Дизела - екстремният рекламен агент на планината
Истинските герои. Отново. И около тази Коледа и Нова година, когато вярваме, че имате повече време за четене, ще ви срещнем с интересни и вдъхновяващи хора. Започнахме сериите от портрети "Истински герои" в края на 2010 г. В тях търсим да представим хора, които си приличат по енергията да създават, да се борят, да търсят, да преодоляват, да мечтаят... Те заразяват с желанието да продължат да вървят по пътя си, независимо какво се случва около тях. Събираме текстовете тъкмо в тези дни, защото светлите празници и пътуванията са време, което предразполага всеки да помисли за важните неща в живота, да планира промени, да се зареди.
Надяваме се и за вас срещите, които предстоят, да бъдат удоволствие.
Колко зрънца ориз има в един пакет?
Ако не знаете, обърнете се към състезателя по спортно-ориентиране и екстремен бегач и катерач Кирил Николов-Дизела, който ги е броил.
Това е била една от интересните задачи, поставени от треньорката му Наталия като част от подготовката му. Благодарение на много подобни нетрадиционни упражнения, както и на още повече всекидневни тренировки, Николов постигна големи успехи през годината.
Той стана известен това лято с интересните предизвикателства, които си постави. И се справи с всичките. Най-напред изкачи за по-малко от 24 часа пет от седемте най-високи върха в България - Мусала, Вихрен, Ботев, Черни връх и Руен. След това изпревари с 6 секунди Драгалевския лифт в изкачването между долната станция и междинната при местността Бай Кръстьо.
31-годишният Николов обяснява, че в основата е желанието му да привлече интереса към ориентирането и планината.
"Идеята за петте върха беше моя, имах желание да направя нещо интересно, което да стигне до масата хора. В същото време исках да е на ръба - т.е. да бъда затруднен максимално, да не е само постановка. В очите на хората това е голямо постижение, но се постарах и специалистите да го оценят", разказа той за "Дневник".
Най-сериозното признание за постижението му идва от съмненията на някои, че изпълнението на задачата е невъзможно и че има някаква измама. По време на операция "Пет върха" имаше и доста нощни изкачвания.
"Единствените ми притеснения бяха свързани с евентуална контузия. Иначе няма нищо страшно, стига да имаш добро осветление. Държах да бъда сам, за да няма спекулации, че някой ми помага. Имам опит заради нощните състезания в ориентирането. Но тук беше лесно, защото има маркировка и я следваш."
Победата му в надпреварата с времето се оказва достатъчна, за да привлече вниманието на хората. "Резултатите надхвърлиха и най-смелите ми очаквания. За един ден имаше над половин милион презареждания на сайта, в който се следеше на живо събитието. Увеличиха се и харесванията във фен страницата ми във Facebook", обясни той и призна, че вече планира следващите си предизвикателства за 2014 г.
Планината е моята любов, обикнете я и вие
Ако отидете в планината и видите някой да тича по пътеките, има голям шанс да се окаже, че това е Николов. Разказва, че няма търпението да се разхожда. "Отивам и тичам от точка А до точка Б. Ако е прекалено дълго, тичам и продължавам на следващия ден", казва той.
Според него в България се заражда нова култура, тъй като хората откриват планината. "Преди десетина години по планините ходеха едни и същи хора. Сега вече интересът е много по-голям. Има много, които имат желание, подготвени са и им личи по екипировката. Има и такива, които дори не знаят защо са там. Просто защото е модерно, може би. А ние имаме прекрасни планини, които впечатляват чужденците. Трябва да ги оценяваме. Сигурен съм, че има хиляди кореняк-софиянци, които никога не са се качвали на Витоша. А в Европа няма друга столица, която да е толкова близо до планина. Тук за 40 минути можеш от центъра на града да се изкачиш до място, на което обстановката е съвсем различна", твърди Николов.
Като човек, свързан дълбоко с планината, Николов смята, че тя може да е по-достъпна. Той подкрепя изграждането на нови лифтове, но когато се прави с премерени ходове. "Впечатлен съм от начина, по който се развива планинският туризъм на запад. Там се правят лифтове, но без да се пречи на хората. За лифтовете в България съм резервиран заради спорния имидж на онези, които ги правят", казва Дизела.
Прякорът му няма общо със скоростта му или с това, че е с безгранична енергия, например. Той идва от детските му години, когато германката Уши Дизел беше сред най-добрите в биатлона.
На скорост към световния връх
В представите си хората вече го свързват с екстремни спортове и преживявания. Той обаче твърди, че основното му занимание е ориентирането. Всичко, което прави, е съобразено с подготовката и състезанията му, защото това е професията му в момента. Състезава се за финландски клуб, а в скандинавските страни ориентирането не само е популярно, но се излъчва и по телевизията.
Въпреки че ориентирането има и зимна версия със ски, той предпочита да се пази от евентуални контузии и се подготвя в Португалия или Испания. Всеки ден тича по около 20 километра. Внимава и с храненето си, но без да се вманиачава.
"Гледам да не пропускам хранене и се старая да е здравословно. Не искам обаче да ставам заложник на точно определена храна и резултатите ми да зависят от нея. Неразумно е когато да отида на състезание в чужбина да страдам, само защото няма определеното нещо от храната ми".
Мечтата на Дизела е да стане световен шампион. Няколко пъти е влизал в десетката в големи състезания, има и сребърен медал от европейско първенство. Признава, че понякога е губил мотивация и се е питал защо да продължава. И тук треньорката му Наталия има нов силен коз. "Тя ми каза: "Едно е след време да говорят за теб като за вицешампион и друго е да говорят за световния шампион".
Николов смята, че в професионалния спорт се стига до момент, в който силите на състезателите са изравнени. "Тогава трябва да намериш последните 5%, които липсват, за да си по-добър от останалите", споделя той и веднага дава нов пример за специфичния подход на треньорката си.
"През 2005 г. се подготвяхме за състезание в Япония. Бяхме на лагер в Белмекен и тя ми каза: "Утре те чакам на Мальовица". Погледнах къде се намира и видях, че разстоянието е 60 километра. Сега не ми се струва толкова много, но тогава си беше сериозно изпитание. Треньорът на отбора не беше съгласен, всички мислеха, че Наталия ще ми провали подготовката. Както и да е, избягах го за 8 часа и половина чисто бягане. По средата толкова ми беше досадно, че през десет минути си звъняхме по телефона и едва ли не се карахме. В един момент осъзнах, че колкото по-бързо се мобилизирам, толкова по-скоро ще приключа с тази задача. Главната ѝ идея тогава беше не че ще стана по-добър физически, а че когато си се справил с нещо подобно, знаеш, че границите ти са много по-големи."
Вероятно за това и посланието на Николов към читателите на "Дневник" е кратко и ясно: "Всичко се случва първо в главата".
А ако се чудите какъв е броят на оризовите зрънца в пакета, ето и отговора: "Близо 50 хиляди са. Не ме питайте как съм ги броил. В началото бях малко скептично настроен, много бавно вървеше, но в един момент се стегнах и ги преброих. Това е изпитание, което те кара да се опознаеш и те учи на търпение. Кара те да гледаш по различен начин на нещата. Показва ти, че не е необходимо да си припрян, защото по-бързо няма да стане. Отваря ти мирогледа, поне при мен беше така", каза Николов.
С всичко, което прави, Дизела показва, че трудно може да се намери предизвикателство, което да му се опре. Надеждите му са, че ще има успех и в голямата си цел да привлече повече хора към спорта и планината.