След падането на стената: Пропуснатите възможности пред германския спорт
Златно бъдеще. Такова очакваха мнозина след обединението на Германия в месеците след падането на берлинската стена.
В последните олимпийски игри към онзи момент - в Сеул 1988, ГДР постигна впечатляващите 102 медала, а Западна Германия си тръгна с 40. Това даде повод за размишления дали не се ражда нова суперсила, която да се противопостави на Съветския съюз и САЩ.
Във футбола Германия вдигна световната купа през лятото на 1990 г. в Рим. Това даде повод на треньора Франц Бекенбауер да прогнозира, че местният футбол ще превземе върха и ще бъде непобедим. Основание за думите му беше включването на талантливите Мариас Замер, Улф Кирстен и Томас Дол, дошли от ГДР. Те следваше да се сработят с големите звезди като Юрген Клинсман и Лотар Матеус.
25-години по-късно обаче високите очаквания за разцвет на германския спорт по-скоро не се оправдават. Думите на Бекенбауер за непобедим Бундестим останаха във въздуха. Едва това лято отборът спечели чаканата четвърта световна титла.
Къде са медалите
На летните игри в Барселона 1992 и в Атланта 1996 отборът беше трети по медали. След това обаче започна спадът - две пети и две шести места на игрите в Сидни 2000, Атина 2004, Пекин 2008 и Лондон 2012.
Тази година страната записа най-слабото си представяне на зимни олимпийски игри след обединението. В Сочи 2014 Германия остана на шестото място по медали.
"Източна Германия имаше много успехи в спорта и трябваше да запазим част от спортните структури, за да се задържим на това ниво. ГДР притежаваше всичко на едно място, имаше спортни центрове. Трябваше да ги съхраним. Това е пропусната възможност", каза Фердинанд Кьостерс, заемал важна роля в спортната политика на ФРГ.
Обединената Германия не е имала възможност да предложи работа на всички 4500 треньори от общо 10 хиляди служители на държавно ниво, отговарящи за спорт. Само 600 треньори запазили постовете си.
През 1993 г. Германия кандидатства за домакинството на летните олимпийски игри в Берлин през 2000 г. Проблемите обаче оказаха роля и проектът се провали, като получи само девет от общо 90 гласа. Сега се обмисля нова кандидатура - за 2024 г.
"След падането на Стената германският спорт се носеше частично на резултатите на източногерманската спортна система. Но качеството пада непрекъснато", коментира за "Дойче веле" боксовата звезда Хенри Маске.
"Не мисля, че въпросът вече е за разликите между Изтока и Запада. Роля и играят и различията между Юга и Севера. А по-важните въпроси са: Къде са олимпийските центрове? Къде е инфраструктурата по региони? Когато си отговорите, ще видите, че въпросът не е за разделението на Изток и Запад", каза той.
Лига. Бундеслига
Футболът е стара страст на германците, без значение от коя страна на стената са били. "Динамо" (Дрезден) и "Локомотив" (Лайпциг) са големите имена, оставили следа в Оберлигата - първенството на ГДР. В момента обаче нито един от класическите отбори от бившата Източна Германия не играе в Бундеслигата - нито в първа, нито във втора. Голяма част от тях са в четвъртото ниво на германския футбол, а последният шампион на ГДР "Ханза" (Рощок) е в трета дивизия. Само "Ерцгебирге Ауе", "Унион" (Берлин) и новият проект на "Ред бул" "РБ Лайпциг" са част от втора Бундеслига.
А това е била мечта за мнозина. Така твърди Замер, който в момента е спортен директор на шампиона "Байерн". "Много източногермански футболисти мечтаеха за това (да играят в Бундеслигата), но беше нещо, за което никога не можеше да се говори открито", заяви той пред "Билд".
"Благодаря на Бог, че двете страни са обединени. И сега имаме проблеми, но можем да сме горди. Например можете да видите как се възроди родният ми Дрезден. Невероятно е какво постигнаха тази страна и хората", добави Замер.
Една от причините на западането на източногерманските клубове естествено може да се търси в икономическото неравенство между двете части на обединена Германия. Но в самото начало те страдат от бързото изтичане на футболисти към по-заможните западни клубове. Трансферът на Андреас Том от "Динамо" (Берлин) в "Байер" (Леверкузен) поставя началото. Около 150 играчи от Изтока преминаха за първите пет години в западногерманските клубове.
Спортните клубове, издържани до падането на стената от полиция, армия или комбинати, загубиха икономическата си подкрепа. Без липсата на опит в пазарната икономика и реалния професионализъм лека-полека клубовете западнаха. Освен това дълги години ръководителите на клубовете от ГДР получава фалшиви обещания за западни инвестиции.