За можещите летенето с парапланер е страст. За не можещите - една възможна разходка с тандем за малко повече адреналин. За един българин - глад.

Ясен Савов е гладен за успехи и себедоказване, както никога досега. След като преди месец спечели европейската титла, амбицията му да покаже, че българският парапланеризъм е конкурентен на най-добрите, се е заредила с нова екстра доза.

Да станеш шампион във Франция, на най-доброто място за летене в Алпите е все едно да победиш Барселона на "Камп ноу" на футбол. Но това не е краят, а новото начало за 30-годишния софиянец - единственият, който професионално се занимава със спортната страна на парапланеризма.

Професионално всъщност е доста грубо казано, защото не получава пари. Но и не лети само за удоволствие. "Никога не ми е доставяло удоволствие просто да се рея из облаците. Винаги съм търсел да постигна нещо специфично като резултат", коментира Ясен, който държи рекорда на България за най-голям триъгълник с парапланер.

Ясен лети от 15 години, кога по-активно, кога по-слабо. Но в последните пет години се е отдал изцяло на спортните полети. Разбира се, във времето, когато не изкарва пари, за да може да се занимава със спорт. В този смисъл може да бъде определен като аматьор с професионално спортно мислене.

Ако го потърсите точно сега, няма да можете да го намерите, освен ако нямате специални връзки в Непал. Там Ясен прекарва голяма част от времето си, защото има постоянен приток от туристи и "известен хаос" на регулациите. Този път няма да е за дълго, защото след това отива за състезания във Венецуела и Колумбия.

Тази година обаче най-паметният момент ще му остане състезанието в Сент Андре лез Алп, малко на север от Ница и Кан. Според експертите това е най-доброто място за летене в Европа. И любимото за плеяда френски асове в парапланеризма - едни от най-добрите на континента.

Още по-странно е, че успява да се справи сам без никаква приятелска подкрепа. За да се ориентирате колко е важно това, е необходимо малко разяснение на правилата. Всички участници (в конкретното състезания 133) се движат по предварително зададени точки, които трябва да покрият от въздуха. "Това е като "Тур дьо Франс", където всички стартират заедно. При нас разликата е, че при старта си във въздуха", разказва Ясен.

Който е гледал поне един етап на колоездачния "Тур" знае, че без подкрепата на отбора си загубен. В парапланеризма няма отбори, но отборният дух е задължителен, за да може да се постигне успех. Състезателите летят на групи, като си помагат, за да се ориентират къде въздушните течения са най-подходящи.

Сам си обречен, защото няма как да си правиш разузнаването. А най-добрата тактика според него е да се бърза разумно. "Стратегията трябва да е баланс между скорост и височина. Когато бързаш много слизаш по-надолу", добавя той.

Така във Франция в рамките на шест дни постига серия от добри класирания. Два пъти влиза в тройката, веднъж печели етапна победа, а постоянно силното представяне го извежда до първото място в крайното класиране. 

Как така изведнъж се оказа толкова добър? "Винаги съм знаел, че съм добър. Но три години бях извън играта. Страдах, защото тогава излязоха крилата на Ozone, които направиха революция в дизайна и разбиха пазара. Аз нямах пари да си купя. Бях подпомаган от неконкурентни фирми, но бях извън играта", разказва Ясен Савов. През лятото събрал 2000 евро, купил си Ozone EnZo и нещата потръгнали. "Страдах, но и научих много", споделя той.

Сегашният производител е толкова голям и силен на пазара, че не си позволява да спонсорира състезатели. Или поне не такива от Източна Европа. А спортът предполага реклама. "Площта от долната страна на крилото е идеална за реклама. Чужденците имат невероятно финансово предимство. На мен никой не ми помага, а определено имам нужда от вливане на живителни сокове", добавя софиянецът, който за европейското във Франция летял с лоу-кост компания, а се върнал с колата на приятели. 

Освен това се изисква и координация и усещане за флуида. Да можеш да се плъзгаш по въздуха и да го усещаш с тялото си. "Трябва се чувстваш като едно цяло с цялата конструкция - с крилото, с вървите, сбруя. Аз чувствам, че плувам. Усещам въздуха с тялото си", добавя Ясен, който през годините е минал през неизбежни контузии - на костица на китката, глезена и дланта. Дори веднъж и на гръбначния стълб. 

Наличието на тези качества и умения правят разликата между добрия и обикновения парапланерист. Колко са добрите обаче е трудно да се прецени, защото малцина българи се развиват в спортна насока. Веселин Овчаров е вече известно име, като той се е специализирал в акробатиката. Савов се е концентрирал само в класическата дисциплина. И това е всичко.