ще отпразнува четвърт век начело на превърналия се в най-успешния английски клуб в мача срещу "Съндърланд".
"В днешно време мисълта, че един мениджър ще ръководи даден клуб 25 години, изглежда невероятна за всички. Особено когато става въпрос за отбор от ранга на "Манчестър юнайтед", където винаги те гледат под микроскоп. Да оцелееш и да продължиш да постигаш успехи е просто невероятно и показва колко добър всъщност си", споделя Гари Палистър, който спечели осем трофея под ръководството на Фъргюсън.
Началото определено не е бляскаво за шотландския мендижър. На 22 ноември Джон Сивбек носи първа победа за Фъргюсън след 1:0 над "Куинс парк рейнджърс", като с попадението си слага край на 213-те минути без отбелязан гол от тима. "Това беше велик гол, защото донесе първата победа на Алекс Фъргюсън в "Юнайтед". За мен също беше важен, защото не бележех често. Аз бях щастлив, сър Алекс беше щастлив, както и всички останали, защото се нуждаехме от тази победа. Сега знаем, че това е било само началото на една дълга поредица от победи", споделя Сивбек.
Шотландецът открива, че вратата към треньорското му място на "Олд Трафорд" е заключено
Reuters
Шотландецът открива, че вратата към треньорското му място на "Олд Трафорд" е заключено
"Спомням си първия ден, когато той дойде в отбора. Беше усмихнат и видимо щастлив, че е в клуба. Той проведе среща с всеки един от нас. Когато излязохме на терена за първи път, бързо разбрахме, че той има ясни идеи и цели и знае точно какво иска", спомня си европейският шампион с Дания от 1992 г.
Фъргюсън се нуждае от четири години, за да спечели първия си трофей с "червените дяволи" – ФА къп през 1990 г. "Той знаеше, че не може да промени изведнъж отбора. Но знаеше какво точно трябва да се промени. Имаше своя система, свои методи и свои идеи. Той построи всичко бавно и внимателно", споделя още Сивбек.
Хората, които са работили с него през годините, определят неговите честност, висок морал и изключителна отдаденост на работата като ключа за неговата дълга и успешна кариера.
"Играчите винаги се чувстват като изправени на процес, в който трябва да му докажат, че са достатъчно добри, за да носят червената фланелка. Той е на стадиона в 95% от времето и гледа тренировките с висок интензитет. Той е педантично точен, наблюдава играчите като ястреб и винаги знае какво точно иска от тях. Той умее да разкрива у своите футболисти неподозирани за никого качества и умения", споделя Палистър.
Райън Гигс е футболистът на "Манчестър юнайтед", който е имал честа да играе най-дълго време под ръководството на Алекс Фъргюсън. Уелският полузащитник е юноша на "червените дяволи" и през 1990 г. е взет от Фъргюсън в мъжкия състав.
"Той обича всичко в работата си. Обича да гледа играчите на "Юнайтед", да проследява тяхното развитие. Няма как да вършиш това, което той прави толкова години, и да работиш с желанието, с което той го прави, ако не обичаш работата си", споделя Гигс, който дебютира с червената фланелка на 17 години споделя 33 от 37-те трофея, спечелени от Фъргюсън.
Фъргюсън гледа как се оказва медицинска помощ на Райън Гигс през 2005 г.
Reuters
Фъргюсън гледа как се оказва медицинска помощ на Райън Гигс през 2005 г.
"Ако се прибираме в 4.00 часа сутринта от мач в европейските турнири, а в 8.00 часа имаме тренировка, може да бъдете 100% сигурни, че той ще е първият дошъл и последен ще си тръгне. Най-добрият съвет, който ми е давал? Да работя здраво. Може да притежаваш всички качества на света, но упоритата работа е ключът към всичко", споделя още Гигс.
"Трябва да го видите на резервната скамейка. Изглежда сякаш ръководи своя първи мач. Той е толкова ентусиазиран, толкова възбуден, желае победата толкова силно. Той никога няма да се умори от победите", заяви едно от последните големи открития на Фъргюсън – Хавиер Ернандес.
Фъргюсън винаги е бил смятан за труден характер, който не понася загубите. Той често влиза в конфликт със своите играчи, с играчите на съперника, с останалите мениджъри, със съдиите, с футболната асоциация, с телевизиите...
"Повече от всичко той мрази да губи, споделя Палистър. Приема всяка загуба изключително болезнено, независимо дали става въпрос за игра на карти или някаква викторина. Виждал съм го как в яда си от загуба на карти захвърля цялото тесте. Абсолютно ненавижда пораженията. Но точно от това качество се нуждаят мениджърите на толкова високо ниво."
Мениджърът на "Ареснал" Арсен Венгер заяви, че престоят на Фъргюсън на "Олд Трафорд" никога няма да бъде подобрен като резултати и успехи. Двамата са известни като непримирими съперници, но въпреки това французинът нарече работата на шотландеца "впечатляваща".
"Какво можем да кажем? Хората отдавна говорят много за този момент. Мога само да кажа, че е впечатляващо като качество и постоянство. Изключително е, защото не познавам някой, който може на такова високо ниво да работи в един клуб с подобно постоянство. Никой друг няма да го направи", коментира Венгер, който е вторият най-дълго задържал се мениджър във Висшата лига.