Мозъците на екстремните спортисти работят с 82% по-бързо под напрежение

Мозъците на екстремните спортисти работят с 82% по-бързо под напрежение

Мозъците на екстремните спортисти работят по съвсем различен начин от тези на обикновените хора
Reuters
Мозъците на екстремните спортисти работят по съвсем различен начин от тези на обикновените хора
Изследване доказа, че професионалните екстремни атлети имат част от мозъка, която под напрежение работи с цели 82% по-бързо от тези на обикновените хора.
Серия от изследвания, направени от "Юнивърсити Колидж Лондон" (UCL), са установили, че екстремните атлети се представят значително по-добре под физическо и психическо напрежение от хора, които не се занимават активно с високорискови спортове.
"Това, което често различава някои хора от останалите е не колко добри са в тренировъчната арена (в която са се провели експериментите), а колко добре се справят под напрежение," коментира професорът от UCL Винсънт Уолш, който е работил върху менталната подготовка на британските олимпийски атлети, както и националният отбор по ръгби на Англия.
"Искахме да тестваме тези хора, за да видим дали ще можем да установим каква точно е разликата с останалите. В някои от сферите на участниците моменталните решения могат да направят огромна разлика.
Петимата атлети, които са взели участие в изследването са мотоциклетистът Джон Макгинес, един от водещите свободни катерачи Лио Хоулдинг, автомобилният пилот Сам Бърд, летецът с уингсют Александър Поли и олимпийската златна медалистка в скелетона Ейми Уилиямс.
Тази петица и петима случайни хора са били накарани да изпълнят за определено време визуална задача два пъти. Първият опит е бил контролен, а вторият е бил изпълнен, след като десетимата са карали велоаргометри до пълно изтощение.
43-годишният Макгинес се е представил по-бързо под физическо напрежение, без да направи нито една грешка. Като цяло, индивидуалното представяне на екстремните спортисти се е подобрило с 10%, когато са били уморени.
В друг експеримент участниците са били умишлено разсейвани, докато са изпълнявали различна визуална игра. Спортистите са се справили с теста три пъти по-добре от случайните хора.
Въпреки че все още не ясно дали неврологичните предимства на атлетите са наследени или развити чрез тренировки, Уолш е категоричен, че тези умения със сигурност могат да се подобрят.
"Това е случай, в който човек се подлага редовно на тези условия и предизвикателства, за да стане по-добър. Ние не можем да станем като Лио и Джон (двама от спортистите, участвали в експеримента), но важното е, че всички тези части на мозъка могат да бъдат "подобрявани" във всеки един етап от живота.