Чували ли сте за Големия иглен връх? По-вероятно е да не сте, но занапред е хубаво да знаете, че първите хора, които са го изкачили, са българи.

Алпинистите Дойчин Боянов, Николай Петков и Александър Шопов завършиха успешно 23-ата антарктическа експедиция "Върховете на Тангра планина". Първите двама вече са в София и разказаха впечатленията си, докато Шопов трябва да се прибере в неделя.

Голямата цел беше изкачване и измерване височината на върховете от главното било на планината Тангра, намираща се в близост до българската изследователска база в Антарктида "Св. Климент Охридски". За първи път бяха изкачени върховете Плана, София и Големият иглен връх.

Боянов и Петков обясниха, че най-голямото препятствие пред тях е било лошото време. "Според мнозина това е районът в света с най-тежките метеорологични условия. Имаше дни, в които не можехме да излезем от сградата, в която бяхме настанени, за да стигнем до основната сграда, в която се хранехме", разказа Боянов. Наложило се дори човек да излезе през прозореца на втория етаж, за да разчисти с лопата.

По думите му е имало реална вероятност поради лошото време екипът да не успее да изпълни плана си в рамките на 20-те дни, с които е разполагал. В един момент се открил шанс да тръгнат и те се възползвали. "Това по-скоро беше рисковано, но впоследствие имахме и късмет. За щастие натам нещата се развиха добре за нас", каза той.

Петков обясни, че много тежко е било преминаването през "тавата от облаци", разстелила се във височина от около 600 метра. "Това беше едно надлъгване с времето. Имаше моменти, в които трябваше да импровизираме и да разчитаме само на стари фотографии. Възползвахме се от опита си", разказаха алпинистите. Боянов, който е покорил Еверест без кислородна маска, изтъкна, че пред подобни ледници не се е изправял.

Планината Тангра е в югоизточната част на остров Ливингстън и за най-висок връх се смята Фризленд, който вече е изкачван. Според българските алпинисти той е по-достъпен, защото е по-близо до базите.

Цялата българска експедиция е с бюджет около 350 хиляди лева. Петков и ръководителят проф. Христо Пимпирев се обединиха около твърдението, че държавата трябва да осигурява повече средства. "Моята мечта е България да има свой изследователски кораб, който да обикаля моретата и да прави изследвания", каза Петков.