- Чувствам се страхотно. Винаги е приятно да бъдеш на ново място и да се срещаш с нови хора. Вече имам много хубави впечатления. София ми напомня много на Братислава, така че се чувствам все едно съм си у дома. Животът и атмосферата тук са почти същите, както в Словакия, което е много приятно.

- Очаквам един много силен и качествен турнир. Залата е страхотна. Организацията е много добра и всички се трудят много здраво, за да направят едно страхотно събитие. Надявам се да дойдат много хора, за да ни подкрепят.

- Аз успях да се класирам буквално в последната минута, така че всички състезателки са преди мен, с по-предно класиране. Очаквам всеки мач да бъде изключително труден, но аз ще дам всичко от себе си и се надявам да се представя добре.

- Очевидно трябваше да променя доста неща. Постоянно трябва да се учиш, защото женският тенис се промени доста в последните години, стана много по-силов и все повече се разчита на физиката. Вече все по-рядко се виждат дълги разигравания. Така че, за да се приспособиш, трябва да се промени и начинът, по който тренираш, нещата, върху които работиш. В същото време е важно да запазиш своя стил, своята идентичност, да се опиташ да запазиш това, което винаги ти е носило успехи. В крайна сметка най-важното е винаги да се наслаждаваш, когато си на корта.

- Не, не ме притеснява изобщо. Свикнала съм с тези неща през годините. Знам, че това е част от работата ми. Аз обичам тениса, обичам това, което правя, а тези неща са част от него, така че се опитвам да се забавлявам. Разбира се, предпочитам да съм на корта и да играя, но нещата са такива, каквито са, така че е по-добре да приемам цялото това внимание с усмивка и да се наслаждавам, отколкото да гледам на него отрицателно.

- Да, тенисът е много индивидуален спорт. Така че е трудно да не мислиш изцяло за себе си и да имаш приятелски отношения с повечето момичета. Нашият спорт се променя. И вече е много по-професионален. Но за себе си мога да кажа, че нещата се промениха положително в това отношение. Сприятелих се с някои от момичетата, особено с Каролин (Вознячки). Тя е най-добрата ми приятелка. С Мария (Кириленко) също сме близки. Разбираме се много добре и това е доста приятно, защото преди, с изключение на Мартина (Хингис), нямах много добри приятелки в тура.

- Да, свирех на класическо пиано. За моите родители беше изключително важно образованието и всички други неща, включително тенисът, оставаха малко встрани. Тенисът беше повече хоби, към което моята баба ме запали. В началото не мислех сериозно за професионална кариера, но сега съм наистина щастлива от начина, по който се развиха нещата.

- Това е Мартина Хингис. Когато я победих във финала в Индиън Уелс (бел. авт. - първата титла в кариерата на Хантухова), тя ми каза, че отново ще спечеля турнира (и това се случи през 2007 г.). Тя винаги много ме е подкрепяла много. Мартина изигра огромна роля върху кариерата ми, защото ми казваше толкова много неща за тениса. Беше истинска привилегия да играя с нея на двойки. Освен това често тренирахме заедно и това бяха страхотни и много полезни за мен занимания. Наистина Мартина много ми липсва. И това, че вече не е в тура, е огромна загуба, защото начинът, по който тя играеше, беше страхотен. Сега вече няма такива тенисистки и всичко опира до сила и мощ.

- Не. Хокеят е най-популярният спорт в моята страна. През 2002 г. нашите хокеистите станаха световни шампиони, а ние спечелихме "Фед къп". Затова започнахме да носим тези тениски. Аз самата съм много голям фен на хокея. Имам много приятели сред хокеистите. Но като малка съм била доста на леда, защото майка ми беше състезателка по фигурно пързаляне.

- Винаги се опитвам да давам най-доброто от себе си. Опитвам се да подобрявам играта си всеки изминал ден. Не си правя дългосрочни планове и не си поставям конкретни цели за определен турнир или година. Наслаждавам се на играта и давам всичко от себе си, пък каквото стане.