Мила Кьосева се завърна във волейболния ЦСКА, ще работи в школата

Бившата волейболна националка Мила Коьсева се завърна в ЦСКА. Една от най-добрите състезателки от близкото минало ще работи в женското направление на детско-юношеската школа на червените.
По думите ѝ завръщането в ЦСКА е вълнуващо. "Да влизаш всеки ден в залата през коридора на славата, където има много мои снимки, свързани със спортни успехи, е много приятно", каза Кьосева пред сайта на ЦСКА.
Дълги години тя живя в Италия, където през 2000 г. е започнала кариерата си като треньор. "Работила съм с всички възрасти, от петгодишни до представителни отбори, но човек никога не може да каже, че е видял и знае всичко. Не мисля, че има нещо, което може да ме изненада, но се стремя да бъда постоянно с повишено внимание към всичко, което ми предстои."
Кьосева обясни, че има разлика в начина на работа между Италия и България. "Наистина условията в Италия за развитие на волейбола са по-добри, но там се работи по различен начин. Няма спортни училища, тренира се много по-малко и съответно много по-бавно се напредва. Що се отнася до залите, масово се използват училищни салони, които общината предоставя на частни клубове. Има клубове, които използват залите на няколко училища. Поради много големия брой деца, които тренират, резултатите са по-добри."
Според нея нивото на женското първенство в България може да е по-високо. Като проблем тя посочи малкия брой участващи отбори - само осем. "Повечето отбори играят с млади състезателки и това се отразява на нивото на играта. Дали гледаме старша възраст или жени - няма голяма разлика. Разбира се, това е свързано и с финансовия проблем."
На въпрос за ролята на държавата в спорта Кьосева допълва, че България може да взима пример от Румъния и Сърбия. "Би трябвало да има начин и българският спорт да бъде стимулиран и подкрепен."
Бившата националка се определя за "щастливка", че е имала възможността да работи с известния треньор Васил Симов. Като част от националния отбор, воден от Симов, Кьосева стана европейска шампионка през 1981 г.