Е, взриви се. Любослав Пенев се взриви, взриви интернета, взриви и България. А да, взриви безпощадно и БФС. Няма как - вече всеки нещо взривява и избухва.

Бившият селекционер на националния отбор по футбол се превърна в централна тема в неделя вечерта с интервюто-монолог пред Би Ти Ви Пенев, в което "разклати" българския футбол.

Той хвърли остри обвинения към ръководството на БФС. Нещо повече - през своя поглед специалистът посочи конкретно човек по човек виновниците за кризата в А група и най-вече в националния отбор.

Атаката си бившият нападател насочи към две групи - в едната постави ръководителите на БФС, които не разбират от футбол (Кирил Домусчиев, Венцислав Стефанов и Атанас Фурнаджиев), а в другата попаднаха неподготвените за постовете си бивши съотборници в националния отбор Емил Костадинов и Йордан Лечков.

Много хора се зарадваха, че най-накрая някой е казал на глас онова, което и те мислят (тук не слагаме Христо Стоичков, който атакуваше Михайлов, но малко преди изборите за президент реши да се насочи към ново поприще и сега е коментатор в мексиканска телевизия). Много хора обаче проявиха критика към бившия селекционер.

Остава обаче големият въпрос защо Пенев не каза нищо през тези три години. Защо "си развърза езика", едва след като беше уволнен. Нима преди това Лечков не беше подсъдим? Нима бившият кмет на Сливен не беше препъни-камъкът за завръщането на Димитър Бербатов в отбора? Нима Костадинов не си поспиваше? Или пък останалите не са били лицемери, както ги нарече той?

Тогава защо Пенев мълча? Помните ли как постъпиха Радостин Стойчев и Матей Казийски във волейбола? Тръгнаха си сами с призив "Или те (шефовете на федерацията), или ние". Всеки има свое разбиране за това дали един треньор може да си позволи да иска промени в ръководството, но важното е, че през лятото на 2012 г. те го направиха директно от позициите, които заемаха.

От друга страна Пенев имаше най-голям интерес да върне Бербатов в състава. Разбира се, не е лесно да поведеш битка с един от началниците си в името на по-голямата кауза, но за силните мъже, за какъвто се смята Пенев, това е част от живота. Заемането на позиция и следването на кауза щеше да му даде много повече легитимност за изказванията в неделя. За съжаление, за три години той не остави впечатлението, че е влязъл в такъв сюжет.

Само че нищо не спомена за цялостната картина. Това ръководство на БФС управлява българския футбол от 2005 г. А последното участие на националния отбор на голямо първенство е на Евро 2004. Но над изпълкома на БФС няма никой. Ерго - няма кой да уволни Лечков и останалите управляващи.

Колкото до съдебните дела срещу Лечков - там две мнения няма. Какъв ще бъде изходът от тях е едно на ръка. Но в такива случаи дори подозренията за незаконни действия изискват да се оттеглиш от толкова висока обществена позиция. Но управляващите българския спорт отдавна са доказали, че са много над тези неща - морал, етика, достойнство, чест.

Против: Вижда треската у другите, но не и гредата в собственото си око. Тази поговорка важи с пълна сила за Пенев. Преди да критикува Лечков, че само два пъти е бил на тренировки на националния отбор като отговорник за този отбор, бившият селекционер трябва да каже колко мача от българското първенство е изгледал на живо. Не е ли негова работа да ходи по стадионите и да следи представянето на българските футболисти? Така и не стана ясно как бяха селектирани футболистите от втора китайска дивизия и как се реши неигралият официални мачове Николай Михайлов да е титуляр срещу ключовото гостуване в Норвегия. Винаги ще има въпросителни дали някой от футболистите е най-добрият избор за момента, но Пенев получаваше неоправдано голям комфорт в тази насока. А дори германецът Лотар Матеус ходеше из България и гледаше мачове на живо.

А, да. И Пенев щеше да го прави, но като треньор на "Ботев". Като такъв беше за няколко дни. Отиде и увери, че ще е от полза за националния отбор да съвместява двете длъжности. Същият този "некомпетентен" изпълком на скорост обедини мнението си в един петъчен следобед, за да му даде зелена светлина. Скоро след това дойде кризата с КТБ и той беше сред първите, които си тръгнаха от пловдивския клуб. Трупането на опит и погледът отвътре на първенството бързо се забравиха. 

Другият важен казус е това, което е актуална болка в много федерации. Навсякъде неспортни хора и неспециалисти дават оценки на конкретна специализирана работа. Преди години имаше треньорски съвети, които избираха, контролираха и оценяваха работата на националните треньори. Сега във времето, в което всеки разбира от всичко във футбола най-естественото нещо е хора, които продават автомобили, строителни предприемачи или банкери да оценяват работата на треньорите. Но пък и треньорите трябва да си знаят, че в крайна сметка за тях говорят резултатите и когато ги няма най-естественото нещо е да си заминат.

Неутрално: Безмилостната атака на Пенев и тежките критики подминаха Михайлов. Остана неясно каква е ролята на президента на БФС в цялата картина. Бившият селекционер каза, че Михайлов не взима решенията сам, тъй като е един от 15 членове на изпълнителния комитет. Остават въпросите какво е влиянието на президента на футболния съюз вътре в самата структура.

От бившите си съотборници в националния отбор Пенев не засегна и Наско Сираков. А наскоро той обяви, че не виждал как България ще се класира на голямо първенство в следващите 50 години. Тогава защо е в управата на БФС?

Въпросите са много. Сега ще започне замеряне с остроумни мисли през медиите, някъде отвъд Океана ще се включи и Стоичков. Но за болния български футбол най-важно е дали ще има последствия. Или единствено ще остане поредното петно върху и без това силно окаляния му образ.