Бербатов към Стилиян и Мартин Петров със "закъснение": Благодаря ви!
Димитър Бербатов благодари на бившите си съотборници в ЦСКА и националния отбор Стилиян Петров и Мартин Петров в прочувствено и по думите му "закъсняло" писмо, публикувано във в. "24 часа".
Бившият капитан на националния отбор използва вдъхновението от писмото на Дейвид Летърман, за да изкаже чувствата си към двамата най-добри български футболисти от неговото поколение, а също и много добри приятели.
Самият той признава, че го прави, "защото мъжете сме известни с трудността да изразяваме емоции. Ще си спестя изчервяването и неудобството на всички нас, ако го кажа лично".
Бербатов се връща към времето, когато прави първите си стъпки в ЦСКА и когато Стилиян Петров му помага да се адаптира. А също така и изказва какво е почувствал, когато е разбрал за новината, че Петров е болен от рак.
"Когато на тръгване се качих в рейса, седнах на първата свободна седалка и се снижих така, че никой да не ме вижда. Не познавах никого. Не говорех с никого. Някой ме потупа по рамото. Обърнах се и ти ме попита как съм. Каза ми "Здрасти". Да не се притеснявам, ако ми трябва нещо да кажа. Само ти от целия рейс. Сигурно си го забравил, но аз го помня. Помня го, защото още тогава разбрах какъв голям човек си, Стенли", пише Бербатов.
"Виждах как тренираше с ентусиазъм и усмивка и как това се предаваше на околните. Но нещото, което ме впечатляваше най-много, беше начинът, по който се трудеше всеки път, щом стъпеше на терена. Без значение дали за тренировка, или мач. Винаги се раздаваше повече от всеки друг и винаги беше най-потен от всички", пише още той за Стилиян Петров.
"И когато ми се обади с онази новина… това беше момент, в който наистина не знаех какво да кажа. Но когато се видяхме у вас, после в болницата, когато се чувахме, разбрах едно - че дори това не може да ти се опре. Начинът, по който се държеше и по който пребори болестта - това е същият онзи хъс, с който преборваше и противниците на терена. Когато се оттегли от футбола, беше тъжен ден за всички. А за мен беше ужасен!", добавя той.
За Мартин Петров Бербатов разказва като за човека, с когото е прекарвал повече време заедно, отколкото със семействата си по лагери.
"Подготовката ти за мач е качество, което съм виждал у твърде малко футболисти. И е присъщо само на големите. Това е нещо, на което винаги съм се радвал и възхищавал. В националния и ти беше лидер и един от тези, които помагаха на по-младите. Дори не ти трябваше да говориш много - стигаше да те гледат как тренираш, за да правят и те същото и да искат да успеят. Върху мен имаше такъв ефект. Въпреки че не съм ти го признавал", казва Бербатов.
"Ти ми казваше по свой начин, че трябва да сме готови за утре, че трябва да сме професионалисти и за пример. Запомних го и се стараех да го правя винаги. Хъсът ти за победа и желанието, с което излизаше да играеш за клубните отбори, са все неща, които бяха оценени от фенове, ръководители и колеги", добавя той.
"Нямахме късмет да играем рамо до рамо в клубен отбор, но имах щастието да го направим в националния. Беше удоволствие. Имате уважението ми. И ви благодаря! За това, което научих, и затова, че бяхме като братя в победи и загуби, на терена и извън него. И сега, въпреки че сме разпръснати по света, оставаме приятели", завършва Бербатов.