Маргарет Тачър имаше сложни отношения с английския футбол

Кончината на бившия британски премиер Маргарет Тачър напомни за сложните й отношения с най-популярния спорт в Англия. Според някои анализатори тя е имала дори вредно влияние върху футбола заради своето безразличие към него и надменно отношение към привържениците му.
По-малко от месец след като Тачър става първата жена - министър председател на Великобритания, на 4 май 1979 г. "Нотингам форест" побеждава "Малмьо" на Олимпийския стадион в Мюнхен и печели Купата на европейските шампиони за пръв път в историята си.
Това е третият от шест поредни сезона между 1977 и 1982 г., в които английските клубове стават европейски шампиони - "Ливърпул" спечели два трофея, след това "Форест" повтори упражнението, преди отново червените да станат шампиони. А накрая "Астън вила" стъпи на европейския връх в Ротердам.
Успехите на терена обаче са свързани с проблеми извън него. През 70-те години организирани групи от хулигани създават проблеми из цялата страна, а и извън нея, а Тачър се зарича да се справи с това.
Тачър подкрепи изцяло изваждането на английските клубове от европейските турнири след трагедията на стадион "Хейзъл" на финала между "Ливърпул" и "Ювентус" през 1985 г. "Трябва да изчистим играта от хулиганизма у дома, преди евентуално да ни позволят да ходим навън", коментира тогава тя по повод решението на УЕФА.
"Желязната лейди не обичаше футбола и хулеше феновете. Тя смяташе, че всички фенове са варвари, и никога не успя да си отвори очите по въпроса. Виждаше престъпници у обикновените граждани, част от които бяха просто жертви", написа авторитетният журналист от английския вестник "Телеграф" Хенри Уинтър.
В следващите три години обаче се променя твърде малко, а през 1988 г. Тачър констатира: "Трябва да изчистим напълно това петно от нашата репутация."
Английските клубове и фенове се върнаха на европейската сцена след вдигането на забраната през 1990 г. Заслугите на Тачър за някаква промяна в английския футбол обаче са спорни.

Нейните мерки включваха въвеждането на членство във фенклубовете. Според някои от изискванията допускането на зрители без членска карта на стадиона е можело да бъде наказвано със затвор.
Консервативната партия на Тачър инициира и въвеждането на задължителни лични карти за всички зрители, които влизат на стадионите. Само 13 от 92 клуба обаче успяват да въведат системата и все още се смята, че успешното прокарване на тази инициатива е можела да има убийствен ефект за играта.
"Никога не забравяйте, че тя мразеше футболните запалянковци. Тя мразеше всичко у работническата класа. Обяви им война и използва своите кучета да ги разруши, като се започне с миньорите, мине се през профсъюзите и с всеки, свързан по някакъв начин с Ирландия. Стигна се дотам, че да бъде презиран всеки, който се мотае около футболен стадион", написа Дейвид Мадок във вестник "Мирър" наскоро.
По-късно докладът "Тейлър" в резултат на трагедията на стадион "Хилсбъро" отрича системата на задължителното членство във фенклубове и още по-силно критикува въвеждането на зрителски лични карти. Според него това води до дискриминация на независимите зрители, които не искат да членуват във фенклубове. Освен това докладът констатира, че не може да се даде точна оценка до каква степен тези мерки се борят с хулиганството.
Кулминацията на проблемите е трагедията на 15 април 1989 г. на "Хилсбъро" в Шефилд, където загинаха 96 души. Мнозина от роднините на загиналите дълги години смятаха, че Тачър е покровителствала лъжите на полицията за ролята на феновете на "Ливърпул". Те настояваха за яснота по случая преди смъртта й. Миналата година независим доклад установи, че полицията е прикривала слабостите си, като е прехвърляла вината на запалянковците.

Бившият секретар по вътрешните работи Джак Строу обвини Тачър във насърчаването на "култура на безнаказаност" в полицията, която се е възползвала да прикрие вината си. В часовете след смъртта й много запалянковци написаха в социалните мрежи, че тя трябва да поеме част от вината за случилото се в Шефилд. "Тя знаеше, тя не направи нищо", написа Франсис Лийч в "Туитър".
Смята се, че най-големият проблем за футбола в тези години е липсата на какъвто и да било интерес у Тачър към футбола. Според наблюдателите футболът е бил от второстепенно значение за нея на фона на други вътрешни и външнополитически проблеми. Нейният наследник Джон Мейджър например е известен привърженик на "Челси". Тони Блеър след това се определяше като фен на "Нюкасъл". А Гордън Браун обича "Рейт роувърс". Настоящият премиер Дейвид Камерън симпатизира на "Астън вила".
"Желязната лейди не се грижеше за играта, а и футбола не го беше грижа за нея", пише Оливър Плат от сайта goal.com.
Докладът "Тейлър", който доведе до въвеждането на стадиони със седящи места и промени коренно лицето на английския футбол, излезе на бял свят само дни преди оттеглянето на Тачър от премиерския пост.
Английската Висша лига обяви, че няма да изисква от клубовете да почетат паметта на Тачър с минута мълчание в следващите мачове. Подобно се очаква да бъде решението и на Футболната асоциация по отношение на предстоящите полуфинали за ФА къп на стадион "Уембли". "Манчестър юнайтед" и "Манчестър сити" също не почетоха бившия премиер преди началото на дербито снощи.