В кризата човек може да се жалва от проблемите. Може да се оправдава с нея. Но в битката за оцеляване може да види и шанс за успех. Точно това е направил занимаващ се с недвижими имоти юрист от Украйна, излязъл от финансовия срив на неговия сектор още по-силен като... професионален дрифтър и атлет на "Ред бул".

Запознайте се с Александър Гринчук-Гриня, трикратен дрифт шампион на Украйна. Победител в редица престижни надпревари, достигнал набързо най-високия ранг в състезателната йерархия на "биковете", редом до звезди като Себастиан Фетел, Себастиен Льоб и Феликс Баумгартнер.

 

Дрифтът се заражда преди повече от 30 години в Япония. Наименованието идва от плъзгането, пързалянето на автомобила по асфалта. С умишленото и контролирано скоростно поднасяне на колата в завой се постига максимална скорост и ъгъл на странично пързаляне за възможно най-дълго време. Автомобилите трябва да са с голяма мощност, предавана към задните колела, максимално олекотени и с оптимално разпределение на теглото. С времето дисциплината навлиза на пистите, легализира се и придобива състезателен характер.

Той е живото доказателство за чара на дисциплината, в която не се изисква голям опит, а повече усет и талант. В последните около 15 години дрифтът претърпя силен бум, като филмът "Бързи и яростни" помогна за това.

Той признава, че не обича високите скорости и се е насочил към дрифта като "по-отговорен избор" заради жена си и двете му деца. "Хората си мислят, че дрифтът е опасен, но са в заблуда. Поне когато става въпрос за състезания на обособени трасета. Винаги изглежда страшно, когато имаш бърз и мощен автомобил, а пък и там където другите спират, ние просто завиваме. Но реално, ако изпуснеш дрифта, в повечето случаи ударите са с не повече от 40-60 км/ч, което е нищо за моторните спортове. Автомобилите ни си имат ролкейдж и всички останали мерки за сигурност", обяснява украинецът.

Неговата мания започна през 2006 г., когато си купува нов "Нисан 350Z" и решава да повтори видяното в "Бързи и яростни". Първият опит е плачевен – завърта се, двигателят угасва, а брат му се залива от смях от другата страна на камерата.

Той търси контакт с местните състезатели в Одеса, които на този етап се съревновават за време между конуси. "Отидох там и тогава от нищото с вратите напред изскочиха две беемвета и един "Нисан". Веднага ми стана ясно, че дрифтът е за мен. Запознах се с тях, поканиха ме на тренировъчното им трасе. Бяхме 7-8 автомобила, като само се размотавахме и тренирахме любителски през уикендите".

До ноември 2007 г. младежите вече са събрали достатъчно опит и самочувствие на нещо повече от обикновени шофьори и провеждат първото си шоу пред публика в Одеса. Същевременно и в Киев е започнало постепенно да се образува дрифт общество, а половин година по-късно младежите от двата града се обединяват за първото си състезание.

Дрифтът в Украйна започва доста бързо да се разраства и през 2008 г. получава първото си признание, когато местният офис на "Ред бул" поставя своята арка на състезанията. "Те бяха първите, които спонсорираха нашите събития. Не беше нещо мащабно, но показваше, че се движим в правилната посока. Хората вече започнаха да виждат в нас някакво претворение на герои от филми и компютърни игри. Естествено не бяхме на тяхното ниво, но бяхме истински и бяхме пред тях", допълва Гриня.

Поетапно австрийският производител на енергийни напитки засилва присъствието си в състезанията, които се превръщат в едни от най-популярните спортни събития в Украйна. Тогава "Ред бул" започва да спонсорира Гринчук и той добива най-ниския статус - на "местното момче с кенче".

През 2010 г. дрифт шампионатът прави нова сериозна крачка напред с привличането за спонсор на първия си производител на гуми – Maxxis. "Бях сред първите, които те започнаха да спонсорират. Финансовата криза обаче вече бе започнала и не след дълго ни застигна. Бизнесът ми е свързан с недвижимите имоти и по това време пазарът се срина, а с това и състоянието ми. Обичах дрифта, имах своите постижения и имах два пътя. Да се откажа и да остана само съдия - не исках, защото все още ми се караше. Вторият вариант бе да постигна невъзможното - да си намеря спонсори."

Тогава той се затваря в офиса си и по думите на неговата съпруга Анастасия не вижда семейството си около месец. Първо опитва да си намери мениджърска агенция, но нито една няма нужните контакти в моторните спортове. "И тогава разбрах, че трябва да се справя сам. Зарових се в интернет и ми отне три месеца, за да подготвя първата си презентация за пред спонсорите. Изпратих я едва ли не на всички. Тогава пътищата ни с Maxxis се пресякоха на правилното място в точния момент."

Попитаха ме "какво ти трябва", а аз плахо им отговорих "150 гуми на сезон". Мислех си само не ме убивайте, а те отвърнаха "ок, няма проблеми". Тогава едва не получих инфаркт. В онзи момент карах с гуми, които можех да си позволя, а сега те ми даваха безплатно специално създадени за дрифт, по 250 долара бройката".

Усилената работа му се отплаща, като същевременно работи за удовлетворение на спонсорите с наемането на професионален екип от фотографи и оператори. В това време останалите дрифтъри само се чудили защо се занимава с това. "Вече бях събрал тонове снимки и клипове, а с тези нови гуми много лесно станах двукратен шампион на Украйна. Всичко сработи отлично, останалите го видяха и се преориентираха. Предоставих им своята презентация, започнаха да заснемат изявите си и до края на годината още два производителя на гуми станаха спонсори на състезатели. Останалите просто видяха че системата работи и я пренастроиха за себе си", разказва Гринчук.

Финансовата криза обаче продължава и в крайна сметка украинският офис на Maxxis фалира. В това време изявите на Гриня са били следени активно от представителите на "Ред бул". Препратили всичките му материали към централата в Австрия, а оттам им казали: "Да, този е добър. Има стил и нужния характер. Искаме го."

С голяма компания зад гърба си вече дори не му се налага сам да си търси спонсори. "Стана много по-лесно да се сдобия с нов производител на гуми – от "Марангони" сами ме потърсиха, след като бяха харесали проекта ми с Maxxis. Пристигнаха още няколко сериозни компании. Така от уличните състезания стигнах до възможността да си избирам с кой спонсор да работя. Всичко това обаче стана не стана като професионално занимание, а по-скоро в опит за оцеляване и не се притеснявах от отказ. Беше много неочаквано. По образование съм юрист, занимавах се с недвижими имоти. Изведнъж станах професионален състезател. Никога не знаеш къде ще ти излезе късмета", убеден е той.

Гриня оценява Украйна като малък и недостатъчно богат пазар, но не си е поставил ограничения заради националността си в търсенето на спонсори извън страната. Той дава пример с филтрите K&N, които нямат представителство и въобще не продават продуктите си в страната. Гриня започва контакта си с тях директно през централата им в САЩ, минава през офиса във Великобритания и стига до този в Холандия, с който първоначално договаря само предоставянето на филтри.

Именно там се запознава с колегите си в "Ред бул" Себастиен Льоб, ветерана Дейвид Култард и пилота на "Торо росо" Даниел Рикардо. "Изведнъж се оказа, че трябва да се състезавам с тези момчета от Формула 1, WRC и DTM. Дадоха ми карт с 30 к.с. и той... наистина е опасен (смее се). Участваше и мотоциклетният каскадьор Крис Пфайфър, на пръв поглед той бе единственият, когото бих могъл да победя. Той обаче завърши пети, но пък победих Култард! Е, вярно, че започна да се оплаква колко го болял кръста... Това бе нещо немислимо за мен до този момент. Гледах ги като извънземни, но всички те са много земни и готини хора, комуникацията с тях е лесна. Истината е, че когато си атлет на "Ред бул", няма разлика дали си деветкратен световен шампион във WRC или си уличен състезател с три титли в Украйна. Всички са звезди, ти си тяхна личност и всички сте еднакво равни", категоричен е Гриня.

Украинецът бе в България за провеждането на Red Bull Car Park Drift, което подбра един български дрифтър - Красимир Стефанов, за световните финали в Дубай. Преди това единствената му представа за дрифта в България бе свързана с европейския шампион за 2010 г. Тодор Дунев, на чиято картинг писта завъртя няколко обиколки.

Според него дрифтът е подценяван не само от зрителите, но и от пилотите от класическите автомобилни дисциплини. "Нашият спорт е най-високото ниво на управление на автомобила. Не трябва просто да караш направо като на писта - газ-спирачка, газ-спирачка, а да намериш перфектния баланс в работата с волана, газта и спирачката. Някои рали пилоти с изненада откриват, че им трябват и допълнителни умения за дрифта, усет за настройване на автомобила, както и смяна на нагласата. Разликата е огромна."

Бъдещите "творчески планове" на Гриня са свързани с типичните за "Ред бул" изяви, но категорично изключва скок от ръба на Космоса. "След скока на Феликс Баумгартнер приятелите веднага ме попитаха дали не смятам да кача моя "Нисан" на 50 км височина и да скоча с него (поглежда с питащ поглед съпругата си). Дааа, би било малко глупаво (смее се). Имаме няколко идеи, не толкова грандиозни, свързани са с маркетинговото развитие на дрифта. До 2-3 седмици с Крис Пфайфър ще направим специален видеопроект в Украйна. Ще е нещо, което никой не е правил досега, не и по-такъв начин. Получихме одобрение от централата в Залцбург, така че очаквайте нещо велико!"