През сезон 1973/1974 "Барселона" печели паметна победа с 5:0 срещу "Реал" на "Сантиаго Бернабеу", в основата на която е холандският гений Йохан Кройф. Той прави страхотен мач, а най-впечатляващо е попадението му за 4:0 в 64-ата минута, когато успява да прехвърли Мигел Анхел от границата на наказателното поле.

Когато се замислите кои са най-великите играчи, участвали в "Ел класико", едва ли ще се сетите за Сантиаго Арагон. Полузащитникът изигра едва двадесетина мача с бялата фланелка в края на 80-те и началото на 90-те. Но двубоят за Суперкупата на Испания през 1990 г. превърна Арагон в легенда на мадридчани. Те спечелиха мача с 4:1, а Арагон отбеляза изключителен гол за 3:0, след като преодоля Андони Субисарета от близо 40 метра.

Въпреки позицията си на централен защитник бившият капитан на "Реал" отбеляза изключителните 126 гола с бялата фланелка. Може би най-паметният от тях остава перфектното изпълнение на пряк свободен удар в първия осминафинал за Купата на Краля през сезон 1996/1997. С това попадение "Реал" поведе с 2:1, но след това "Барселона" обърна до 3:2, удържа 1:1 в реванша и впоследствие спечели трофея.

Без съмнение Луиш Фиго е една от легендарните фигури в съперничеството между "Реал" и "Барселона". След впечатляващи пет години на "Камп ноу" португалецът сензационно премина на "Сантиаго Бернабеу" през 2000 г., което го превърна в един от най-мразените хора в Каталуния. Фиго е отбелязвал много красиви голове с двата екипа, един от които е при победата на "Барселона" с 3:0 през сезон 1997/1998.

Железният ляв краен бранител на "Реал" се прочу като един от най-добрите изпълнители на преки свободни удари. С мощния си ляв крак той отбелязваше в противниковата врата от всякакво разстояние. Едно от тези попадения падна в "класикото" през 2000 г., когато от 30 метра бразилецът не остави шансове на Франсиско Арнау.

Живата легенда на "Реал" все още държи второ място във вечната ранглиста за най-много отбелязани попадения в "Ел класико" със своите 15 гола, колкото има и Лионел Меси. Във реванша от полуфиналите на Шампионската лига през сезон 2001/2002 Раул отбеляза страхотен гол с левия крак за 1:0. Двубоят завърши 1:1, а с общ резултат 3:1 "Реал" продължи към финала, за да спечели деветия си и засега последен трофей в най-силния европейски клубен турнир.

Магическият победен гол на техничния полузащитник в дербито през април 2004 г. дълго ще се помни oт феновете на каталунците, които видяха техният отбор да обръща резултата на "Сантиаго Бернабеу" от 0:1 до 2:1 - както заради техничния завършек на Шави, така и заради изключителния прехвърлящ пас на Роналдиньо.

Ако някой от феновете на футбола в Бразилия не е гледал изявите на Роналдиньо по европейските терени, едва ли би повярвал, че през 2005 и 2006 г. плеймейкърът с основание беше смятан за най-добрия играч в света. Той беше в основата на успехите на каталунците - две титли на Испания, две Суперкупи и Шампионска лига - под ръководството на Франк Рийкард. Роналдиньо се разписа в четири поредни дербита с "Реал", а най-паметното му представяне беше на "Сантиаго Бернабеу" на 19 ноември 2005 г., когато с две негови попадения "Барселона" победи с 3:0.

Бразилският нападател, известен с прозвището Звяра, пристигна на "Сантиаго Бернабеу" от "Севиля" през 2005 г. с доста големи очаквания. Но заради изобилието от нападатели в тима той беше изпробван на доста различни позиции - като крило, като вътрешен полузащитник, като втори нападател - и в крайна сметка не успя да остави трайна следа с бялата фланелка. През 2007 г. обаче Баптища записа името си в историята на "Ел класико" със страхотен гол, донасяйки победата с 1:0 на "Камп ноу".

През 2011 г. "Барселона" и "Реал" се изправиха един срещу друг общо седем пъти. Може би най-запомнящите се - както заради изключителния футбол, който предложиха двата отбора, така и заради съпътстващите ги скандали - бяха двете срещу за Суперкупата на Испания. Първият двубой на "Сантиаго Бернабеу" завърши 2:2. След като Месут Йозил беше открил резултата, в 36-ата минута Давид Вия вкара феноменален изравнителен гол с фалцов диагонален удар извън наказателното поле, който не остави никакви шансове на Икер Касияс.