Стилиян Петров: Всяка сутрин се будя щастлив, защото виждам семейството си
След като премина тежкото лечение с интензивна химиотерапия, Стилиян Петров, който преди година беше диагностициран с остра форма на левкемия, се насочва към нов етап от своя живот - треньорската професия.
Бившият капитан на българския национален отбор и "Астън вила" започва работа като асистент на Гордън Кауанс във втория отбор на бирмингамци. Неговите притеснения все още не са изчезнали, тъй като от лечението му остават още две години, но 34-годишният Петров сподели, че в момента се чувства по-щастлив от всякога, защото е жив и може да се наслаждава на времето със своето семейство.
"Не знам как изглежда адът, но левкемията би трябвало да е по-страшна. Беше много, много тежко, но ние, като семейство, никога не се предадохме. През този период много мисли и въпроси минаваха през главата ми, но ние се надявахме, че лечението върви добре и това е важното", сподели Петров в интервю за Mirror.
Той заяви, че дължи всичко на своето семейство и най-вече на съпругата си Паулина, която го е подкрепяла през цялото време и непрекъснато му е давала стимул да продължи да се бори с болестта.
"Ожених се за точната жена и имаме две невероятни деца. Те бяха страхотни, както и моите родители. Силата и подкрепата, която ми даваха през тези месеци беше невероятна. Те ме тласкаха до краен предел, защото знаеха, че трябва да се боря", каза още Петров.
"Като играч трябва да се бориш за своето място в отбора, но тук ставаше въпрос да се бориш за своя живот. Жена ми знаеше това и затова винаги ме насърчаваше. Знаех, че през този период трябва да бъда достатъчно силен."
"Понякога заради химиотерапиите апетитът ти напълно изчезва. Знаех, че трябва да се храня, да приемам течности и да бъда дисциплиниран, но понякога бях толкова изморен, че не можех да правя абсолютно нищо. Затова моята съпруга ме хранеше."
"Сега всяка сутрин се събуждам щастлив, защото мога да видя моето семейство. Опитвам се да подобрявам своето състояние и да се върна към нормалните неща, които правех преди това, но това ще отнеме време, защото ми остават две години лечение на таблетки", добави Петров.
Рекордьорът по мачове за националния отбор сподели, че един от най-тежките моменти е било решението да се откаже от футбола. "Беше много тежко. Винаги съм искал да стана футболист и цял живот съм работил здраво, за да го постигна. За мен беше изключително трудно да се откажа, но трябваше да се боря по-голяма награда - да се боря за своя живот, за да бъда до семейството си възможно най-дълго. Така че нямах избор."
Петров изрази благодарност към своя бивш съотборник и доскорошен мениджър Пол Ламбърт за подкрепата и възможността да започне работа като треньор в клуба. "Сега съм всеки ден на стадиона и работя с младите. Това е вълнуващо преживяване. Заедно със Сид Кaуанс ще опитаме да ги подготвим за голямата крачка към първия отбор. Предстои един страхотен сезон", завърши българинът.