Григор Димитров vs. Кубрат Пулев

Григор Димитров vs. Кубрат Пулев

Димитров вдига победоносно ръце, след като е детронирал Анди Мъри на "Уимбълдън"
Associated Press
Димитров вдига победоносно ръце, след като е детронирал Анди Мъри на "Уимбълдън"
И през тази година представянето на Григор Димитров беше най-вълнуващата спортна тема за читателите на "Дневник". През сезона българският тенисист изигра доста впечатляващи мачове, постигна значими победи над силни съперници и записа престижни резултати в някои от големите турнири.
За разлика от миналата, когато събитията с негово участие изпъкваха над всички останали в спорта, през тази той имаше солидна "конкуренция" заради мача на Кубрат Пулев с Владимир Кличко за световната титла по бокс, участието на "Лудогорец" в Шампионската лига, световното първенство по футбол в Бразилия и историческото изкачване на К2 от Боян Петров, които също привлякоха силен интерес сред читателите на "Дневник". 
Ето я и класацията на десетте най-четени статии в спортната секция на "Дневник", направена към 15 декември:
Българският тенисист направи фурор в най-престижния тенис турнир, като достигна до полуфиналите. В четвъртфиналите той се изправи срещу действащия шампион и любимец на домакините Анди Мъри. Димитров изигра може би най-впечатляващия си мач в кариерата и срази британеца с 6:1, 7:6 (4), 6:2 за точно два часа. 
Два дни след страхотната победа над Мъри Димитров се изправи срещу Новак Джокович в спорт за място на финала в "Ол Ингланд клъб". Двамата изиграха вълнуващ мач, който продължи повече от три часа. Българинът отстъпи с 4:6, 6:3, 6:7 (2), 6:7 (7), като изпусна златна възможност да вкара двубоя в решителен пети сет, след като в четвъртата част пропусна три поредни сетбола. С представянето си в турнира обаче той за втори път след четвъртфинала с Рафаел Надал на Australian Open показа, че скъсява дистанцията до големите шампиони. 
В дните и седмици около двубоя за световната титла, който се състоя на 15 ноември в Хамбург, всичко беше бокс. Интересът към срещата у нас беше огромен, а всяко нещо - от скандалите и спортовете около пресконференциите, ръкавиците и допинг пробите до категоричния и доста лесно постигнат от украинеца нокаут в петия рунд - предизвикваше всеобщо вълнение. Изкуствено предизвиканото измамно усещане, че българинът е, ако не по-силен, то поне равностоен на световния шампион, беше разбито на пух и прах, но отрезвителният сблъсък с реалността беше полезна проверка за това какви точно са възможностите му и върху какво трябва да работи, за да стане по-силен боксьор. 
Смъртта на 25-годишния автомобилен пилот, който загина при тежък състезателен инцидент по време на тренировките на планинско "Узана", беше сред най-неприятните новини през година. 
Представянето на разградския клуб през цялата 2014 г. беше единственият светъл лъч в непрогледния мрак над българския футбол. През пролетта шампионите стигнаха осминафиналите на Лига Европа, а през есента сбъднаха мечтата си да влязат в групите на Шампионската лига. Те заслужиха много похвали със силните си игри срещу "Ливърпул" и "Реал" (Мадрид), а закономерното продължение беше първата в историята на българския футбол победа в най-силния клубен турнир, дошла срещу швейцарския първенец "Базел" с 1:0 на 22 октомври след попадение на защитника Йордан Минев в добавеното време на мача. 
През тази година тенисът донесе радост и положителни емоции на българските фенове не само заради представянето на Григор Димитров. През януари в Сидни Цветана Пиронкова спечели първата си титла от календара на WTA. Неочаквано, защото неубедително й представяне в предходните дванадесет месеца я смъкна до 108-ото място в световната ранглиста, и впечатляваща, защото стартира от квалификациите и записа осем поредни победи, последните три от които срещу тенисистки от топ 10. Във финала пловдивчанката победи Анжелик Кербер от Германия с 6:4, 6:4. 
В глобален мащаб световното първенство по футбол беше най-значимото спортно събитие през 2014 г. Германия спечели за четвърти път титлата, след като във финала победи Аржентина с 1:0 след продължения. Най-запомнящият се мач обаче си остава категоричния успех на бундестима срещу домакините със 7:1. Това, което Томас Мюлер, Мирослав Клозе, Тони Кроос и Сами Кедира причиниха на "селесао", едва ли може да се сравни като негативна емоция за бразилците с трагедията на "Маракана" от 1950 г., но със сигурност беше много по-голям удар по самочувствието на най-силната футболна нация. 
За разлика от страхотната първа част на сезона, в която спечели три титли на три различни настилки, стигна до осмото място в световната ранглиста и игра един четвъртфинал и един полуфинал в Големия шле, втората половина беше доста по-неубедителна за Димитров. Неговата форма значително спадна и той не успя да постигне големи резултати. През октомври българинът трябваше да защитава титлата си в Стокхолм и с доста усилия си проправи път до финала. В него той определено повиши нивото си спрямо останалите мачове в турнира, но срещу себе си имаше изключително вдъхновен Бердих, който направи обрат и спечели с 5:7, 6:4, 6:4 в оспорвана 141-минутна битка. 
Както в куба от Разград обичат да казват, в ДНК-то им е заложена лудостта. И с основание. Лудите нощи с участието на "Лудогорец" не бяха една и две. Страхотните емоции съпътстваха почти всеки мач на тима - от драматичния плейоф със "Стяуа" (Моци-Моци-Моци!) до домакинството на "Ливърпул" (Браво, Жоро, браво Терзиев! Браво, Жоро, браво, Дерменджиев!). Срещу вицешампионът на Англия на националния стадион "Васил Левски" българският шампион спечели четвъртата си точка в Шампионската лига след равенство 2:2, постигнато с гол на Георги Тезриев в последната минута на добавеното време. 
Това, което алпинистът направи в рамките на сто дни - да изкачи осемхилядниците К2, Броуд Пик и Канчендзьонга - беше може би най-впечатляващото българско постижение през 2014 г. Петров стана първият българин с подобно постижение, като на два от върховете за пръв път стъпи български крак - втория по височина в света К2 и третия Канчендзьонга. Алпинистът Боян Петров си постави за цел до края на 2015 г. да изкачи и осмия по височина връх в света - Манаслу. Това е единственият от 14-те осемхилядници, на който все още не е стъпвал български крак.