Големите оттегляния в спорта през 2012 г.

Отиващата си 2012 г. беше богата откъм спортни събития с провеждането на тридесетите летни олимпийски игри в Лондон и Европейското първенство по футбол в Полша и Украйна. Изминалите 12 месеца маркираха и края на цели ери в отделните спортове с оттеглянето на състезатели, придобили легендарен статут.
Йордан Йовчев
Легендата на българския спорт прекрати състезателната си кариера на 39-годишна възраст и с рекордните за спортната гимнастика шест олимпийски участия. В Лондон Йовчев зае изключително впечатляващото за възрастта си седмо място във финала на халки. Той е олимпийски вицешампион на същия уред от Атина 2004, когато титлата скандално беше присъдена на представителя на домакините Димостенис Тампакос.
Освен това българинът има три бронзови отличия - на халки и земя в Сидни през 2000 г. и на земя в Атина. Гимнастикът е четирикратен световен шампион и веднъж европейски. Той е спечелил общо 26 отличия от олимпиади, световни и европейски първенства.
След олимпийските игри в Лондон Йовчев завърши с отличие бакалавърската си степен в Националната спортна академия. С края на състезателната си кариера той ще се отдаде изцяло върху работата си като президент на Българската федерация по спортна гимнастика. Йовчев, който във вторник получи "Спортен Икар" за изключителна спортна кариера, също така ще помага на националния треньор Красимир Дунев.
Стилиян Петров
Българският национал не е обявявал официално оттеглянето си от футбола, след като се раздели с терена и започна битка с левкемията. Полузащитникът получи широка подкрепа от футболния свят, а феновете на "Астън вила" продължават традицията в 19-ата минута на всеки мач на отбора да се изправят на крака, за да аплодират и пеят песни в подкрепа на българския футболист.
Петров вече е в ремисия и възстановяването му върви добре. "В момента се намирам в стабилизираща фаза. Трябва да премина още няколко цикъла от лечението. Изминах един дълъг и труден път. Аз се боря с всички сили. Досега лечението ми върви добре, което е положително", заяви Петров пред Birmingham Mail в края на ноември.
Полузащитникът, който си извоюва статус на легенда в сърцата на феновете на "Селтик", има 106 мача за националния отбор след дебюта си през 1998 г.

Михаел Балак
Германският футболист сложи край на кариерата си на 36-годишна възраст, след като през лятото изпълни договора си с "Байер" (Леверкузен). Бившият капитан на Бундестима, който мина през "Байерн" (Мюнхен) и "Челси", имаше множество оферти да продължи кариерата си, но в крайна сметка се отказа от футбола и на 5 май се появи на терена за последен път. Балак започна професионалната си кариера през 1995 г. и спечели първата от четирите си титли в Бундеслигата с "Кайзерслаутерн" през 1998 г. Той така и не успя да спечели трофей с "Байер", когато през 2002 г. "аспирините" изгубиха битката в първенството, за Купата на Германия и финала в Шампионската лига. През същата година той беше част и от тима на Германия, който загуби финала на Световното първенство в Япония и Южна Корея.
След това Балак спечели три титли за четири години с "Байер", преди да премине в "Челси". С лондончани германецът триумфира във Висшата лига, три пъти вдигна ФА къп и веднъж Купата на лигата.
Полузащитникът има 98 мача за националния отбор, като най-големият удар за него беше отпадането му от Мондиал 2010 заради контузия след сблъсък с Кевин-Принс Боатенг. Впоследствие Балак не само загуби капитанската лента, но и не успя да намери път обратно към Бундестима.
Роберто Карлош
Легендарният защитник сложи край на футболната си кариера в началото на август. В момента 39-годишният бразилец е директор в първодивизионния руски "Анжи" (Махачкала).
Най-големите успехи в клубната си кариера Карлош постигна с "Реал" (Мадрид), с който спечели три пъти Шампионската лига и четири пъти Примера дивисион. Играчът е играл още за "Униао Сао Жоао", "Палмейрас", "Интер", "Фенербахче" и "Коринтианс".
Бранителят е световен шампион с Бразилия от първенството през 2002 г. в Южна Корея и Япония и сребърен медалист от надпреварата във Франция през 1998 г. Той има 125 мача с националната фланелка.
Фабрис Муамба
Полузащитникът на "Болтън" прекрати състезателната си кариера, след като колабира по време на мач от ФА къп срещу "Тотнъм" на 17 март. Тогава сърцето на 24-годишния бивш младежки национал на Англия спря за 78 минути. "Загубихме ли мача?" - това са били първите думи на Муамба след идването му в съзнание. По-късно той сам определи оживяването си като чудо, но трябваше да се раздели с надеждите си отново да играе футбол. Независимо от това, Муамба бързо се превърна в символ на вдъхновение на Острова.

Майкъл Фелпс
Американският плувец се оттегли със стил и статуса на най-успешния олимпиец в историята с рекордните 18 златни и общо 22 медала.
Титанът в плуването постигна всичките си цели с усмивка, както и светът го изпрати. На 27 години той вече се е превърнал в легенда, а олимпийското му постижение едва ли скоро ще бъде подобрено.
Фелпс стартира слабо на игрите в Лондон, но с четири златни и две сребърни отличия вече има общо 22 медала от три олимпиади. Неговите 18 титли са два пъти повече от тези на който и да е друг атлет.
Американецът обеща, че игрите в Лондон ще са последните в неговата кариера, а успехите му са толкова значими, че още по време на турнира в английската столица Международната федерация му връчи награда за цялостен принос към спорта.
Ким Клайстерс
Още през май една от най-силните тенисистки в последните 10 години Ким Клайстерс обяви, че ще се сбогува със спорта на своя любим и най-успешен турнир - US Open.
През май 2007 г. белгийката се оттегли от кортовете заради раждането на дъщеря си, но след смъртта на своя баща се завърна през март 2009 г. В крайна сметка именно след повторната си поява на корта тя записа най-големите успехи в своята кариера.
Клайстерс спечели два пъти поред US Open - през 2009 и 2010 г., Australian Open през 2011 г. и заключителния турнир на WTA през 2010 г. Белгийката се оттегли от индивидуалния тенис с четири титли от Големия шлем и общо 41 от календара на WTA, което й отрежда десето място във вечната класация. Тя оглавяваше световната ранглиста два пъти в кариерата си, като за първи път го направи на 11 август 2003 г.

Анди Родик
Бившият номер 1 в световния тенис Анди Родик се оттегли навръх 30-ия си рожден ден с края на участието си в US Open през август. Най-успешната му година остана 2003, когато триумфира пред родна публука в Ню Йорк. В богатата си кариера американецът спечели 32 титли в турнири на АТП, сред които пет от сериите "Мастърс" и над 20 млн. щатски долара от наградни фондове. Родик има три загубени финала на "Уимбълдън", но с отличната си игра на тревни кортове спечели сърцата на британските фенове.
Хуан Карлос Фереро
Испанецът е другият голям тенисист, който се раздели със спорта. Най-големият успех в неговата кариера е титлата от "Ролан Гарос" през 2003 г. на любимите му червени кортове. Същата година той игра финал на US Open, а на 8 септември оглави световната ранглиста. Тогава испанецът остана на върха осем седмици.
Фереро има още един финал на "Ролан Гарос" през 2002 г., полуфинал на Australian Open през 2004 г. и два четвъртфинала на "Уимбълдън" - през 2007 и 2009 г. Освен това има четири титли и два финала в турнирите от сериите "Мастърс".
Тенисистът има 17 мача за Испания за купа "Дейвис", като спечели надпреварата три пъти - 2000, 2004 и 2009 г. Последната от общо 16-те му титли от календара на АТП беше на клей в Щутгарт през 2011 г. През изминалия сезон обаче непрекъснато страдаше от контузии и падна до номер 111 в ранглистата.

Михаел Шумахер
Шест години след величественото си оттегляне в Гран при на Бразилия, Михаел Шумахер каза последно сбогом на Формула 1 от "Интерлагос". През 2006 г. германецът се оттегли с почести след седем световни титли, а преди месец сложи край на разочароващите си три сезона с "Мерцедес", превърнали го в бледа сянка на познатата фигура от доминацията му с "Ферари".
Шумахер завърши на 13-о място 18-ия си пълен сезон в световния шампионат, а последните три бяха и първите, в които не записа победа. За тригодишната си авантюра с "Мерцедес" той стигна само веднъж до подиума с трето място в Гран при на Валенсия, но независимо от това повечето значими рекорди във Формула 1 ще останат негово притежание и в близките години.
Германецът е най-успешният пилот в историята на спорта с рекордните си 7 световни титли, 91 победи в Гран при, 155 качвания на подиума и 68 полпозишъна. Той е спечелил най-много точки, бил е начело в най-много обиколки и е записал повече най-бързи турове от който и да било пилот в Гран при. Неговите 13 победи през 2004 г., 19-те поредни подиума през 2001 и 2002 г. и 24-те поредни състезания в зоната на точките също остават недостижими. В началото на януари Шумахер ще навърши 44 години и бе категоричен, че окончателно се разделя с активното си участие в моторните спортове.
Себастиен Льоб
Деветкратният световен рали шампион приключи последната година от участието си с пълна програма във WRC и, изглежда, най-после ще даде шанс за титлата на своите досегашни конкуренти, след като доминираше в последното десетилетие.
Пилотът на "Ситроен" категорично показа, че все още е безспорният рали крал с великолепната си осма поредна победа във финалното за сезона рали "Испания". Това беше 76-и успех в богатата кариера на французина, който догодина ще кара само в четири избрани кръга и без амбиции за десета титла.
Кейси Стоунър
Двукратният световен шампион в MotoGP изненада феновете със своето оттегляне, дошло в момент, когато е на върха. 27-годишният австралиец сложи край на своята кариера твърде рано, за да се отдаде на своето семейство и повече спокойни занимания като риболова.
Стоунър оставя мотоциклетизма с 45 победи и 88 подиума за 11 сезона. 38 от неговите успехи са постигнати в MotoGP, където той дебютира през 2006 г. За толкова кратко време австралиецът се превърна в четвъртия най-успешен пилот в 63-годишната история на най-високия клас, като се нареди между легендите Майкъл Дуън и Майк Хейлууд.