Помага ли на спорта, ако съдиите си признават грешките на терена? В Германия през уикенда опитният международен съдия Волфганг Щарк призна пред чакащите го пред съблекалнята журналисти след мача "Борусия" (Дортмунд) - "Волфсбург", че е сбъркал при едно от отсъжданията си. Той призна, че не е трябвало да даде дузпа за гостите и да изгони защитника на "Борусия" Марсел Шмелцер, защото не е имало игра с ръка при опита му да избие топката от голлинията. Решението промени хода, а и изхода на мача, а извинението не помогна много. В резултат на загубата "Борусия", който нямаше загуба в 12 поредни мача в Бундеслигата, загуби практическите шансове да се бори за трета поредна титла, тъй като изостана с 14 токи от лидера "Байерн".

Малко по на запад лондонският "Арсенал" се възползва от две дузпи, с които спечели мача срещу "Уест бромич" с 2:0 като домакин. И двете дузпи бяха доста съмнителни. Дори мениджърът на "Арсенал" Арсен Венгер нарече едната от тях "малко щастлива". Нещо, което рядко треньорите признават, дори и най-модерните от тях. Реферът Майк Джоунс обаче не коментира ситуациите, тъй като такива са инструкциите на Висшата лига. Такава беше реакцията и на другите английски рефери, които през сезона имаха спорни отсъждания в полза на един или друг отбор. Коя от двете практики е по-полезната?

Съвременният футбол се показва по телевизията, а разположените множество камери показват за зрителите това, което човешкото око понякога не може да оцени в рамките на секунда или две. На играчите, както е известно, рядко може да им се вярва, защото те винаги са готови да се закълнат, че не са играли с ръка или че първо са докоснали топката. Други имат навика да падат в наказателното поле независимо дали са били спънати, за да могат да спечелят дузпа. При това положение въпросите са няколко - прав ли беше Щарк да се извини на за грешката си в Дортмунд, или по-прав е бил Джоунс, който не обели и дума пред журналистите? Още повече че според правилника решенията на съдиите са окончателни.

Цялата ситуация нямаше да бъде толкова актуална, ако в същото време ФИФА не изпробваше технология за отчитане на гола по време на световното клубно първенство в Япония. Отварянето на вратата за една технология логично води след себе си и въпроса защо да не се изпробва друга за другите спорни ситуации. Президентът на Асоциацията на професионалните футболисти в Англия Гордън Тейлър например призова видеоповторенията да се използват, за да се преценява дали играчите не симулират за дузпа. Той взе повод от падането на Санти Касорла от "Арсенал", без да има каквото и да било докосване от Стивън Рийд.

 "Това е тема, която от дълго време постоянно се коментира - как да се справим най-добре с високата скорост на играта и последващите проблеми за съдиите и техните асистенти. Мисля, че вече е неизбежно ясно, че ако технологиите се използват за отчитане на гола и ситуациите за дузпа, това ще помогне. Останалите спортове се развиват и използват технологиите, не знам защо да не е успешно и във футбола", заяви Тейлър, цитиран от The Telegraph.

В случая с "Борусия" грешката на Щарк и неговото признание няма да имат ефект върху резултата и върху шансовете на отбора да се бори за титлата, но поне помогна на Шмелцер, който няма да бъде наказан за червения си картон. Другият резултат е, че Германският футболен съюз реши Щарк да не ръководи повече мачове на "Борусия" до края на сезона, защото се оказа, че това е поредната му грешка в ущърб на шампионите. Но темата за това какво правят съдиите и как да са по-прецизни вече е много по-актуална в Германия. Треньорът на "Байерн" Юп Хайнкес поднови темата за възможностите на четвъртия съдия, който е най-ненатовареният от бригадата. "Още преди години казах, че четвъртият съдия трябва да седи пред монитор и да съобщи на съдията, както беше в Дортмунд, че няма игра с ръка и не е за червен картон", сподели Хайнкес.

Тезата на ФИФА винаги е била, че съдията е човек и той може да сбърка. Световната футболна федерация залага на човешкото начало в играта, което включва и възможността за грешки. Но това, което остава неотчетено в ситуации като тази в Дортмунд, е и фактът, че всички играчи на "Волфсбург" в близост до ситуацията претендираха за дузпа и изгонване. Само с това си поведение те изпаднаха в не по-малко глупава ситуация от самия съдия. Но докато има спорни ситуации, за които не може да се каже кой е прав и кой крив, ще има и провокатори и играчи, които да се опитват да подведат реферите.

Венгер освен треньор често е и телевизионен коментатор. Като такъв му се налага да коментира множество нечестни или грешни отсъждания. Но когато отборът му не прави силен сезон, под напрежение и има шанс да постигне победа, ситуацията се изменя. Той попада в ситуацията, в която, когато отборът ти е ощетен, винаги си наясно с грешното отсъждане. Когато си от страната на облагодетелствания, признанията се правят по-трудно. "Касорла ми каза, че го е докоснал. Не знам, не съм го анализирал още. Но ние трябваше да спечелим този мач, защото създадохме много положения", добави той.

Преди година в бейзбола един от най-опитните съдии провали уникално постижение с едно спорно свое отсъждане. На следващия ден, когато отново ръководи мач на същите отбори, се разплака преди началото на срещата. Той не успя да промени нищо, но показа човешката страна на спорта. Признанието на Щарк вероятно не му донесе прошка. А мълчанието на останалите съдии само повдига въпроса какво е възможно да се случи, за да може футболът да бъде по-прецизен и справедлив, без да загуби своя дух и характер.