25 години по-късно: С електрически велосипед по границата на Желязната завеса
Какво свързва норвежкия град Хиркенес и Резово? Не, не са побратимени градове или села. Преди 25 години двете населени места маркират северната и южната граница на Желязната завеса, разделяща Изтока от Запада. Днес тази начупена линия от 9000 км вече е свързвана от германците Йоахим Франц и Кристиан Рот.
В понеделник двамата завършиха 31-дневната си Е-експедиция "По пътя на Желязната завеса", която изпълниха с електрически велосипеди.
"Тръгнахме на 23 юни от Волфсбург и откарахме поддържащите автомобили на 3000 км в Норвегия. От този момент нататък оставяш всичко лично настрана, не можеш да слезеш или да избягаш, вече всички сте заедно на едно място. На 27 юни стартирахме от брега на Баренцово море. Оттогава ритъмът е един и същ: в 6.00 часа ставане, мюсли за закуска и тръгване в 7.00, вечеря около 20-21.00 часа, масаж, спане. И така 31 пъти", обяснява Йоахим Франц след официалния финал в София.
Целта на дългия пробег, подкрепен от автомобилния концерн "Фолксваген", е да напомни за падането на Желязната завеса и да провери по свой начин доколко хората от двете й страни се чувстват обединени.
"Няма я вече 25 години, но сега е по-важно от всякога младите хора да научат за съществувалото разделение Изток - Запад. Искахме да разпространим европейското мислене, както и да изпълним със съдържание електромобилността с поглед към бъдещето", каза Франц.
За него това е 15-а голяма експедиция от 2001 г. насам, докато за неговия партньор и собственик на магазин за електрически велосипеди Кристиан Рот това е своеобразен дебют. През цялото пътуване двамата са съпътствани от екип от девет души с пет автомобила, които се грижат за всичко.
"Едва ли си представяте, че просто се качваме на велосипедите и тръгваме", казва Франц и допълва, че екипът отговаря за медийното отразяване, снабдяването с провизии и намирането на места за нощуване. Последното буквално става от врата на врата.
"Хората ни даваха подслон. Представете си как се звъни на вратата ви и 11 души с 5 автомобила поискат да спят в задния ви двор. Въпреки това на много места хората директно ни канеха в домовете си, даваха ни храна, вода, подслон, да използваме банята им. Дори само по това как си намирахме места за спане си личи, че хората вече имат европейски дух", смята Франц.
Въпреки натрупания опит с преминаването по маршрути като Париж - Дакар, връх Аконкагуа в Южна Америка и връх Победа между Киргизстан и Китай без асистенция, германецът се готви цяла година за Желязната завеса заедно с Рот.
"Съвсем умишлено тръгнахме с електрически велосипеди. Те са напълно стандартни – с рамка на маунтинбайк, но с по-тънки гуми. Карахме 31 дни по 300 - 350 км дневно през много планински райони с големи денивелации. Точно за тези предизвикателства много помага електрическата енергия. Цикълът на зареждане на батериите им е бил до 6 пъти за общо 370 км. Единствените ни проблеми бяха две скъсани спици", разказва опитният колоездач.
Липсата на технически проблеми не означава, че всичко е било песен. "Физическите проблеми логично бяха свързани най-вече със седалището (смее се), но на четвъртия ден просто трябва да свикнеш с болката. Най-важното за нас беше мазният крем, който втриваме заради триенето. Големият проблем обаче бяха шофьорите. В Германия бяха най-отвратителни, а в България – може би дори най-търпеливите. Това бе доста изненадващо, защото предварителната информация ни предупреждаваше за обратното", споделя Франц.
Целият екип на експедицията за пръв път пристига в България и признава изненадата си от разнообразната природа. "Имате толкова красиви места, които се виждат дори само от пътя, а какво ли има скрито извън него. България е най-живописна сред страните, през които минахме. Навярно трябва да заложите на повече и по-добра реклама, за да чуят по света за прекрасната ви природа", смята германецът.
Той отчита, че страната има доста да наваксва и по отношение използването на електроенергията за транспорт.
"В Норвегия например са много напред заради огромните облекчения към собствениците на електрически автомобили. Други държави обаче имат други по-големи и важни проблеми и не са стигнали дотам. Но е важно да започнем заедно разговора за електрическата мобилност и да се почерпи успешния опит. Избрахме електрически велосипеди, защото с тях лично си ангажиран. Може би няма да настъпи толкова скоро, колкото ни се иска, но това е бъдещето на чистата и устойчива мобилност", категоричен е германецът.
За него експедицията е успешна, защото е намерила доказателства за "европейски дух" сред хората от малки и по-големи населени места и от различни държави.
"Разбира се, някои още търсят разделение, но те са малцина. Усетихме колко отворени са хората навсякъде и колко са заинтересовани, ако им предложиш информация за нещо ново. Усеща се духът на хората. В тази връзка не ми харесва това, че по-успешните европейски страни и най-вече Германия е голям длъжник на по-малките държави. Трябва да им помагаме повече с опит, който да използват за своето развитие. След края на експедицията най-голямата ми гордост не са изминатите 9000 км, а че съм европеец. Къде ще спим довечера? За пръв път от месец ще нощуваме в хотел. Нека видим дали сме отвикнали да спим на меко", завършва Франц.