Руските олигарси платиха насила половината сметка за олимпиадата в Сочи
Планините около Сочи са приютили хълма на Потанин, лифта на "Газпром" и ски шанцата на Сбербанк. Измислените от местните жители прякори на част от най-важните съоръжения за зимните олимпийски игри през февруари недвусмислено подсказват кой е платил сметката.
Обикновено в другите страни, които досега са организирали олимпиади, финансирането на инфраструктурата е било почти изцяло за сметка на обществените средства. Руското правителство обаче прехвърли половината от разходите на контролирани от държавата фирми и олигарси.
До момента разходите на олимпийските игри възлизат на около 51 милиарда долара, което ще ги направи най-скъпите в историята. За сравнение - лятната олимпиада в Лондон струваше 14.3 милиарда долара, а рекордът се държеше от игрите в Пекин през 2008 г. - 40 милиарда долара.
За президента на Русия Владимир Путин игрите са въпрос на чест и затова той прехвърли ключовите проекти на някои от водещите бизнесмени в страната. Бившият премиер Михаил Касянов определя участието им като вид "данък, въведен от президента".
"Ако искаш да правиш бизнес в Русия, това е данъкът, който трябва да платиш. Това е данък, който той иска да платиш", коментира Касянов пред Associated Press.
Това особено силно важи за кралете на метала Владимир Потанин и Олег Дерипаска, които натрупаха своето състояние след приватизацията на държавните предприятия след 1991 г. За останалите, които израснаха след идването на Путин на власт през 2000 г., олимпийските игри са отличен шанс да спечелят от договорите с държавата.
Повечето от проектите с участието на олигарсите не са печеливши, а част от бизнесмените не крият, че са на загуба. Но всеки, който прави бизнес в Русия днес, е наясно с необходимостта да си в добри отношения с правителството и особено с президента.
За много от тях е още пресен споменът от 2008 г., когато с една вербална атака изтри 40 процента от пазарната стойност на компанията "Мечел", която поевтиня с 6 милиарда долара.
"Руският голям бизнес е много зависим от правителството и често трябва да се съобразява с молбите на Путин и да поемат проекти, които са важни за силните политици на деня", коментира Владимир Милов, икономист и бивш заместник-министър на енергетиката, който сега е част от опозицията.
Бизнесмените и държавните компании отричат да са били притискани да инвестират в Сочи или че са го направили срещу обещания за преференциално отношение.
"Газпром" написа до AP, че неговото участие в Сочи 2014 е "бизнес проект и сериозна социална отговорност". Проектите на компанията в олимпиадата са много и струват около 3 милиарда долара. Тя изгражда газопровод, който да доставя газ до региона, електростанция в покрайнините на Сочи, курорт за ски алпийски дисциплини, едно от трите олимпийски села и центъра за биатлон и ски бягане.
Андрей Елинсон, заместник генерален директор на компанията "Базовий елемент" на Дерипаска, твърди, че всички проекти в Сочи са изчислени да бъдат печеливши. Компанията строи олимпийското село и пристанище, а наскоро завърши модернизацията на летището за общо около 1.4 милиарда долара.
"Ние сме стратегически инвеститор в региона. Вярваме в развитието на района като цяло", заяви Елинсон.
След края на игрите "Базовий елемент" планира да превърне олимпийското село в апартаменти, а пристанището в марина.
Някои от изпълнителите на проекти недоволстват, че са били принудени да изпълняват редица извънредни изисквания, което е повишило разходите им. Сметката им набъбна заради молбите на държавната компания "Олимпстрой", която поиска да се построи повече инфраструктура от предварително планираното.
Потанин започна да строи ски курорта Роза Хутор преди още Сочи да бъде избран за домакин на игрите през 2007 г. Той изразходва 2.5 милиарда долара, включително 500 милиона за инфраструктура по изискванията на МОК.
Курортът трябваше да затвори врати за няколко седмици, докато приемаше тестовите състезания през последните два сезона. Това е довело до нереализирани приходи по 3.2 милиона долара на всеки от месеците, в които е бил затворен, според генералния директор на Роза Хутор Сергей Башин.
Когато притежаваният от Потанин холдинг "Интеррос" се обвърза с игрите, "нямахме идея какво точно ще се изисква от нас", казва Башин. Според него пускането на всички обекти в срок вече се е превърнало във "въпрос на чест".
Башин твърди, че не е трябвало да се правят толкова отстъпки. "Когато ни помолеха да построим това или онова, вероятно бяхме твърде меки в приемането на тези молби", каза той.
Потанин, чието състояние се оценява на 14.3 милиарда долара, първи надигна глас. Миналата година той каза, че руското правителство е трябвало да го компенсира с най-малко 500 милиона долара. Според него тази част от разходите трябва да са отговорност на Кремъл.
Роза Хутор поиска от кабинета да се създаде специална икономическа зона в района на Сочи. Данъчните отстъпки според тях ще направят проектите по-резонни и ще помогнат да изплащането на дълговете към държавната банка Внешекономабнк според Башин.
Разочарованието намери подкрепа само у Дерипаска и неговата компания "Базовий елемент", която съди "Олимпстрой" за около 50 милиона долара. Сумата е в резултат на претенции на "Олимпстрой" за качеството на използваните материали за предпазване на брега около пристанището.
Компанията на Дерипаска също така се оплаква, че това пристанище обслужва само 20 процента от обещаните от правителството товари, което влияе пряко върху приходите.
"Много е разочароващо. Но мислим, че има лечение за проблема, ако правителството поеме нещата отговорно и излезе с решение, което да помогне на проекта и на инвеститора да си изплатят вложението", коментира Елинсон.
Той твърди, че на този етап всички инвеститори са притеснени за допълнителните разходи. Миналия месец "Базовий елемент", "Интеррос", "Газпром" и държавната Сбербанк поискаха от правителството да покрие загубите им. Все още няма официален отговор на молбата им, но в предишни случаи кабинетът е твърдял, че инвеститорите трябва да поемат пълната отговорност за загубите.
"Това са рисковете на тези, които взимат решенията", заяви вицепремиерът Дмитрий Козак, който следи и е отговорен за подготовката за Сочи 2014.
За разлика от олигарсите от времето на Елцин като Дерипаска и Потанин някои от новите приближени на Кремъл вероятно ще излязат на печалба от игрите.
Един от тези, които ще спечелят, е Аркадий Ротенберг, който познава Путин от 12-годишен. Чрез своя фирма Ротенберг притежава около 39 процента от компанията "Мостотрест", която получи десетки финансирани от правителството договори. Тя построи почти всички магистрали в района. Проектът включва и околовръстното шосе на Сочи за 1.6 милиарда долара плюс тунели, мостове и жп линии за общо 3.4 милиарда долара.
"Тези, които са станали милиардери преди идването на Путин на власт, сега ще трябва да платят цената, затова са принуждавани на инвестират и да строят", казва Касянов.
"Другите от поколението на Путин ще направят пари. Те използват обществени средства. Не инвестират собствени пари, а просто работят по договори с държавата", допълни той.
Един бизнесмен беше публично заклеймен, след като не успя да довърши навреме своя проект. При една от своите обиколки в Сочи през февруари Путин скастри остро своите служители за закъсненията и за високите разходи при строежа на ски шанцата.
Проектът се движи от Ахмед Билалов, който дори преди време притежаваше 90 процента от него. Държавната Сбербанк взе контролния пакет през 2012 г., когато проектът изпитваше проблеми. По-малкият брат на Билалов получи останалите 40 процента след телевизионна намеса на Путин.
Билалов веднага загуби вицепрезидентския си пост в Руския олимпийски комитет, но Путин още не беше приключил с него. През април прокуратурата повдигна обвинение в ролята му на президент на държавна компания, която строи ски курорти на други места в Кавказ. Изправен пред опасността да бъде осъден на четири години затвор, Билалов напусна Русия.
Най-малко една компания със сигурност е признала безсмислието на инвестицията си в Сочи. По време на инспекция през февруари Путин попита члена на съвета на директорите на минния гигант УГМК Андрей Бокарев дали ще подари новата зала за хокей на лед на стойност 100 милиона долара на държавата след игрите.
"Няма начин да откажете", каза Путин. Това не беше директна заповед, но намекът беше ясен. Бокарев бързо забрави обещанията си да разглоби залата, за да бъде преместена в близост до работниците на УГМК, и обяви пред президента: "Няма проблеми."